SHARE

Тази седмица някак между другото мина едно изключително за българското общество събитие: годишнината от кончината на основоположника на образованието и духовността в България. Климент Охридски. 1100 години.

И някак между подклажданите от медии и политици истерии и страхове на тема “бежанци”, между обичайните сюжети на антагонизъм и разделение пропускаме да си дадем сметка за значимостта на това събитие. Защото не са много народите в Европа с такъв дълбок корен на духовността.

Защото, ако въпреки всички исторически премеждия сме днес тук, то не е защото някой се е бил в гърдите, че е българин, отричал и мразел другите. А защото Борис I e имал прозорливостта да постави духовността и просветността в основата на българската общност.

Защото България е първата славянска страна, създала самостойна и устойчива културна традиция, проправяйки си път през времето. Около двеста години преди Сърбия и около 500 години преди Русия!

И освен да отбелязваме номинално този повод, е добре да си дадем сметка, че ако днес имаме един голям и истински проблем, това е сривът на образованието и духовността в страната ни. Тоталното неглижиране на проблемите на училища и университети. Тоталното изкористяване на всичко, свързано с тях. Тоталното неглежиране на културата и духовността като основа на нормалните отношения и просперитета в едно общество.

Затова, ако наистина обичаме България, няма да търсим кого да мразим, кого да отричаме, а ще си спомним за хората, положили основата на българската народност, и ще си дадем сметка, че ключът към времето напред е в това да преодолеем проблемите на образованието и духовността.

SHARE
Христо Христев е преподавател по Право на ЕС в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Завършил е право в Софийския университет и право на ЕС в Университета в Нанси, Франция. Доктор по публичноправни науки и право на ЕС от Университета в Нанси.