SHARE

Франция има своя голям победител. Това е Еманюел Макрон, който само преди година беше просто един от министрите в кабинета и никой… или почти никой не предполагаше, че той ще поеме по своя марш за Елисейския дворец и после ще покори и страната.

Между историята на La République en Marche – движението на Макрон, и “Да, България” на Христо Иванов има толкова много прилики, че изглежда като да са почти напълно еднакви. С изключение на съществената разлика – едно от тези движения днес ще управлява Франция, а другото не успя да влезе в българския парламент. Защо така?

1. Правилният тайминг и правилната история

Един министър се опитва да постигне реформа по една от най-наболелите теми в обществото. Във Франция това е безработицата и трудовото законодателство, в България – правосъдието. И когато министърът вижда, че статуквото не му позволява да реализира промените, той си подава оставката.

В момента, в който Макрон си подава оставката обаче, той вече има своя план. Стратегията, която ще го позиционира като безалтернативния избор срещу типичните представители на статуквото. Той вече е готов с ново движение, което да преобрази политическия живот във Франция – година преди президентските избори и последващите ги парламентарни.

Христо Иванов подаде оставка през декември 2015 г. – също година преди президентските избори. И толкоз. В рамките на цяла една година той бе извън политиката. Пропусна президентските избори и учреди своето движение два месеца преди извънредните парламентарни. Еманюел Макрон не само не позволи на избирателите да забравят за неговия образ на реформатор, но от момента, в който той подаде оставка, до началото на президентската кампания облече своите идеи и политическите си убеждения в конкретни политики за реформите, които предлага. Така съумя да превърне факта, че е бил във властта, в добавена стойност.

По абсолютно идентичен начин пропагандата на статуквото обвини и Еманюел Макрон, и Христо Иванов, че са част от него самото и са марионетки на външни сили. Но Макрон вече бе разказал своята история и той зададе наратива за своята кампания, като не позволи на противниците му да са единствените, които да го опишат.

2. Силното послание и множеството политики

Еманюел Макрон заложи на положителното послание, като по всички наболели теми представи убедителна визия за бъдещето, а не просто разделяща теза на противопоставянето. Така Макрон се изправи еднакво силно срещу всички системни играчи – както отдясно, така и отляво, и успя да вербализира ясно и категорично, че той е единствената им алтернатива.

За сметка на това “Да, България” заложи на една-единствена теза – “борба срещу мафията”, персонифицирана в главния прокурор Сотир Цацаров и имагинерното 4 години по-късно общо название “Моделът КОЙ”. Въпреки първостопенното значение на тези проблеми в рамките на кратката кампания те заприличаха на фиксация, като бе пропусната възможността да се атакува Корнелия Нинова и нейната антидемократична, проруска политика. Това автоматично превърна ГЕРБ в единствената партия на терен, която може да предотврати управление на БСП и това отблъсна някои от потенциалните гласоподаватели на движението.

3. Няма ляво, няма дясно

На пръв поглед еднаквото мото на Макрон и “Да, България” – “няма ляво, няма дясно”, получи своите различни измерения на двете места. При Макрон неговият смисъл съдържаше обещание за действие – “традиционните партии се изчерпаха и е време да се обединим.” При “Да, България” то по-скоро имаше заряда на констатация “статуквото са всички останали, ние сме единствените”.

Еманюел Макрон успешно се наложи в свободната ниша, която той сам дефинира като своя територия в едни трудни времена за Европа и света. През цялото време той системно се позиционира като проевропейския, прореформаторския, проглобалисткия, пробизнес, социалнолиберален кандидат.

И успя да дискредитира останалите, защото той определи правилата на играта в тази ниша, която той сам дефинира. Така кандидатът вдясно бе убеден привърженик на социалноконсервативни ценности и умерен евроскептик, докато кандидатът вляво бе приел множество от крайнолевите политики, които го обезличиха на фона на крайнолявата France Insoumise.

Макрон майсторски се постави в центъра на свободния център като лидера и новото лице и се коалира с единствения си потенциален съперник в него – традиционните либерали на Байру, просто за всеки случай.

“Да, България” имаха такава ниша. Вместо да я разширят, те сами я ограничиха и накрая се самозатвориха в нея.

4. Победата

Макрон заяви, че иска да победи и да вземе властта. Освен ясната стратегия, политиките за реформи на него му трябваше правилният коалиционен партньор, който да му даде нужната индулгенция в чисто политически аспект. Затова и той направи коалиция с традиционните либерали на Франсоа Байру – човек от десетилетия във френската политика. Така той постигна и още нещо – представи посланието, че може да бъде и обединител.

“Коалиционните проблеми вдясно” не подминаха и “Да, България”. Проблемът не е, че те избраха друг път и не се коалираха с “Нова република”. Проблемът е, че те не съумяха по никакъв начин да обяснят с кого ще се коалират, за да управляват. Никой не иска да гласува за опозиция и фактът, че “Да, България” не отговори на въпроса как тя може да е във властта реално и да постигне обещаната от нея една реформа – тази в правосъдието, не беше достатъчно, оказа се, за нищо.

Две седмици преди края на президентската кампанията на първи тур Макрон свиква оперативка на ръководството на кампанията. На нея, както е документирано във филма Les coulisses d’une victoire, той заявява:

Победителят ще бъде този, който го желае най-силно. Затова нека ви кажа на всички – тук трябва да ври и кипи. Може да сте изморени и т.н., но, моля ви, разберете и разпространете това – предвид всичко, което направихме в следващите 15 дни някои хора тепърва ще започнат да ни гледат. Тези, които искат победата най-много, ще спечелят. В последния ден ще направя три митинга. Не защото някой ще запомни и дума от това, което говоря, а защото хората ще видят човек, жаден за победа.“

Изграждането на стратегия, задаването на дневния ред, силните послания и правилните реакции в съответните моменти са онова, което показва желанието за победа.

“В крайна сметка те искат да знаят кой го желае най-много”, заключва Макрон. И победи.

* „Терминал 3“ бе единствената българска медия, която заяви своята подкрепа за „Да, България“, и първата българска медия, която написа за явлението Еманюел Макрон.

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.