SHARE

Не само на мен ми е направил впечатление фактът, че Коледа се празнува на различни дати в православните страни. В България, Гърция и Румъния празнуваме сега, а в Русия, Сърбия и Македония се празнува на 6 януари.

Каква е предисторията и какво се е случило, открих в прекрасния труд на Йеромонах Кассиан – “Съвременният християнин и разделението, или старият календар и науката“.

Цитирам глава пета – История на въвеждането на григорианския и на т.нар. “поправен юлиянски” календар.

“Календарната реформа в България стана неочаквано и изведнъж. През 1967 г. Св.синод в пълен състав посветил няколко заседания на въпроса за въвеждането в България на новия стил. Но за тези заседания църковната общественост не знаеше нищо. В църковната преса не се писа никаква статия по този въпрос. И изведнъж на 21.VII.1968 г. излезе специално “Послание до клира и всички чеда на Българската православна църква” № 5953 от 18.VII.1968 г.(Църковен вестник, 1969, бр.23.), в което се обяви календарната реформа като факт, вече станал по “общо желание на клира и миряните”, или, както пак там четем, по “общо желание на вярващия народ”. Календарчето за 1969 г. излезе с “указание за църковно празнуване дните в края на месец декември 1968 г. във връзка с въвеждане на новия календар”. От него личи, че дните от Месецослова между 6.XII ст.ст./19.XII н.ст. и 20.XII ст.ст./2.I н.ст. без никакво църковно основание са “изчезнали”, а след деня Никулден (ст.ст.) веднага следва предпразненство на Рождество Христово и св. Игнатий Богоносец (фиг.5), като по този начин, освен че бяха прескочени 13 дни, което не е допустимо от църковния Устав, беше съкратен и Рождественският пост (с 13 дни). Такава груба намеса в богослужебния ред църквата не познава през цялата своя история.

Духовенството и вярващите миряни бяха поставени пред свършения факт на официално въведения в църквата нов стил. Някои синодални архиереи възразявали през време на заседанията, като са изтъквали, че тази реформа е нередна, че наши, чисто църковни и национални интереси, като например Македонския въпрос, диктуват да не се бърза с нея, че не бива да изпреварваме и да се отделяме идейно от Руската православна църква. Патриарх Кирил отговорил, че е питана Руската църква и е взето нейното съгласие. Но как е могла Руската църква да даде своето съгласие, като сама не е приела и до днес календарната реформа, това не е известно. Съгласие е дал със своето частно мнение Ленинградският митрополит Никодим, който по-късно умря в нозете на папата. Верни на св. Православие тогава официално останаха най-големият в България девически монастир, няколко йереи (без епископ) и множество миряни.

Поради несъгласие с реформата двама архимандрити, преподаватели в Духовната академия, бяха отстранени от богослужебни и преподавателски постове. Старостилното православно обществено богослужение беше забранено.
Чрез всичко се целеше да се откъсне народът от Православието и в течение на едно поколение да бъде хвърлен в тинята на атеизма. Останалите малцина верни на св. Православие бяха обект на наблюдение от “специални служби”, лишавани от всякакви заслуги и привилегии в обществото.

Сега, когато от най-високо ниво у нас се апелира за връщане в традиционното Православие, дали всички интересуващи се от това си дават сметка кое е то и кои са неговите истински последователи?”

Окастреният църковен календар – цяла група
празници са задраскани.
Недодялаността на реформата
подсказва “разузнаваческа” акция

Наистина е интересна годината, в която става преходът към новия календар – 1968-ма. Както в случая с написването на “История славянобългарска” и ликвидирането на Охридската българска архиепископия, когато имаме съвпадане на години, така и в случая с обявяването на автокефалността на Македонската православна църква и новият български църковен календар имаме почти съвпадение. Да не говорим и за следния прелюбопитен пасаж от книгата “Църква и църковен живот в Македония”:

“През пролетта на 1968 г. Злетовско-струмишкият епископ Наум на връщане от Букурещ се отбил в София и на 1 април провел делови разговор с патриарх Кирил и Варненско-преславския митрополит Йосиф. Македонският архиерей бил пристигнал с тайна мисия да “търси формално, братско признание и го получава”. Фактически патриарх Кирил изказал възхищението си от упоритостта, с която македонските духовници се борели за своята самостоятелност и дал ясно да се разбере, че БПЦ и българският народ няма явно да се обявят срещу македонската автокефалност. В докладната си записка до българското външно министерство от 10 април 1968 г. патриарх Кирил съобщил следната резолюция: “Българският патриарх Кирил счете за потребно във възможно най-сърдечен тон да увери епископ Наум в любовта на Българската църква и на българския народ към нашите братя в Македония, като се изрази и обич и почит към Сръбската църква и към сръбския народ.”

Хайде, историците, никой ли не забелязва съвпаденията в годините?

***

Не останаха много медиите в България, които наричат нещата с истинските им имена. Ти се чувастваш част от тази общност, защото ни четеш. Подкрепи каузата за истински медии в България, която „Терминал 3“ отстоява, като дариш.

Можете да ни подкрепите, като отидете на заглавната ни страница и натиснете червения бутон „Направи дарение“, който се намира отдясно – http://terminal3.bg

Или по банков път на следната сметка:

Уникредит БулБанк
BGN: BG09UNCR70001522686120
Euro: BG36UNCR70001522686119
Център за гражданска активност

SHARE
Константин Павлов-Комитата – инженер, автор, активист. В момента овладява социологията и настройките на WordPress.