SHARE

Дори на фона на одраните агнешки главички безочливият отказ на Цацаров да дава обяснения за скандалните си контакти и тоталното своеволие на мнозинството, в последното позорище, сътворено от ВСС, има нещо още по-отблъскващо. Говоря за персоналните атаки срещу Лозан Панов и особено срещу съпругата му.

Откак стана ясно, че съдия Панов отказва да се нареди в строя на верните Сотиру солдати от мнозинството, последните постоянно натякват как им е изневерил, забил нож в гърба, проявил некоректност, пречупил се е и прочие.

Това разкрива груповата психология на глутница. В глутницата постовете се „дават“ срещу безусловна вярност, а не заради съответствие с критериите за компетентност и почтеност. В глутницата най-важното качество е готовността да нарушаваш всякакви правила в името на общия за членовете й интерес. В глутницата омертата замества морала и дори елементарното приличие.

Напоследък в пеевските клоаки атаките срещу съдия Панов започнаха да включват и съпругата му. И понеже Цацаров и неговата глутница винаги говорят в един глас с Пеевски, тази низост не закъсня да се прехвърли и на заседанието на висшия административен орган на съдебната власт.

С маниера на дребно ченге, изпитващо удоволствие от всяка доза власт и от възможността да унижава превъзхождащи го културно хора, Димитър Узунов бълваше подмятания на тема „черен лебед“ и съпругата на Лозан Панов. Ако чух правилно – пригласяше му Ясен Тодоров.

В един момент дори Цацаров усети, че се минава някаква граница и му каза да спре. Узунов като вярно куче на по-висшия офицер автоматично се извини с тон, който не оставяше съмнение, че няма никакво намерение да се отказва от пошлостите си.

Доколкото неволен източник на фразата за „черния лебед“ съм аз, чувствам задължение да обясня за какво става дума. Досега се въздържах от коментар по тази тема, понеже съм наясно, че каквото и да кажа, то ще послужи само като допълнителен материал за още лъжи и манипулации.

Не исках и да разравям допълнително цялата история около пускането в медиите на т.нар. стенограми „Арго“ като част от целенасочената стратегия за инжектиране на болезнено противопоставяне. Сега обаче става дума за въвличането във всичко това на един невинен човек.

Анонимните подлеци от армията на Пеевски натякват напълно лишената от смисъл, но иначе любопитна като образ фраза за съпругата на Лозан Панов като черен лебед и я гарнират с клевети за зависимости и престъпно минало.

В тази пропагандна клоака работят опитни представители на службите, включително, както знаем, психолози и „профайлъри“. Тези мерзавци добре познават силата на стократно повторената гнусотия, която може да няма нищо общо с истината, но активизира въображението. Добре знаят и въздействието на атаката към беззащитните близки на човек, поставен под прицел и ползващ се с минимална обществена подкрепа.

Сега тази гнусна амалгама се подема от членове на Висшия съдебен съвет, единият от които мечтае да стане председател на Върховния административен съд, а другият – заместник главен прокурор, а после вероятно и титуляр: в тяхно лице виждаме бъдещето си!

Необходими са две предварителни пояснения.

Първо, по отношение на естеството на документа, от който произлиза фразата. Въпреки наложеното название това не са стенограми, а записките на един от участниците. Човекът имал навик да си води подробни записки и когато това стана ясно, други участници са го помолили да им ги изпрати. Нямам никакви причини да се съмнявам в неговата добросъвестност по отношение на това, което е записвал (нито да го подозирам, че стои зад изтичането). Важното в случая е, че става дума за лични записки, а не за организирана стенограма, правена от професионален стенограф или от запис (какъвто не ми е известно да има). Това обяснява факта, че в записките, при цялата им подробност и изпъстреност с детайли и ремарки, всъщност има доста практически неразбираеми места и пропуски.

Второто необходимо пояснение е по отношение на срещата, от която произхожда въпросната фраза.

Това събиране се случи на етап, на който имахме високи надежди, че ще можем да стигнем до формула за издигане на кандидат-президент, който да представлява цялата общност. Към онзи момент разсъждавахме върху няколко подхода, които да ангажират максимално широк кръг активни граждани и да завършат с кандидатура, подкрепена не от РБ, а от инициативен комитет, в който да влязат всички, които носят някакъв личен политически капитал. Беше ясно, че не можем да организираме предварителни избори и затова търсехме някакъв техен заместител.

На въпросната среща бяха събрани нещо като извадка от лидерите на мнение на различни сегменти на тази общност с цел да обсъдим тези възможни подходи. Освен това бяхме решили да организираме една проба на подобен процес – присъстващите правеха номинации, след което гласувахме за тях. Пояснявам това първо, защото иначе е възможно да не се разбере защо в съответната част от записките става дума за различни имена, включително на хора, които не присъстват и нямат представа, че имената им се обсъждат в подобен контекст. Второ, за да хвърля светлина върху атмосферата, в която се „пускат“ шеги, включително не особено уместни – вече сме прекарали доста време заедно и сме изморени. Същевременно изглеждаше, че сме на път най-сетне да произведем нещо наистина градивно, преодоляващо недоверието и разделенията, раждащо енергия, вместо поредното гласуване „с отвращение“. Това личи и от неколкократните ремарки „смях“ на „хрониста“ в тази част на записките.

