SHARE

Представяме ви частта за върховенството на закона в България от годишния доклад на либералната германска Фондация “Фридрих Науман” – “Барометър на свободата”. Той оценява състоянието на 45 държави през 2018 г. България заема 33-то място в класацията, като е последна в ЕС по този показател дори след Унгария:

Въпреки че е член на ЕС повече от десетилетие, България отбелязва много малък напредък по отношение независимостта на съдебната си система. Забелязват се закостенелост и колебания. Това значително затруднява подобряването в други области на правовата държава, напр. борбата с корупцията или защитата на правата на човека. Както “Фрийдъм Хаус” отбеляза в “Нациите в преход” през 2018 г., “българската съдебна система продължава да се сблъсква с висока степен на политизация, статистичен подход с […] неефективност и липса на административен капацитет”. ЕС следи България отблизо чрез Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) и докладът за 2017 г. отбеляза „значителен напредък“. Докато изборите за нов Висш съдебен съвет бяха окуражаващи, останалите неотдавнашни назначения бяха белязани от политически компромиси, вместо да са подбор по заслуги. Отбелязано е и някакво подобрение в системата на затворите, но те са все така обременени от проблеми с пренаселеността, полицейското насилие и лошите условия на живот.

КОРУПЦИЯ

България е най-силно корумпираната страна – членка на ЕС, като остава след сравними по други параметри държави като Унгария, Румъния, Гърция или Хърватия. Тя е толкова корумпирана, че това е сред основните пречки за присъединяването й към Шенгенското пространство и очакваното бързо икономическо развитие. Transparency International я класира 71-73 / 180 в своя доклад за “Състоянието на корупцията за 2017 г.” – малко по-добре от 2016 г. Корупционната среда стимулира растежа на сивия сектор в България, който е най-големият в ЕС и възлиза на близо 30% от БРУТНИЯ ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ.

Завладяната държава, захватът на неформалния съюз на политическата и бизнес олигархията, организираната престъпност, само частично реформираните служби за сигурност и пристрастните медии – това е основният катализатор на корупцията. По този начин чуждестранните влияния извън ЕС също не са за пренебрегване. През януари 2018 г. влезе в сила нов закон, който съчетава разпоредби за борба срещу корупцията и за предотвратяване на конфликт на интереси. През март 2018 г. бе приет нов закон срещу прането на пари. По-рано, през октомври 2017 г., беше приет нов закон за публичната администрация, който, inter alia, стандартизира вътрешните инспекции в администрацията. Стриктното изпълнението на всички тези в структурата на правителството и в публичната администрация, което често липсваше в миналото, ще бъде решаващ фактор за бъдещите подобрения. Като част от усилията на правителството за борба с корупцията беше създаден специализиран орган, който да разследва корупцията по високите етажи. Със своя ръководител, назначен от националния парламент, обаче истинската му независимост от установените политически елити е поставена под въпрос. На всичкото отгоре борбата срещу малката корупция остава огромно предизвикателство.

ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА

Както “Амнести интернешънъл” (АИ) отново отбеляза и през 2018 г., продължава лошото отношение към бежанците (кратки задържания, връщане и насилие), а необходими услуги не бяха предоставени дори на някои непридружени деца, докато климатът на ксенофобия и нетърпимост рязко се засили. АИ отбеляза също, че „маргинализацията и широко разпространената дискриминация срещу ромите продължават“, което се проявява чрез систематични пречки при достъпа до образование, здравеопазване, жилищно настаняване и заетост. Повечето етнолингвистични малцинства в България, от една страна, се радват на много възможности да развият своята идентичност чрез образование, култура и медии, докато, от друга страна, в някои случаи (напр. политическа кампания) използването на техния майчин език е забранено.

Положителните развития в България включват академична свобода, свободно пространство за работа на международни, чуждестранни или местни НПО и мозъчни тръстове, както и прилична степен на свобода на събранията и движението. Медиите и журналистите обаче страдат от огромен натиск, особено когато разследват корупцията.

“София прайд”, който се проведе през юни 2018 г., беше най-големият досега и показа годишен напредък в отношението на градската администрация към ЛГБТ гражданите. Полицията успя да попречи на хомофобските екстремисти да провокират проявата. Еднополовите съюзи (доколкото са признати в целия ЕС), правата на наследство, осиновяването на деца и т.н. бяха основната тема на прайда тази година.

През първата половина на 2018 г. се води изключително популистки и предубеден дебат относно ратифицирането на Конвенцията за предотвратяване и борба с насилието срещу жени и домашното насилие (Истанбулска конвенция). Критиците го тълкуват като насърчаване на гей проблемите и по този начин отстъпление от установените социални норми. Те също така оспорват неговата конституционност.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.