SHARE

За пръв път през социалните мрежи се организира протест през 2001 г. във Филипините. В столицата Манила се събират десетки хиляди, за да протестират срещу решението на парламента да не разгледа доказателствата за импийчмънт на президента Естрада. Използват се смс-и. За няколко дни са разменени милиони съобщения и протестът се разраства. В резултат на това на 20 януари 2001 г. парламентът разглежда доказателствата и Естрада си тръгва. Според изследователите, това е първият път, когато оттеглянето на национален лидер е резултат от самоорганизация чрез социалните мрежи -“поколението на текстовите съобщения” – както самият Естрада го нарича, и го обвинява за своя провал.

15 години по-късно, видяхме как за пръв път през социалните мрежи друг президент – Ердоган, се спаси. Той призова през FaceTime неговите поддръжници да излязат на улицата и да го подрепят, и така стопира опита за преврат.

Безспорно също за първи път, през социалните мрежи се подпомага координацията на военен преврат. Твърди се, че участниците в него са ползвали платформата за съобщения
WhatsApp.

Социалните мрежи не могат да печелят или губят революции или контрареволюции, те могат само да подпомагат организацията и донякъде кооординацията им. Резултатите зависят от усилията и условията офлайн.

Няма “туитнати революции”, както бе наричана Арабската пролет. Това са само заглавия за първа страница. Хората в мрежите са тези, които правят промяната и техните тела и гласове на улицата. Нерядко и със загубата на собствения си живот.

* Текстът е статус във фейсбук, който Терминал 3 публикува със съгласието на автора