SHARE

Всяко чудо е за три дни. В някой случаи максимата трае по-дълго от трите дни, но в крайна сметка резултатът е един и същ. Тази година мина под знака на надигналия се национализъм, претоплен и брандиран като “истинското дясно” и всички, които не са част от него, са “либерали”, “марксисти”, “естаблишмънт”, “статукво” и т.н.

Миналата година обаче друг призрак бродеше из Европа – този на социалистическия популизъм, – той също се обяви за “истинското ляво” и брандира всички несъгласни с него като “неолиберали”, “ултрадесни”, “естаблишмънт” и “статукво”. В много европейски страни се надигнаха “новите леви”, а в Южна Европа една от тези партии дори успя да вземе властта – “Сириза” в Гърция.

Няма и две години по-късно, последните социологически проучвания в Гърция показват, че популярността на “Сириза” не е била толкова трайна. Отново център-дясната „Нова демокрация“ е водещата сила в страна. Според данните на Македонския университет в Солун “Нова демокрация” отбелязва 30% подкрепа в обществото, докато доверието към “Сириза” е спаднало на 15%. Какви бяха възходът и падението на “новите леви”?

В началото на 2015 г. външният дълг на Гърция бе в размер на €320 милиарда, или 170% от БВП по данни на Евростат. Дотогава страната е водена от правителството на Андонис Самарас от “Нова демокрация”, който се опитва да балансира между настояванията на гръцките кредитори – МВФ, ЕЦБ и Еврогрупата, – социалното недоволство в страната от нужните реформи и надигащия се популизъм на крайното ляво и дясно.

Правителството на Самарас няма особен успех в задоволяването на нито една от тези групи, но други вече са готови да обещаят и света – “Сириза” твърди, че ако дойде на власт, ще сложи край на политиката на икономии и ще води остри преговори с кредиторите. Популярността ѝ се надига и на 25 януари 2015 г. тя печели предсрочните парламентарни избори с 36% от вота срещу 28% за “Нова демокрация”. Заради изборната система в Гърция партията с най-добър резултат от изборите печели допълнителни места в парламента и така “Сириза” получава 149 места от 300-местния парламент.

“Сириза” се коалира с евроскептичната дясна партия “Независими гърци” (спечелила 13 места) и гърците получиха ново правителство с големи обещания, водено от Алексис Ципрас. От всичките “големи надежди” най-голямата бе, че “Сириза”, ще изведе гърците от икономическата криза.

Тази победа на “Сириза” бе тълкувана като триумф на “новото ляво”, а Ципрас се превърна в знаменосец на това европейско движение – той ходише на митинги на различни леви партии в Европа, финансовият му министър Варуфакис поучаваше света за това как се управлява държава, а испанският им другар Пабло Иглесиас от “Подемос” твърдеше, че “Сириза” е моделът, за всички леви партии.

Ципрас беше харизматичен, млад, не носише вратовръзка и бе новата звезда на лявото.

Само няколко месеца от управлението му обаче, наместо да разреши гръцката криза, той той вкара страната в още по-големи проблеми – отказваше да въведе реформите, за които настояваха кредиторите, което застраши банковата стабилност в страната и се наложи правителството да въвежда лимит от 60 евро теглене от банкомат.

Новото гръцко правителство обичаше шоуто на скандала много повече, отколкото отговорната политика. Ципрас подаде оставка и предизвика предсрочни парламентарни избори само осем месеца след като бе дошъл на власт, а преди това предизвика референдъм, с който се допита до гърците дали те приемат условията на кредиторите – те казаха, че не ги приемат, и Ципрас трябваше да реши да изкара ли страната си от еврото, с което тя ще остане без подкрепата на еврозоната, или да приеме условията на кредиторите. Той се реши на второто, след което подаде оставка, след което бе преизбран с 35% подкрепа през септември 2015 г.

Освен многото драма обаче след почти две години управление на “Сириза” остава въпросът какво направи партията? Гърция продължава да приема споразуменията с кредиторите даже с по-строги условия, защото Ципрас дестабилизара финсовата система на страната с оригинални тактики за преговори. Гръцкият дълг не се е смалил, а напротив – той днес е по-голям, отколкото когато Ципрас встъпи на власт – 179% от БВП.

Левите движения загубиха своя чар – те обещаваха радикалност, а когато бяха радикални, това водеше до още по-сериозни кризи, а когато не бяха радикални – действаха като съвсем обикновенни политически партии.

В крайна сметка Ципрас от успеха на “новата левица” се превърна и в символ на нейния провал, защото показа, че тези движения не предлагат дори хляб, а само зрелища. Така неговият другар от Мадрид Пабло Иглесиас никога не успя да задмине център-лявата партия в Испания на избори. След първата миналогодишна победа на “Сириза” испанската “Подемос” регистрираше подкрепа над 30%, но изборите в Испания бяха чак след като Ципрас спретна фиаското в Атина и това се отрази на резултата на “Подемос”, които взеха само 20% от вота.

Няма и две години след “възхода на новото ляво” от техните “мечти високи, почини с размах” не е останала и следа. А техният популизъм бе заменен от надигането на “десните” демагози, които просто допълниха списъка на обичайните заподозрени за всички несгоди – либерали, неолиберали, либерален естаблишмънт и банки – с една нова категория – бежанци. Обвиненията са същите, обещанията са същите, любовта към шоуто е същата. Без истински решения обаче в един момент прожекторите ще се насочат към следващия сладкодумен месия.

SHARE