SHARE

Нацията е настръхнала – държавата загърбя българчетата, за да дава милиони евро на ромчетата! Институциите пак ни делят на българи и цигани! Докога ще бъдем толерантни, когато всъщност ни дискриминират?!

Ей така, в странни нюанси на сегрегацията, върви дебатът около обявения от Министерството на образованието и науката конкурс за отпускане на стипендии за постигнати образователни резултати на ромски ученици, записани в гимназиалната степен на образование (9-10-11-12 клас) за учебната 2016/2017 година. По темата се упражняват експерти по образованието и обикновени всичколози, експерти по малцинствата и обикновени псевдопатриоти, настръхнали загрижени родители и обикновени полуграмотни нехранимайковци. И покрай цялата дандания ще се окаже, че сме успели да провалим един от малкото смислени проекти с участието на МОН, който е дори външен за министерството. Програмата всъщност е инициатива на Ромския образователен фонд (REF), действаща в 16 европейски държави неправителствена организация със седалище в Унгария, чийто основен приоритет е “да подпомага изработването и осъществяването на образователни политики, които допринасят за включването на ромите в образователната система”.

Ето фактите накратко, защото от десетките текстове, статуси и телевизионни участия човек спокойно може да остане с впечатлението, че голяма част от капацитетите не са запознати с тях:

  • Центърът за образователна интеграция на учениците от етническите малцинства към МОН ще управлява пилотна програма със стипендии в размер на 561 400 евро за първите 2 години.
  • 60% от парите – 343 320 евро, се дават от Ромския образователен фонд, останалите са съфинансиране от МОН.
  • Средствата се дават по две направления – стипендии за ученици от ромски произход от гимназиалния курс, както и хонорари за 75 ментори и тютори в цялата страна.
  • Предвидени са 1200 стипендии за общо 700 ученици, като 600 ученици ще получават пари през първата година – по 200 ученици от трите класа (10., 11., 12.).
  • През първата година всеки от стипендиантите ще получава по 30 евро на месец, а през втората размерът ще бъде диференциран в зависимост от успеха, социалния статус и мотивацията на учениците.

Израснал съм в населено място със засилено ромско население, включително и с много близък приятел циганин (все още не обича да го наричат “ром”) от гимназиалните ми години. Затова ми е много лесно да направя от първо лице сравнението между мотивирано да ходи на училище ромско дете и такова, което поради една или друга причина не вижда смисъл да продължи след завършване на задължителния 8-ми клас. Знам как продължава пътят на тези от тях, които завършат гимназия и дори успеят да влязат в университета, и на онези, които отпадат рано под натиска на средата. Знам също така, че въпросният жизнен път на втората група в малките населени места не е много по-различен от пътя на сериозна част от българското население – безработица и висене по кафетата и букмейкърските клубове.

Опасявам се, че най-шумните групи около казуса са наситени с граждани, които имат проблем с писането на кирилица, с поставянето на запетайки, а може би и с анализирането на политически послания от властимащи. Много се надявам да греша, но следейки изказванията, по-вероятно съм прав.

И ако за мен противопоставянето на държавна политика с доста лимитиран разход с ясни реципиенти – само защото е насочена към малцинствата – да граничи безумно с културен шок, то за REF това вероятно е всекидневие. Вълната от негативни мнения обаче все пак е накарала организацията да подготви своя позиция по казуса, която бе разпространена във вторник.

“Фондът трябва да подчертае, че стипендиите за средния курс са доказано работещ инструмент за успешно преустановяване на ранното отпадане и честото отсъствие от училище; те не само подсилват успеха на ромските ученици, но и ги окуражават да завършат и след това да кандидатстват в университета или да се позиционират успешно на пазара на труда. В подкрепа на тези твърдения са данните от всички програми на REF със стипендии за средния курс”, пишат от фонда в своето изявление. Те допълват, че програмата не разделя учениците на етнически принцип, а всъщност търси начин да стимулира ромските деца да опознаят собствения си академичен потенциал. “Една подобна намеса помага на младите хора да се освободят от порочните кръгове на лишения и изключване и по този начин е полезна за цялото българско общество”, убедени са от фонда.

Връщам се отново у нас и трябва да отбележа, че е много лесно да повторя тезите, с които МОН защитава проекта, защото, за пръв път от много време, намирам доста смисъл в тях – и за важността да се борим с “отпадането” на достигналите гимназиален курс цигани, и за реално не равния старт на тези деца, и за ясно описаните начини за контрол на това кой и защо ще получава парите. И за да не си помислите, че съм се подвел по краснодумието на Кунева и нейния екип, ще цитирам икономиста Лъчезар Богданов. В сряда сутрин той сподели свое изследване от май 2006 г., чиято цел е била да опише и евентуално да измери потенциалните икономически ефекти от интеграцията на ромското население в България, както и да предложи промени в държавните политики, които биха допринесли за положителен резултат от тази интеграция.

“Ако ромските деца прекарват средно с 3 години повече в училище или поне 40% от тях завършат средно образование, то след 20 години ромите на пазара на труда ще имат по-висока производителност и доход с между 5 и 10%, икономическият растеж на България ще е с между 0,8 и 1,9% по-висок, а с натрупването за целия период икономиката ще създаде с 10 до 27% по-голям брутен вътрешен продукт”, пише Богданов.

Ако цитираната прогноза от 2006 г. се комбинира с разпространяваните през последните дни данни, че до 2020 г. ¼ от пазара на труда у нас ще e съставена от роми, и ефектът от мерките, и опасността от неприлагането им стават лесно измерими. И в името на този ефект вероятно е допустимо да си затворим очите за причините тази мярка да бъде активирана повече от месец след началото на учебната година, и то в разгара на предизборната кампания.

Между другото, цялото изследване, изготвено от Богданов съвместно с Георги Ангелов, си струва да бъде прочетено – можете да го направите тук.