SHARE

Твърди се, че златното правило на българската външна политика е “Винаги с Германия, но никога против Русия”. Откакто Путин анексира Крим, обаче то е химера. Днес интересите на Русия са точно противоположни на европейските. Докато Европейският съюз търси начини как да стане по-единен и силен, то Русия се опитва чрез пропаганда и подкрепяне на популистки движения да го разбие. Докато Европа търси диверсификация на енергийния пазар, то Путин иска да изгражда газопроводи в нарушение на европейското законодателство.

Към тези проблемни за региона позиции можем да добавим и глобални кризи като режима на Асад в Сирия, за който Брюксел и Кремъл са на противоположни позиции, а отскоро и режима на Ердоган в Турция – там, макар все още да няма същински конфликт между Запада и анадолския султан, отношенията се влошават с всеки изминал ден, а междувременно Ердоган забрави за предишната си вражда с Путин заради свалени руски самолети миналата година и започна да го нарича “моя скъп приятел”.

След като от Анкара решиха да променят курса на всички, стана ясно, че споразумението между Турция и ЕС за спиране на имигрантския поток към Европа няма да изтрае дълго. То от своето зачеване се крепи единствено на милостта на Ердоган, защото и тогава, както и днес, е ясно, че Европейският съюз няма да даде визова либерализация на турските граждани. Днес обаче имаме и голяма доза увереност кога сделката ще пропадне – турското правителство постави ултиматум на Брюксел до октомври месец за отпадане на визите – нещо, което поради множество политически причини, а и поради факта, че Турция не е изпълнила зададените от ЕС критерии, няма да стане.

От това за Борисов следва простият извод, че Европа я очаква нов масивен поток на имигранти в края на тази година. Тези прости заключения единствено обслужват масовата истерия и не са толкова очевидни. На първо място бежански вълни имаше и преди и освен заразно популистко говорене на крайнодесни партии други проблеми от това не произтекоха. Германия поддържа политика на отворени врати за имигрантите от година и до момента не е приела шериата, немкините не са започнали да носят бурки, а всички икономически ескперти сочат, че ефектът от имиграцията е положителен.

Пропагандата, подклаждана от Кремъл, твърди друго. Нейните проводници като Russia Today и Sputnik разказват измислени истории като случая “Лиса”, когато след новогодишните празници (мъртвия откъм новини сезон) в пропагандните медии се появява историята на непълнолетната рускиня Лиса, която е била изнасилена в Германия от трима бежанци. Дори Сергей Лавров започва да коментира случая, което принуждава всички медии да отразят историята, която впоследствие се оказва напълно фалшива.

Но тази пропаганда даде своя резултат. На първо място, тя вдигна топката на крайнодесните партии в Европа и допълнително разклати Европейския съюз и неспособността му да взима решения. След това тя роди и “героите на нашето време” в лицето на хора като Динко и масовата истерия на медиите, които решиха да занимават човечеството с несъществуващи проблеми. Последен пример за това е непрестанното отразяване на “буркините”, които принизяват политически, културни и религиозни проблеми до това, че по френски плажове се разхождали жени в някакво подобие на водолазен костюм.

Но несъществуващият проблем с имигрантите даде и своя най-опасен резултат – оправдание за политици като Борисов да залитат към Русия и Турция. Да не забравяме, че България и съседните ѝ държави изразходиха значителен финасов ресурс, за да построят балканската версия на “стената на Тръмп” – телена ограда. Причината за тези разходи бе, по думите на Борисов и идеолога на това управление Валери Симеонов, че така бежанците няма да могат да влизат в страната.

Това обаче не спря Борисов да повтаря пропагандни тези. Последните му бяха в синхрон с Ердоган за “несолидарната Европа”, а преди това Борисов припяваше на Путин, че засилване на присъствието на НАТО в региона ще доведе до “война с Русия”.

От Путин българският премиер искаше ново начало на газопровода “Южен поток”, но не го получи. За продажбата на трета страна на реакторите от АЕЦ “Белене”, за които “Росатом” ни осъди да ги изплатим, също няма ни стон, ни вопъл. Така изведнъж се оказа, че проектът АЕЦ “Белене” възкръсна и сега се търси частен инвеститор, който да даде ресурс за неговото изпълнение. По същия начин Борисов иска да обвърже газовия хъб “Балкан” с Турция и възкръсналия миналия месец руски проект “Турски поток”. За тази цел Борисов търсеше и аудиенция с Ердоган, каквато получи в последния момент, а преди това бе оповестено, че ще се срещне единствено с премиера Бинали Йълдъръм.

Така идеите на българския премиер за заиграване със съседните нам диктатори до момента не са пожънали успех. За да оправдае флирта си с тях обаче, той бе принуден да говори като тях.

И така, изведнъж се оказа, че Меркел иска среща с Борисов. Навярно, за да го попита какво точно намира в Европа за “несолидарно”, при положение че българската държава е на системи и бюджетът се крепи единствено на европейските фондове към страната. 

Срещата между двамата има формален повод. Тя е част от поредицата дипломатически совалки на Меркел за среща с европейските лидери и разговори за бъдещето на Европейския съюз преди срещата на 27-те държави членки следващия месец в Братислава. Тези срещи започнаха на 22 август, когато Меркел се срещна с френския президент Оланд и премиера на Италия Матео Ренци, и продължиха през седмицата по географски принцип – балтийските държави, Вишеградската четворка, северните страни. Днес обаче формулата е леко нарушена – на 26 август Меркел е поканила в немската столица лидерите на Австрия, Хърватия, Словения и… България. С други думи, Централна Европа плюс Борисов. Защо срещата с Борисов не може да изчака до момента, в който Меркел ще се срещне с премиерите на Румъния и Гърция, остава загадка. 

В следващите седмици ще се реши бъдещето на Европа. Старият континент върви към обединение в областта на отбраната и финансовата политика, но оттук нататък всяка държава ще трябва да реши дали иска да извърви европейския път. И тук е въпросът, пред който е изправен Борисов. Той иска ли да е проевропейският премиер, за когото се представя, и иска ли да отстоява ценностите на Европа? Или неговото желание е да копира реториката и популистките политики на Путин и Ердоган. Едно е сигурно: времето за “винаги с Германия, но никога против Русия (и Турция)” свърши, пред Борисов стои неприятната задача да избере страна.

*Корекция: В деня на своята визита в Турция Борисов оповести, че ще се срещне с президента Ердоган. До тогава се знаеше единствено, че ще се срещне с премиера Бинали Йълдъръм, защото планирата среща с Ердоган на 24 август бе отпаднала.