SHARE

От Австрия чуваме говорене за “Оста Рим-Берлин-Виена”, в Унгария се приемат закони, заплашващи със затвор всеки, който помага на имигрант, и те са кръстени на евреин, който се приема, че кукловоди света и е виновен за всички беди. В Италия новото правителство яростно говори против ромите и съжалява, че няма да може да ги депортира всичките. 

Ако допреди няколко години популистката вълна отричаше яростно, че има нещо общо с нацизма, то това вече не е така. Сега нацистката реторика е търсен елемент – “Оста Рим-Берлин-Виена”, която австрийският канцлер Себастиан Курц предложи, е директна препратка към военния съюз на Хитлер – “Оста Рим-Берлин-Токио”. Още повече Берлин в лицето на Ангела Меркел няма общо с това антиимигрантско говорене и закани, но нейният вътрешен министър и бивш премиер на Бавария Хорст Зеехофер заплашва, че ще разпадне управляващата коалиция, ако страната не предприеме по остра политика към имигрантите (има го и малкия детайл, че следват избори в Бавария тази есен).

Репликата с “оста” стана толкова популярна, че вече се използва свободно от пресата, за да опише надигащата коалиция – простиращата се от Рим до Будапеща. 

Вече популистките лидери, може би вдъхновени от Доналд Тръмп, който каза, че има “добри хора” сред нацистки марш миналата година, може би притиснати от крайнодесните партии в страната си, не предлагат скрити намеци  – напротив, нацистката терминология е търсен ефект. Миналия месец посланикът на САЩ в Германия заяви, че ще търси начин да подкрепи крайнодесните движения в Европа, а бившият стратег на Тръмп – Стив Банън, прекосява Европа, за да възпламенява същата отровна реторика. 

Така Европа отново избута от прожекторите реформите за нейното бъдеще, хибридна война на Русия и търговска война със САЩ и се посвети на добре познатата си дилема – какво да правим с имигрантите (и можем ли като Виктор Орбан да обвиним за това богат евреин).

Реалността, както показа последното проучване на Евробарометър, няма нищо общо с изкривяването на темата.  Италианците си мислят, че 24,6% от държавата им е с имигранти, когато те реално са 7%. Унгарците си мислят, че имигрантите са четворно повече, отколкото те реално са. Българите мислят, че всеки десети в страната ни е имигрант, когато всъщност имигрант е един на 100.

Какъв е дялът на имигранти: светло синьо – какъв хората си мислят, че е; тъмно синьо – какъв реално е той.  Евробарометър, 2018

Подобни данни може да открием и за “мюсюлманската вълна”, застигната Стария континент.

2014 г.

Може за много хора да е изненада, но във Франция 1/3 от населението не е мюсюлманско – такива са 8%. 

Фактите обаче не трогват лидерите, които са готови да си играят с огъня.

Преди няколко години  тръгна вълната на крайната левица, обясняваща че за всички беди за виновни богатите, банкерите (и евреите) и капитализмът. Сега дойде редът на новата вълна на крайнодесните, обясняваща, че за всички беди за виновни имигрантите, банкерите (и евреите) и либерализма.

Къде осъзнато, къде не – този популизъм е и в България –  от “майтапчийските снимки” на вицепремиера ни в концентрационен лагер, през “ловците на имигранти” по границата до преименуването на местностите в Стара Загора – винаги е търсен именно този заряд.

И навсякъде по “оста” този популизъм има един отличителен белег – те са на страната на Русия – искат отпадане на санкциите срещу страната, възхваляват руския лидер и търсят начини той да ги спонсорира или взимайки властта, да започнат проекти с него – тук отново българската патриотарщина по нищо не се отличава от своите съседи.

Тази неделя Ангела Меркел иска да направи малка среща на върха с лидерите на тази “Ос” и държавите членки с външна граница. Целта – да се приключи с мигрантската тема, преди тя отново да е погълната Европа.

Но изглежда плановете на популистите не са такива – Вишеградската четворка начело с Орбан директно отказа тази среща. Може би за тях разрешаването на мигрантската криза не е решение.

Популисткото дясно в Европа започва да се обединява и ще излезе по-единно и силно на предстоящите европейски избори от всякога.

Те вече се отказаха да искат напускане на ЕС – след трагикомичния развой на преговорите по Брекзит това на никого не му се струва победоносна кауза.

Сега обаче те имат нова играчка в ръцете си – нацистката реторика, – а тази може да завърши дори по-зле от Brexit.

 

 

SHARE