SHARE

Всички знаете историята на младия сириец Анас Модамани, който през 2015 успя да си направи селфи с германския канцлер Ангела Меркел. Вероятно също така знаете, че оттогава въпросната снимка го преследва като някаква зла прокоба. Тя беше (зло)употребена в стотици, може би хиляди монтажи и колажи, изобразяващи Модамани като престъпник, изнасилвач и терорист, изкарвайки го отговорен за какво ли не, включително за атентата на коледния базар в Берлин през декември 2016.

Модамани не е стоял със скръстени ръце, а е докладвал всички преработки на “селфито с Меркел”, за които е разбрал. За него реакцията на “Фейсбук” често или не е била навременна, или въобще е отсъствала, или се е изчерпвала не с отстраняването на процеснoто съдържание, а със “скриването” му, така че да не е видимо за самия Модамани.

За човека това не е било удовлетворително и той решава да се обърне към съда с искане за налагане на следната привременна мярка:

“Фейсбук” да изтрие всички клеветнически преработки на снимката, където и да се намират те върху платформата на социалната мрежа.

За да се случи това, “Фейсбук” следва да издири всяко едно от изображенията, да ги изолира и след това заличи завинаги.

В този смисъл основният въпрос, до който опираме тук, е:

Трябва ли “Фейсбук” да действа (про)активно, когато платформата му се използва за разпространение на клевети и език на омразата срещу някой от регистрираните й потребители?

Не. И това е така, защото “доставчиците на информационното общество”, какъвто несъмнено е “Фейсбук”, нямат превантивното задължение да наблюдават, филтрират или блокират информацията, която съхраняват, пренасят или правят достъпна при предоставянето на своите услуги. Това е важно условие, разписано в европейската директива за електронна търговия и транспонирано в нашия ЗЕТ, конкретно в неговия чл. 17.

Окей, но тогава “Фейсбук” не отговаря буквално за нищо?

Не, защото липсата на горното задължение не означава, че доставчикът на социалната мрежа може да бездейства, след като е бил надлежно информиран за противоправния характер на хостваното от него съдържание, какъвто е случаят с преиначаваните снимки с Меркел и Модамани. Тъкмо обратното – веднъж информиран, доставчикът трябва най-малкото да се запознае със съдържанието и при противоправност – да го премахне, ако не иска да бъде съотговорен за неговото разпространение.

Колко бързо се очаква “Фейсбук” да прави това?

Няма пречка след докладване това да става сравнително лесно и “Фейсбук” го е доказвал многократно с подхода си спрямо “порнографски” снимки. Те изчезват доста бързичко и често това е съпътствано с временното или дори постоянното блокиране на потребителските профили или страници, които са ги споделили. В конкретния случай “Фейсбук” първоначално излиза с твърдения, че преиначените изображения не противоречели на неговите community standards, a по-късно спира достъпа до някои от тях, но само за територията на Германия, като те остават видими за потребители в чужбина.

Какво е решението на съда във Вюрцбург?

На първо място следва да се уточни, че решението не е по (главно) исково производство, а по искане за налагане на привременна мярка. То е повече от соломоновско, тъй като хем потвърждава, че “Фейсбук” не е длъжен да действа превантивно, хем приема, че такива мерки биха били оправдани с цел предотвратяване на престъпления срещу личността и правата на гражданите. Цитира се практика на Върховния федерален съд, според която мерките по заличаване на съдържание не бива да са свързани с прекомерни усилия от страна на доставчика. Дали исканото от Модамани заличаване представлява “прекомерно усилие” за “Фейсбук” обаче може да бъде решено само в рамките на исково производство, ако някоя от страните инициира такова.

Вместо заключение

Решението на съда във Вюрцбург не допринася с нищо ново, а повтаря познатото старо. То не е “победа за “Фейсбук”, но и не дава добра насока за защитата срещу клевета и изблици на език на омразата в най-голямата социална мрежа на света. За мен поведението на “Фейсбук” е проява на двоен стандарт, като за това свидетелства примерът с порнографското съдържание, срещу което се действа повече от навременно. Отворен остава въпросът дали ще има главно производство и до какъв извод ще достигне то. Дотогава можем да се замислим над принципното положение как за едни неща все може, а за други – не.

Текстът е препубликуван от блога на автора De Libertate Iuris Digitalis с негово разрешение. Заглавието и акцентите са на редакцията на „Терминал 3“.

Снимка: Spiegel.de