Защо крайнодесните успяха в Испания

Защо крайнодесните успяха в Испания

SHARE

Неотдавна Испания спря да бъде последната западна демокрация, устояла на изкушението на крайнодесния популизъм. Снощи пък “Вокс”, партията, довела до промяната, се превърна в трета политическа сила в испанския парламент.

“Вокс” – силно консервативната, искаща централизация на Испания организация, успя да увеличи подкрепата си с около милион гласа – от 2.6 на 3.6 млн. – и с почти 5 пункта, от 10.2 на 15.1% от гласовете, по-малко от година след като за пръв път се озова във властта. На първите два от четирите парламентарни вота от 2015 г. насам (2015 и 2016 г.) тя взе едва над 0.2 на сто.

Тя измести “новите традиционни” играчи на терена. Някога двупартийният модел на Испанската социалистическа работническа партия (PSOE) и консервативната Народна партия бе разбит от крайнолевите “Подемос” и центристите “Граждани”. Сега втората от тези партии се срина (загуби 2.5 млн. гласа и 47 места) и голяма част от гласовете ѝ отидоха именно у “Вокс”, а лидерът ѝ, начело от основаването преди 13 години, се оттегли от политиката.

Какво се случи и защо крайнодесните триумфираха със закъснение, в момент, когато най-силните години големите партии с подобна ориентация в Европа изглеждат отминали?

Каталуня

Безредиците, организирани от партиите на независимостта в Каталуня след присъдите срещу сепаратистки лидери – две години след събитията, временно ограничили автономията на областта – помогнаха на “Вокс”. Партията иска централизация на испанската власт, при която множество автономни области се самоуправляват по редица въпроси.

В Каталуня партията обеща и най-тежките възможни мерки срещу сепаратистите, каквито нито управляващите социалисти, нито Народната партия подкрепиха: въвеждане на извънредно положение и задържането на премиера Ким Тора.

Испания, която опустя

“Вокс” е големият победител от разгрома на “Граждани”. Партията изсмука гласовете от най-обезлюдените общини в сърцето на Испания.

Общо 66 депутатски места зависеха от гласовете в 19-те най-опустели провинции в сърцето на страната. Част от тях (13) бяха в ръцете на “Граждани”, които опитваха да привлекат изгубилите населението си райони, някои заприличали на “демографски пустини”. В област Кастия и Леон например пет от седем изгубени от “Граждани” места отиват при “Вокс”. Заедно с Народната партия тя взе общо 11 от всички 13 изгубени депутати на центристката формация.

Франко и насилието над жените

Историческата памет и насилието над жените бяха другите основни теми в кампанията на “Вокс”. Те сплотиха електората, а покрай спора за препогребването на диктатора Франсиско Франко партията взе страната на семейството му и спечели симпатиите на все още франкистки настроената част от електората.

Законите за наказания, свързани с убийства при насилие над жени, които бях друг ключов момент от програмата на Педро Санчес, също попаднаха на острите критики на “Вокс”. Крайнодесните ги заклеймиха като дискриминация срещу мъжете и прекалено остри срещу извършителите. Например, смята “Вокс”, трябва да се прави разлика дали извършителят е пил алкохол, или има психиатричен проблем, когато не може да се говори за “омраза срещу жените”. Насилието, основано на полов признак, е “политическа измислица”, а статистиките с подобни случаи се фалшифицират, защото “фалшиви неправителствени организации” живеят от тях, без да казват нищо например за насилието в мюсюлманските държави, продължаваха от “Вокс”.

Какво означава

“Вокс” вече има над 50 депутати и може да поиска да бъдат обявени за противоконституционни законопроекти, които смята за проблемни. Вече няма да има възможност да го направи за двата закона – за историческата памет (и премахването на франкистките символи) и за затягане на мерките срещу насилието на жените.

Така партията ще има по-голяма законодателна тежест в парламента. Лидерът Сантяго Абаскал заяви, че смята да използва това, за да се отърве от “прогресистката диктатура”.

Освен това партията дава заявка, че ще опитва да гледа и наляво, и надясно. Още преди изборите Абаскал се представяше като “социалнопатриотична алтернатива”, която някой ден трябва да може да приобщи и левите избиратели. Абаскал заяви, че триумфът му е символ на “усъвършенстването на испанската демокрация”, тъй като в парламента сега са “по-истински и достоверно” представени нагласите на избирателите.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.