SHARE

Какво значи всички гледни точки да са представени в медиите?

Означава ли медийният плурализъм равностойно представяне на страните с различни позиции в едно събитие? Съвсем неотдавна медиите отразяваха равностойно протести и контрапротести, все едно за каква кауза и с чия подкрепа – и винаги се аргументираха с плурализма на гледните точки. Така е и досега: Динко и Перата щяха да си останат малко познати, ако не беше телевизията.

Но конкретен повод за размисъл са събитията в Шарлотсвил, САЩ, и реакцията на президента Тръмп.

Според Тръмп:

“Отговорността за случилото се е и на двете страни.  Имаше група от едната страна и група от другата и те се нападнаха с бухалки – едната от страните, можете да ги наречете “лявото”, нападна другата група.”

Различната оценка изрази Тереза Мей:

“Не виждам знак за равенство между онези, които изповядват фашистки възгледи, и онези, които им се противопоставят. Мисля, че е важно всички, които заемат отговорни позиции, да осъдят крайнодесните възгледи.”

Това различие прави впечатление и на американски, и на български медии.

С думите на  известен актьор и телевизионен водещ в САЩ:

“Ние сме разделени. ОК. Винаги сме били разделени по някои от големите политически въпроси. Всичко е наред. Докато се отнасяме един към друг с уважение и не забравяме, че в крайна сметка всички сме американци, ще се оправим.

Но проблемът е… говоря за тези хора, които  – щом спечели Тръмп – смятат така: “Не е нужно да се преструваме, че вече не сме расисти! Ние вече не трябва да се преструваме! Можем отново да бъдем расисти!”

Не, не! Ако сте един от тези хора, моля, трябва отново да започнете да се преструвате. Трябва отново да започнете да се преструвате.”

Ако говорим за България – винаги сме били разделени по някои от големите въпроси. Но кои са двете страни? Равностойни ли са   – и равностойни ли трябва да бъдат за медиите?

Дори не става дума само за плурализъм, а за свободата на изразяване: дали  екстремните версии на белия национализъм и явния расизъм и фашизъм са защитено слово? Свободно слово – или реална заплаха за свободното слово под прикритието на свободата на изразяване?

Коментирайки Alt-Right в САЩ,  медиите напомнят за парадокса на толерантността на Попър: ако има неограничена  толерантност, дори към нетолерантните, няма да може да се защити обществото на толерантните – и то ще си отиде заедно с толерантността.

 

*Текстът е препубликуван от блога на авторката “Медийно право” с нейно разрешение. Акцентите и заглавната снимка са на редакцията на “Терминал 3”.

Снимки: Pictoline.com; Time

SHARE
Нели Огнянова е експерт по медийно и дигитално право в България. Доктор по право, доктор на политологическите науки и професор в СУ, в момента тя Завежда катедра "Европеистика" във Философския факултет, където и преподава.