Колко пъти някой се опита сам за себе си или в публичното пространство да си представи Левски като човек и да разбере защо е толкова важен?! Той е първият българин, който осъзнава, че българите могат да се освободят САМИ, но само при условие че се организира стройна революционна структура, която организация отнема много време и работа. Това обаче хич не е секси за националистически настроените пораснали деца, които не искат да променят митичността на любимия си герой в детството, когото намират за важен, защото “се е бил с турците”.
Някога правило ли ви е впечатление, че стихотворението на Ботев „Обесването на Васил Левски” е публикувано, а вероятно и написано в края на 1875 г.? Две години след обесването на Левски останалите революционери в БРЦК разбират, че освобождението ще дойде не с революция, а с бавно и методично организиране на комитети по места, с търпеливо изграждане на така любимите на съвременните политици местни структури и с ангажиране на колкото се може повече хора в тази национална борба. Тъкмо тогава, когато БРЦК е в жестока криза и когато Ботев разбира, че тази революция е обречена без детайлна организация.
Всяка година отбелязвам по някакъв начин обесването и рождението на Васил Левски – на този Левски, който със сигурност не иска да бъде обявен за светец, на този Левски, който си хапва маслини и който е бил съвсем нормален човек, който е бил доста по-разумен и деен от сънародниците си по неговото време. Човек, който е виждал далече напред във времето и е бил много по-светнат от сънародниците си какво иска за тях, защо го и иска и най-вече как да го постигне.
И всеки, който смята, че освобождението ни от османска власт е подарено, нека никога не забравя, че на днешната е роден човекът, който пръв започна извоюването на Свободата.
