SHARE

“Демократична България” спечели убедително вота на българите в чужбина. Един бърз анализ на този интересен и много показателен факт:

1. Най-големият инвеститор в родната икономика каза „НЕ“ на управляващата мафиотска шайка ГЕРБСПДПС и путинофилския им антураж от псевдопатриоти.
Както вероятно повечето от вас знаят, българите в чужбина са най-големият инвеститор в родната икономика. Средствата, които са изпратили в страната за изминалата година, надвишават с близо 40% преките чуждестранни инвестиции. Противно на лъжите на Бойко Борисов, чуждите фирми бягат от България. Митът за безбройните германски заводи, които се натискат да отварят врати у нас, е просто евтина предизборна дъвка. В действителност българите в чужбина са тези, които крепят баланса и наливат сериозни средства в БВП. И това го показват цифрите, които дори лъжливият Пожарникар не може да отрече. Вчера “Демократична България” получи близо 30% от вота на сънародниците ни зад граница, което безапелационно я класира на първо място. Изводите може да си направите сами.

2. Жалкият флирт на партиите на статуквото с българите в чужбина най-накрая (може би) ще приключи.
Почти всички политически играчи, като започнем от ГЕРБ, минем през БСП и стигнем до популистките антисистемни марионетки на Русия ВМРО, “Атака” , “Воля” и т.н., от години флиртуват с българите в чужбина.

„Да си върнем сънародниците зад граница“, „Цяла една България живее немила-недрага извън пределите на отечеството“ и още куп подобни халтурни опити за сълзливо-сантиментална игра с публиката редовно тровят обществения дискурс.
Чудя се дали сега, когато българите в чужбина зашлевиха звучна плесница на тази хълцаща популистка реторика, управляващият политконгломерат ще продължи да им изпраща въздушни целувки и да ги ухажва с фалшивия си зов за завръщане.

3. Моралното падение на възрастното поколение е огромно.
Познавам доста хора на възрастта на родителите ми (60+), чиито деца живеят в чужбина и всеки месец им изпращат пари. Пари, без които не биха могли да живеят нормално и да покриват елементарните си ежедневни разходи.
Бих попитала тези възрастни хора:
Не ви ли е срам да гласувате за ГЕРБСП и едновременно с това да живеете с парите на децата и внуците си?
Не разбирате ли, че ако тия партии бяха стока, нямаше да има нужда близките ви да ви издържат със средства, изкарани в чужбина? Не си ли давате сметка, че щяхте да се справяте чудесно и сами и да се радвате на достойни старини? Някак си не е честно да получаваш мизерна пенсия, да си патиш от тежко ерозирало здравеопазване и разядена от корупция социална система, да живееш с пари, изкарани в Испания, Германия, Дания, Швейцария или пък Щатите и Канада, и едновременно с това да гласуваш за комунистите или техните потомци от ГЕРБ. Лицемерно е с гласа си да избираш Изток, а с джоба си Запад. Този двоен стандарт на по-старата генерация е резултат от токсичния псевдоморал, наследен от тоталитарните години. Комунизмът се гърчеше в предсмъртна агония, но не признаваше победата на западната демокрация. В края на 80-те г. на миналия век социалистическа НРБ, изправена пред тежък фалит, главоломно трупа заеми от западни банки, но в същото време тъпо и упорито продължава да громи порочните практики на гнилия капитализъм.

Малко е неетично, нали? Има известна морална нечистоплътност. Така че, другият път, когато получите банков превод от децата в чужбина, се замислете. Кого (или по-точно #КОЙ) крепите с гласа си и защо се налага някой отвън да крепи вас с парите си.

Следващият път като говорите по Скайп със сина от Дания или с дъщерята от Англия, попитайте ги за кого са гласували на евроизборите. Макар че отговорът е ясен – резултатите от вчерашния вот го показват.

SHARE
Казвам се Розалина Темелкова, a.k.a. Rozix. Rozix, Catherine Deneuve, Rozix, Roxette, Rozix, Kurt Vonnegut, Rozix, Cinema, Rozix, Words. Това съм аз накратко. Останалото, ако искате, може да прочетете. Ако ли не: Better to write for yourself and have no public than to write for the public and have no self. Cyril Connolly