SHARE

Тази сряда се очаква комисията да започне процедурата по налагане на най-тежката санкция към страна членка – отнемане на правото на глас за неспазване на ценностите на съюза. Макар самото отлагане да е слабо вероятно, то комисията се ползва с подкрепата на лидерите на Германия и Франция Меркел и Макрон, които се надяват с началото на процедурата да бъдат обуздани опитите на властта да превземе съдебната система и подкопае свободата на словото. 

По този повод ви представяме материал на Ан Апълбаум за фашистите в Полша, които миналия месец проведоха огромни шествия по улиците на страната. 

Ан Апълбаум е журналист, роден в САЩ, с полско гражданство, носител на “Пулицър” за книгата ѝ “Лагерите на смъртта ГУЛаг”. През годините тя работи като редактор и колумнист в Economist, Washington Post и британските Spectator и Evening Standard. Тя има засилен интерес към Русия и посткомунистическото развитие на Източния блок. В материал за Washington Post тя коментира надигането на полските фашисти, как се вписват те в картината на световния възход на крайнодясното и националистите в Европа.

Подобно на всички европейски страни, както и на Съединените щати, в Полша също отдавна има крайнодесни, неофашистки отцепнически групи. Има също и авангардни групи на екоактивисти, застъпници на есперантото и други. Въпреки този факт за две десетилетия и половина след края на комунизма в Полша неофашистите никога не са били достатъчно на брой, за да бъдат взимани на сериозно.

Това важеше дори след започването на маршовете на 11 ноември преди няколко години –  това е Денят на независимостта на Полша. Отбелязваме този ден с церемонии, с националния флаг, патриотични песни и дори хора, облечени в униформи от Първата световна война. Никой не се впечатляваше от няколкото стотици футболни хулигани по стадионите.

Тази година се отзоваха 60 хиляди “патриотични” членове. Въпреки че не всички бяха неофашисти, сред тях имаше значителен брой (основно мъже), които демонстрираха под имената на националистически групировки отпреди войната и носеха расистки лозунги като “Бяла Европа”, “Европа ще бъде бяла” или “Чиста кръв”.

В опит да представи този марш като нормална проява на патриотизъм репортер от полската държавна телевизия интервюира един от участниците и пред камерата, задавайки му бодро въпрос защо е дошъл. “За да изгоним евреите от властта”, отвърна той – неудобен отговор за проправителствен журналист, който бързо продължи нататък.

Какво се промени? Отговорът се крие отчасти в управлението на сегашната популистко-националистическа партия “Право и справедливост”, която насърчи и приветства съботния поход като “патриотична” проява, макар да знаеше кой стои зад него.

Полската полиция, някога обучавана, за да защитава обществото от неофашисти, днес арестува 50 членове на продемократична група, която устрои контрапротест, но не направи нищо да спре “патриотите”, които пребиха друга група контрапротестиращи. Държавните медии, рупори на управляващата партия, отразиха марша нашироко, в положителна светлина. Докато пиша този коментар, все още нито един представител на властта не е осъдил лозунгите или организаторите.

С огромно съжаление трябва да заявя, че отговорът има нещо общо и с част от Полската католическа църква. Въпреки че висшата църковна йерархия (включително примасът) осъждат радикални лозунги и групировки, съществуват свещеници, които насърчават неофашистката десница.

В деня на похода една жена съобщи, че е влязла в църква, пълна с мъже, които имали на ръкавите си ленти с политическите символи на крайната десница. Тя извадила банер с цитат от папа Йоан Павел Втори – големият папа от полски произход – “Расизмът е грях”. Била изхвърлена безцеремонно.

Международният контекст също е различен. В наши дни неофашизмът и откритият расизъм не са само в областта на регионалните партии. Благодарение на отворените граници в Европа, срещу които възразяват, привържениците на тези идеи сега са международни движения.

Големи фракции от унгарски, словашки и италиански неофашистки групи пристигнаха във Варшава, за да се присъединят към марша; за първи път международни тролове от “алтернативната десница” активно подкрепяха инициативата в туитър и други социални медии, като “алтернативна десница” е модерно звучащият термин за неофашисти. Съществува и руска намеса, въпреки че малцина в настоящото полско правителство са склонни да го признаят. Както навсякъде другаде, съществува руска подкрепа за най-радикалните крайнодесни елементи в полската политика, особено онлайн.

Министърът на отбраната на Полша, противоречива фигура и особено гласовит “патриот”, също има странни руски връзки.

И накрая – някои от участвалите в похода вярват, че имат подкрепа от САЩ. Както вече писах, речта на американския президент във Варшава преди няколко месеца, написана отчасти от съветници, които разбират езика и мисленето на алтернативната десница, беше възприета като знак за одобрение от управляващата партия. Подобно на съмишлениците си в Шарлотсвил, полските неофашисти смятат, че антиислямският език на президента Тръмп има за цел да насърчи и тях.

Но трябва да е ясно, че групите, които присъстваха така агресивно във Варшава в събота, не са мнозинство в Полша. Те дори не представляват значително малцинство. Те са радикална група, която изведнъж се е почувства окрилена и насърчена от новите условия в страната си, в Европа и света. Но макар че не задават тона в обществения живот, чувството им, че имат право да съществуват във Варшава – град, унищожен от фашисти, където по стари сгради още личат дупки от куршумите на фашистки оръжия и където се намира най-красивият и амбициозен проект на еврейски музей в Европа, – е наистина шокиращо.

Снимка: New York Times, Radek Pietruszka/European Pressphoto Agency

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.