SHARE

Рейчъл Донадио е кореспондента за европейска култура на New York Times. Тя заедно с журналистите Беноа Морен от Париж и Андрю Хигинс от Москва анализират защо руската намеса във френските избори не сполучи.

Може би заради подозрителния момент на теча на документи. Или смайващото количество и вероятността някои от тях да са фалшиви. Или инстинкта у французите, след като видяха как хакерските атаки може би повлияха на американските избори, че не трябва да попадат в същия капан.

Каквито и да са причините, вестниците и телевизите във Франция видно избягват да съобщят всякакви детайли от това, което в петък вечер бе описано като “масивна” предизборна хакерска атака срещу кампанията на Еманюел Макрон.

Оскъдното отразяване продължи и в понеделник вечер, доста след вдигането на 44-часовата законова забрана за изборни репортажи, която бе наложена около вота в неделя.

В този момент вече бе ясно, че изтеклият материал – без значение какво може да съдържа – не бе повлиял неблагоприятно на кампанията на г-н Макрон, който спечели с голяма преднина пред крайнодесния кандидат Марин льо Пен.

Контрастът с президентските избори в САЩ беше остър: пробивът в данните на Хилари Клинтън, който бе проследен до Русия, може би изигра роля в нейната загуба от Доналд Тръмп; но новините за хакерската атака във Франция бяха посрещнати с мълчание, презрение и насмешка. 

Контрастът може да е бил подсилен още повече от отсъствието на френски еквивалент на процъфтяващата таблоидна култура във Великобритания или силно развитите десни  телевизионни медии в Съединените щати, където атаката над Клинтън провокира мащабно негативно отразяване.

“Във Франция нямаме Fox News – казва Йохан Хуфнагел, редактор в левия ежедневник Libération. – Не съществува медия с широка публика и личности, които да развият подобно нещо и да го използват за собствени цели.”

Той също казва, че френските гласоподаватели с предимството на опита гледат подозрително над дестабилизиращи органи като тези, които може би са повлияли на вота в американските президентски избори и така наречения Брекзит референдум във Великобритания за напускане на Европейския съюз.

“Френските гласоподаватели не пожелаха да влязат в тази игра – казва Хуфнагел. – Те бяха психически подготвени след Тръмп и Брекзит и руснаците – дори все още да не е сигурно, че те стоят зад това.”

Някои поддръжници на Макрон първоначално се страхуваха, че репортажи относно атаките и неспособността му да отговори биха могли да бъдат пагубни в навечерието на вота.

Хакерските атаки скандализираха социалните мрежи, особено в САЩ, където крайнодесни активисти се обединиха, за да разпространяват екстремистки съобщения в Европа.

В деня на изборите френските версии на “Спутник”, руски източник за новини, раздухаха течовете в социалните мрежи. 

Но изтеклите файлове не успяха да се превърнат в движеща сила във Франция, където информационните източници уважиха затъмнението. Документите изтекоха към 23 ч., без да дадат време на журналистите да ги изследват подробно, преди забраната да влезе в сила.

Медиите се вслушаха и в предупреждението на регулаторните органи на държавата да не публикуват фалшиви новини. Кампанията на Макрон заяви, че фалшиви документи са смесени с автентични.

Съществуваха и твърдения, че кампанията на Макрон, осъзнавайки, че е мишена за хакерски атаки, умишлено е снабдила хакерите с фалшива информация, отговаряйки на phishing имейли (виртуална атака, чиято крайна цел е узурпиране на нечия идентичност и получаване на информация – бел. прев.), което би могло да обясни защо изтеклата информация бе разпространена късно в кампанията.

“Може да залееш адресите с множество пароли и потребители, истински, фалшиви, така че хората зад тях да изгубят време, опитвайки се да ги разгадаят”, писа Daily Beast, цитирайки Мунир Махджуби, ръководител на дигиталния екип на Макрон.

Хуфнагел казва, че Libération ще вложи време в оценка и потвърждение на изтеклите документи, преди да пише каквито и да било материали.

Водещият ежедневник в страната Le Monde заяви в статия, публикувана в неделя, че също ще изследва подробно течовете, преди да пише.

“Ако тези документи съдържат разкрития, Le Monde, разбира се, ще ги публикува, след като извършим разследване в съответствие с нашите журналистически и етични правила, без да си позволяваме да бъдем манипулирани от целите на анонимни актьори”, заявиха от вестника.

След като затъмнението приключи в неделя вечер, повечето информационни източници съобщиха единствено, че френските власти са започнали разследване.

Тази сдържаност се разпростря над пейзажа от издания във Франция, без значение тяхната политическа принадлежност. Няколко ежеседмични списания – консервативният Le Point, центристкият L’Express и левият L’Obs – също се въздържаха.

Кампанията на Макрон говори оскъдно за хакерската атака и течовете отвъд заявлението в късните часове в петък – минути преди да започне затъмнението, – описвайки операцията като “масивна и координирана” и усилие за дестабилизация на френската демокрация.

Засега изглежда, че атаката извади на показ основно рутинни документи. Въпреки че обхватът трудно може да се определи като изчерпателен, не са открити никакви компромати.

“Добрата новина е, че имаше опит за дестабилизация, който не сполучи” – казва Селин Пигал, главен редактор в BFM-TV, частна телевизия. – Елементите не бяха достатъчно силни. Но какво щеше да се случи, ако бяха?”

Пигал заяви, че късната поява на документите осигурява причина за преразглеждане на закона за информационното затъмнение. То е създадено, за да осигури на гражданите време да помислят преди гласуването, но в ерата на социалните медии осигурява на всеки акаунт в туитър предимство пред уважаваните информационни източници във Франция. 

“То отхвърля света такъв, какъвто съществува днес, където социалната медия не спира”, казва тя.

Националният фронт, партията на Льо Пен, има противоречива връзка с традиционните медии, които едновременно осмива и използва.

Льо Пен и екипът ѝ едновременно разпространяват конспиративни теории, твърдейки – без доказателства, – че Макрон има офшорна банкова сметка например. Но нейната кампания нямаше достатъчно време, след като хакерската атака стана публично достояние, за да сложи ръка над каквито и да е компрометиращи открития.

Моменти преди започването на затъмнението старшият член на Националния фронт Флориан Филипо заяви в туитър: “Ще ни научат ли течовете Макрон на неща, които разследващата журналистика умишлено уби? Шокиращо е, това е корабокрушение на демокрацията.”

Но неговото съобщение бе възприето като акт на отчаяние в последния момент. В популярното сутрешно радиошоу по France Inter в понеделник журналистът Леа Саламе попита представител на Националния фронт, Никола Бе, относно поста на Филипо в туитър. Бе каза, че методите, използвани за разпространяването на документите от кампанията на Макрон, може да са съмнителни, но че е важно да се разкрие тяхното съдържание. Разговорът приключи дотам.

Националният фронт няма еквивалент на Бил О’Райли или Шон Ханити, десните коментатори, които помогнаха за подкрепата на кандидатурата на Тръмп. Докато френските коментатори като Ерик Земур, редовен участник в радиото и телевизията, който има своя рубрика в Le Figaro, захранват чувството за упадък и несигурност, от което Националният фронт се опита да извлече политическа полза, нито той, нито други т.нар. неореакционистки коментатори подкрепиха крайнодясната партия.

В Съединените щати реакциите за течовете за Макрон бяха по-оживени и Хилари Клинтън коментира в туитър: “Победа за Макрон, за Франция, за ЕС и за света. Победа над тези, които се месят в демокрацията. (Но медиите казват, че не мога да говоря за това.)”

Снимка: AFP / Patrick KOVARIK

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.