SHARE

Прогресът, както много работи, винаги е бил монета с две страни. Още отпреди да има дори монети с по една страна. Сигурен съм, че по неандерталски и кроманьонски времена често се е провеждал един разговор, който с днешни думи би звучал така:

  • Махайте се с тези огньове, дето ги палите!
  • Палим, за да се сгреем и да си сготвим, бе! Ако искате да дъбате по 20 часа на денонощие грудки и да джвакате сурови зайци, ваша грижа. Огънят е рационален!
  • Огънят е вещерство, магия! Само Бог може да спуска огън от небето! Кои сте вие, че да си играете на Бог? Анатема!
  • Утре, като ви нападне пак саблезъб тигър, нали ще довтасате от вашата пещера при нас, за да ви пази огънят? И прапрапрапрапотомците ви ще се возят на устройства с двигатели с вътрешно горене, закупени от автокъща в Горубляне, нали?
  • Няма да дойдем, по-добре да ни изяде тигър, отколкото да разчитаме на изкуствен и неестествен огън. Вървите срещу природата! Всички ни ще изтребите!
  • Няма да спрете прогреса, хипита! Естественият подбор ще ви види сметката.
  • Блокирам те от пещерbook, изрод.
  • И по-добре, òвцо!

От този хипотетичен разговор са минали десетки хиляди години. Но днес хората не са си взели поука. Сума пожари горят, изпепелявайки полета, гори, планини и равнини. Заплашват населени места.

Изгарят домове, изгарят автомобили. Изгарят заводи, изгарят и културни паметници.

Изгарят хора.д

Причина за пожарите по света и у нас рядко е някое природно явление, различно от невнимателната или понякога злонамерена човешка ръка.

Само през изминалия месец у нас имаше изгорели земеделски площи, лесове, тютюневи складове, тепета. Беше изпепелено и приятелството между премиера на Симитли и околната държава и един от строителите на магистрали.

Но нима се отказваме от огъня, който хилядолетия разплаква майки? Не.

Защото освен лошите работи огънят е топлина, огънят е индустрия, огънят е кебапчета, огънят е коктейли “Молотов” на онези протести от чужди държави, на които се възхищаваме по телевизията и цъкаме с езици как трябвало и тука така. Огънят е смърт, огънят е живот. С огън – лошо. Без огън – пак лошо. В добри ръце огънят върши благоприятни дейности, а в ръцете на кофти типове сее разруха.

Но огънят не е темата. Няколко десетки хиляди години още водим такива разговори, в които и двете страни имат своята логика. Всеки път, когато човекът опитоми природата и се научи да я моделира, този прогрес среща смущение у някои, които смятат, че не е редно.

Търсенето на граници е загуба на време. Едни ще твърдят, че щом нещо е антропогенно, то е противоестествено. Други ще рекат, че човекът е природно творение и той собствено е инструмент на природата.

Подех тази тема, защото неминуемо до поколение-две светът ще е отново друг. Кибернетиката, биониката и генното инженерство или ще създадат машини, роботи, които са далеч по-добри от хората в хорските дейности. Или ще подобрят хората в различните им поприща и прояви. А най-вероятно – и двете.

Видът ни в сегашното си състояние е демоде. В момента човекът надскача ограниченията на собствените си ум и тяло, подобрявайки самите тях или създавайки им самостоятелни еквиваленти.

Откак човекът е създал концепцията си за всемогъщ господ, той се стреми да бъде като него. Да създава, да променя, да раздава правосъдие и да се чувства на върха над другите същества. С всяка своя стъпка, с която се приближава до собственото си обожествяване обаче, се стряска. Защото кога слезе от дърветата, кога се научи до тарикатски методи като CRISPR, за да променя ДНК-то на живи организми? И цялата тази еволюция се забързва все повече.

Спомнете си само как преди 2 десетилетия комуникирахте с телефони с шайба и дуплексът нервно тропаше на вратата, за да поговори малко и той. Днес в джоба си имате устройство, което може да събере всяка книга от Националната библиотека, през което да се гледате в реално време с родата от другия край на света и за секунди да споделите с нацията своята патешка физиономия. За четвърт човешки живот стигнахме от шайбата дотук. След 20 години ще бъде още по-нереалистично. Освен ако тия дронове не започнат да разнасят масово наркотици, тогава всички ще спрем и ще се хилим тъпо на „София ден и нощ“.

Развитието на новите технологии е бомбастично. То изпреварва възможността на хората да разберат какво всъщност се случва и когато някой не може да си обясни нещо, за него то е магия, нередно и опасно. И може би е прав.

Индустриалната революция оставя много хора без работа през XVIII и XIX век. Макар да ѝ отнема около 3-4 поколения, а не както сега – за 3 декади да скочим от ръчния тетрис до очилата за виртуална реалност, тя променя коренно цивилизацията. Очаква ни нещо още по-ударно и бързо, защото скоро предстои абсолютно всички да бъдем заменени от машини и роботи.

Изкуственият интелект дава на машините това, което дават хората – интелект, сръчност, адаптивност.

Дори да не е създаден с цел да вреди на хората, изкуственият интелект може в някои ситуации да бъде в ролята на кмета на Симитли и да овършее най-милото и свидното ни. Известен пример е мисловният експеримент с т.нар. кламерен максимизатор, описан от шведския философ Ник Бострем през 2003. Чрез него се онагледява потенциалният риск от изкуствения интелект, който е създаден да върши наглед съвсем безобидни дела. Представете си робот, чиято цел е да създаде колкото се може повече кламери. Ако той няма необходимата ценностна система и съзнателни граници, роботът би превърнал в кламери всяка полезна му материя. И в зависимост от способностите му, които теоретично са безгранични, този изкуствен интелект би впрегнал и хората, тъй като определени атоми от телата им биха били полезни за създаването на кламери.

Да, днес почти всичко е на теория. Но вече имаме и практически дилеми. Самоуправляващите се автомобили – как биха действали те в ситуация, в която да изберат между това да убият пътниците в автомобила или някой минувач например. 

Не ви написах всичко това, за да ви дам отговор. Нито да ви стресна или успокоя. Нито да ви обясня колко хубав или пагубен е прогресът. Просто идват няколко почивни дни, в които умовете може да решат да се занимаят с тия глобални и интересни теми, а пък в сряда да си се върнем на ниво селски събор край Симитли. Нали.