SHARE

Българската Национална спортна академия, с благородното съдействие на Българската федерация по тенис, награждава с наградата “АЗ НА ТЕБ – ТИ НА МЕН” Шамил Тарпишчев за това, че под негово ръководство руските тенисисти, в продължение на около 40 години, били спечелили безброй отличия.

 

Verba volant, scripta manent.

Да. Остава написаното. Не пренаписаното!
Остава написаното за архивите на световната история от безпристрастни участници и свидетели.

Това, което четем в кратките биографични данни за Шамил Тарпишчев, е неграмотен и тенденциозно изкривен препис от Уикипедия, и е типичен пример за несполучлив опит за пренаписване на историята.

Кое не е вярно?

1. Шамил Тарпишчев не е бил треньор на национални отбори на Русия в продължение на 20 години. В конкретно упоменатите години 1974, 1976, 1978 и 1979 г. Руската федерация не е съществувала като държава. Тарпишчев не е бил треньор на Русия, а на Съветския съюз.

Всякакво отъждествяване на тези две наименования е абсолютно невярно, обидно за милионите неруски граждани на Съветския съюз и недопустимо за пиарите на събитието по награждаването.

2. Не е вярно, че под ръководството на Тарпишчев руски тенисисти са спечелили 26 европейски медали и ред други отличия. Много от участниците в националните отбори на Тарпишчев са били грузинци, арменци, украинци, белоруси или от други националности на съветските републики по онова време. Крайно примитивно и изключително невярно е да наричаме тези спортисти „руснаци”, защото те самите не са се определяли никога като такива.

Руската федерация ( или както за по-кратко казваме Русия ) се ражда през 1991 г. след разпадането на Съветския съюз. Тогава независимост добиват и 15-те републики на СССР. Само си представете за миг каква радост би била за Тарпишчев, ако съветските „другари” бяха приели предложението на другаря им Тодор Живков през 1963 г. да приемат България за своя 16-а република? Нима сега към успехите на големия треньор щяха да бъдат добавени и всички трофеи от европейски първенства, от Fed Cup, от Голям шлем, от олимпиадата в Сеул, от спечелените общо над 40 турнира на „рускините” Малееви!?

Опазил ни Господ…

3. Невярно и тенденциозно подвеждащо е и почти всяко използване на думата „руско” в биографичните данни за Ш. Тарпишчев. (Междувпрочем, Уикипедия е много коректна в случая.) По никакъв начин не трябва да обвързваме неговото име с мощното развитие на руския тенис след падането на Берлинската стена.

Да, вярно е, че на всички съветски граждани, в частност и спортистите, демокрацията (им) отне „правото” да пътуват, придружавани винаги от „водач” от службите. Тенисистите „хукнаха” по света. Шарапова, Кузнецова, Зверев и десетки други израстнаха от малки в академиите на Америка, Испания, Германия, Франция. (Шарапова дори си говори на английски между точките!?).

Демокрацията отне на съветските тенисисти и „правото” да предават на Съветския съюз спечелените от турнирите парични награди. Като че ли беше вчера, когато 17-годишната бунтарка Наташа Зверева, представителка на Съветския съюз тогава и наречена впоследствие от свободните световни медии „Тhe Mother Freedom of Soviet Tennis”, отказа да предаде спечелената от нея парична награда за финалистка на Roland Garros (1988 г.). Малко след това примерът й беше последван от всички съветски (не само руските!) състезатели, за тяхно щастие без последствия, защото „великият” Съветски съюз просто се разпадна.

Въпреки натрупаните през годините обиди и унижения Зверева държи до ден днешен родното й място да се отбелязва като гр. Минск в Съветския съюз, а не като Минск, Русия. Защото историята казва, че Минск е бил град в Съветския съюз, но никога не е бил град в Русия. Най-малко пък през 1971 г. Сега Минск е град в Беларус, независима държава.

Въобще пълна обърквация… Плодородно поле за действие на желаещите да пренаписват историята.

À propos да не би и Шамил да е руснак? Шегата настрана. Знаем, че е роден в Москва, от татарско потекло. Уикипедия казва, че на татарски името му се изписва „Шамил Әнвәр улы Тарпищев”. Да оставим Шамил да се нарича, какъвто намери за добре. Ако въобще иска да се нарича някакъв. И има ли някакво значение? За някого? Според мен никакво, стига да не се ограничават личните ни свободи. Само когато някой използва сложните отношения в историята и злоупотребява с тях, за да я пренаписва – да, значението е огромно!

Тенденциозно изпусната от Уикипедия е нелицеприятната, но много характерна за хора, надменни и незачитащи правата на другите, случка от биографията на Тарпишчев. „Пошегувал се”, както след това обяснява големият треньор с институция в нашия спорт, като сестрите Уилямс. Нарекал ги „братя”.

Всички знаем, че това му костваше порицание от ATP, WTA, от друга институция в тениса – Мартина Навратилова, и голяма парична глоба.

В цивилизования свят само тази проява е достатъчна, за да не получи никой от нас никога никакво признание от бизнеса и хората в него, с които заедно си вадим хляба.

Твоето име, Шамил, ще бъде завинаги свързано със Съветския съюз.

За добро или лошо.

Честито признание!

Аз благородно ти завиждам.

За мен, все пак, остава утехата (и неописуемата радост, на баща ми също) от заглавията във в. „Съветский спорт” през 80-те години, които периодически съобщават, че „Семейство Малееви пак победи Съветския съюз за Fed Cup”.

P.S. Огромна е манипулацията в някои среди у нас напоследък да се говори за „руската” армия вместо за „съветската” армия. Подобно отношение ако не друго е и убийствено незачитане на участието в нея на воини от абсолютно всички съветски републики. В редовете на съветската армия в битката й срещу нацизма тогава загинаха милиони естонци, литовци, латвийци, украинци, белоруси, грузинци, арменци, татари, казахи, азери, чуваши… И руснаци.

Текстът е препубликуван от фейсбук профила на автора с негово разрешение. Заглавието и акцентите са на редакцията на “Терминал 3”. 

SHARE
Дългогодишен капитан на българския национален отбор за Fed Cup. Активен състезател през 60-те и 70-те години на ХХ век, когато става деветкратна шампионка на България и има 31 титли от различни турнири. Под нейно ръководство трите ѝ дъщери - Мануела, Катерина и Магдалена, достигат до топ 10 на световната ранглиста при жените - което е безпрецедентно постижение в историята на тениса, за което Юлия получава през 2016 г. наградата "Майка", която се връчва от Женската тенис асоциация (WTA) по време на турнира "Уимбълдън".