По същество: първо, на въпроса защо там се споменава Лозан Панов. Бях призовавал няколко пъти той да не бъде изобщо споменаван, доколкото това рискува да му навреди (както и стана). Въпреки това някой включи името му в бюлетината. Сигурен съм обаче, че съдия Панов изобщо не е знаел, че името му циркулира в подобен контекст.

Второ, конкретно за фразата „черен лебед“ – тук всъщност няма никакъв дълбок смисъл, защото става дума за непълно отразена размяна на реплики, завършваща с тромава шега от моя страна. Когато трябваше да коментирам своето нежелание да ставам кандидат, се позовах и на обстоятелството, че съпругата ми е бременна и не мога да я подложа на всички атаки, които неизбежно щеше да предизвика една моя кандидатура. По не много ясна за мен причина това стана тема за шеговити ремарки от няколко души, които говореха след мен, а и, доколкото си спомням, за подмятания от публиката, които не са фиксирани в записките.

Паралелно, но неуловено от „хрониста“, някой подметна или каза нещо за това дали няма да се случи „черен лебед“, т.е. неочаквана криза или друго изненадващо събитие, което да ни реши дилемите. За съжаление, не мога да възстановя точната реплика или размяна на реплики. Разбира се, фразата „черен лебед“ в този контекст беше препратка към заглавието и централния образ на книгата на Насим Талеб, в която се говори за фактори, извън това, което към даден момент се счита за възможно.

И така, когато се стигна до името на Лозан Панов, опитвайки се да приключа дискусията възможно най-кратко, явно съм обединил двете „висящи във въздуха“ теми в опит за шега, доколкото изобщо фразата ми е отразена точно. Това е от онези напълно безсъдържателни дребни глупотевини, на които развитието на събитията придава неочаквана значимост.

Напълно съм наясно, че това мое обяснение не просто няма да запуши устата на драскачите, а само ще даде още храна за мерзостите им. Надеждата ми е поне хората, запазващи някаква нормалност, да получат възможност да не се поддават на тези гнусотии дори и за миг на съмнение.

Нямам, а и не бих търсил връзка нито със съдия Панов, нито със съпругата му, за да не създам риск от изфабрикуването на поредния компромат. Ето защо тук искам да споделя дълбокото си съжаление, че, макар и неволно, съм станал причина за тази гадост. Декларирам готовността си да дам подробни обяснения по случая, ако преценят да потърсят защита на доброто си име срещу тези клевети.

Всъщност важното в цялата тази история е друго: тези дни буквално пред очите ни преминава поредният черен лебед, който рискуваме отново да пропуснем.

На първо място става дума за самата криза около “ЦУМ-гейт”. За пореден път механизмите на скритата власт, на дълбоката държава, на битовия ни антидемократичен режим се разкриват пред нас като на длан. И ако не им реагираме сега, онези, които използват тези механизми, ще знаят, че могат да минат на следващо ниво на безогледност.

Но по-важното е, че става дума за няколко реални човешки същества. В тази криза няколко души се залагат и ни дават шанс да реагираме и да излезем от блатото.

На първо място, това са онези шестима магистрати, които поискаха проверка на “ЦУМ-гейт”, включително Калин Калпакчиев и Лозан Панов. Те са хората, в чиито лица мъжете с маски са навирали окървавени агнешки главички.

Става дума и за напълно невинната жертва на цялата тази история, която се превръща в обект на злоупотреба с фразата за „черния лебед” и ден подир ден бива разтерзавана пред невъзмутимите очи на обществото от пеевската пропагандна машина и ползващите се от нея овластени лица.

Става дума, не на последно място, и за Сашо Дончев. Можете да придавате каквото искате значение на бизнес миналото му, но един факт не може да бъде игнориран – човекът застава с името си зад конкретни твърдения, готов е да бъде проверен и да си носи последиците. Нещо, което никой от останалите участници не прави. Особено най-важният от тях – Сотир Цацаров, който вместо това се крие гузно като плъх.

У нас нито нравите, нито политическата и институционалната ни система предвиждат подобно поведение. Затова хората, които имат смелостта да застанат с името си и да кажат какво се е случило, хората, които знаят, че са в безнадеждно малцинство срещу стената от безочие, но все пак опитват да накарат институциите да реагират, хората, които са готови да понасят подобно медийно издевателство върху себе си – всички те наистина са черни лебеди за нас. Ако сега не ги подкрепим като общество, следващия път подобни хора може и да нe се намерят.

Текстът е препубликуван от фейсбук профила на автора. Заглавието и акцентите са на редакцията на “Терминал 3”. 

SHARE
съпредседател на "Демократична България", вицепремиер (2014) и министър на правосъдието (2014-2015)