Вижте 35-минутният документален филм “Най-сладкото”

Вижте 35-минутният документален филм “Най-сладкото”

SHARE

Най-сладкото” (The Sweetest Thing) e 35-минутен късометражен документален филм с режисьори, оператори и сценаристи Борис Мисирков и Георги Богданов от “Агитпроп”. Той е създаден като част от проекта със същото заглавие на рекламна агенция Tribal Worldwide Sоfia по повод 30-годишнината от падането на Берлинската стена и е “посветен на 30 години по-свободен живот”, както отбелязват неговите автори.

Да получиш шоколадово яйце с играчка, да намериш долари и връзки да си купиш нещо вносно, да имаш рокля, различна от всички други, да намериш памперси и хубав прах за пране, да пътуваш на Запад, да имаш “Волга” или собствен апартамент. Днес всички тези желания изглеждат толкова простички, но за всички, живели в годините преди 1989 г., са равносилни на мечти.

Колко незначителни изглеждат днес дребните ежедневни желания от миналото и колко огромни ни се струват те, когато са погледнати през призмата на същото това минало. Това се опитва да покаже проектът със заглавие “Най-сладкото” (The Sweetest Thing), създаден от рекламна агенция Tribal Worldwide Sofia по повод 30-годишнината от падането на Берлинската стена и финансиран с грант от Държавния департамент на САЩ.

В специално създадения за него сайт има 35-минутен документален филм, плейлист с “Песнопойка” или селекция от песни, които описват звученето на част от 70-те и 80-те години в България, както и онлайн “Кореком”.

Филмът е дело на тандема от “Агитпроп” Борис Мисирков и Георги Богданов (“Дворците на народа”, “Момчето, което беше цар”, “Софийският Ладино клуб”, “Симон срещу страха”, “Бетонни фараони”), които са едновременно негови режисьори, сценаристи и оператори. В него различни личности разказват спомените си от годините преди 1989 г. – малките злободневни детайли от ежедневието, което сега изглежда почти немислимо за младите.

“Осъзнахме, че сме заобиколени от 25-годишни хора, които разчитат на изцяло косвени доказателства за живота преди началото на Прехода и все повече олекотяват темата за социализма. Голяма част от екипа, който работи по този проект има обаче живи спомени от този период, защото сме живели в някаква по-съзнателна възраст в него и помним добре какво беше вълнението да получиш шоколад или нещо друго от чужбина”, разказва за идеята Йордан Жечев, изпълнителен директор на агенцията Tribal Worldwide Sofia.

Според него е важно по-младите, които нямат допир с тази реалност, а и онези, които са имали, да си дадат сметка и да оценят какво имаме днес и колко различна може да е перспективата за ценност.

“Заигравката в заглавието ми се струва очевидна и едва ли има нужда от разясняване. То тръгва от колекционирането на опаковки от шоколади и как боклукът за едни добиваше статут на съкровище при нас. Как една стюардеса можеше да изглежда като богиня в очите на децата и да приеме да я наричат “каката с яйцата”, защото можеше да носи шоколадови яйца от чужбина… Към края на филма обаче се оказва, че най-сладкото нещо всъщност е свободата”, допълва Жечев. Той обяснява, че умишлено са избрали да разкажат за периода чрез ежедневието и злободневието, а не през призмата на патоса.

Борис Мисирков разказва, че както при всички техни филми с Георги Богданов, в началото имат “мечта за някакви хора и ситуации”, които постепенно започват да се натрупват в процеса на проучване и разпитване по даден проект. В случая започват с колекционерите на шоколадови опаковки и с времето се свързват и откриват и другите герои от лентата, които да разкажат своите истории.

За двамата режисьори, продуценти и оператори през последните години соц тематиката сякаш се е превърнала във втора специалност. Но на въпроса какво лично на него най-много му липсва от тези времена и за кое си спомня с плам, подобен на този на героите от филма, той отвръща, че в процеса на работа по всички тези дворци, коли и бившите военни казарми се чувства сякаш се е в “автотерапирал” и вече не изпитва абсолютно никаква носталгия към това минало.

В сайта към проекта “Най-сладкото” има и “Песнопойка” с линк към плейлист в “Спотифай”, който не е официален саундтрак към документалния филм, а по-скоро начин да “чуете как звучеше животът едно време”.

Има и онлайн версия на магазините “Кореком”.

Тя се опитва да е по-скоро съвременен аналог на чувството от съществуването и недостъпността на веригата със западни стоки. Там може да разгледате снимки на различни продукти, които са се внасяли от Запада – коли, авточасти, масла, кафе, шоколад, хранителни стоки, лампи, посуда, телевизори, транзистори, грамофони, различна битова и бяла техника, кожени палта, детски колички и велосипеди. Някои от тях са отбелязани с малка червена петолъчка.

Ако решите, че искате да си ги купите, трябва да кликнете върху изображението, за да разберете, че няма как да стане: “Вносните стоки, недостъпни едно време, днес са само на един клик разстояние”, гласи част от съобщението, което се появява, за да напомни, че 30 години по-късно имаме удобството да си поръчваме всичко, което искаме и можем да си позволим, “на един клик разстояние” – нещо, което е било невъзможно в миналото, дори и да притежаваш банкноти от така ценната валута.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.