SHARE

„Прекрасният нов свят“ на г-н Зукърбърг, в който десетки хиляди служители на Фейсбук решават кое е дезинформация и кое не, ме плаши“, заяви пред Европарламента депутатът Ги Верхофстат по време на катастрофалното изслушване на изпълнителния директор и създател на Фейсбук. 

Зукърбърг понесе жестоки критики след изслушването, като парламентаристите заявиха, че той е избягвал въпросите им, а водещ британски политик заяви пред Би Би Си, че Зукърбърг е пропуснал възможността, дадена му от Европарламента.

Скандалите, които са обсебили платформата през последните месеци, имаха много силен резонанс в обществото. Алгоритъм, определящ личността на базата на Фейсбук данни, позволи тяхното източване в огромно количество от профилите на милиони нищо неподозиращи Фейсбук потребители. Данните се използват от компанията “Кеймбридж Аналитика” за политически шантаж и кампании, изборна манипулация и пропаганда, включително и персонализирани политически реклами, създадени на базата на детайлна характеристика на потребителя. Фейсбук не са реагирали публично в продължение на четири години.

След като ви разказахме за изслушванията на Зукърбърг, минахме през пълната сага с “Кеймбридж Аналитика” дотук, и стигнахме до момента, в който те вероятно са изтекли към Русия, време е да се обърнем към практичното: новото време ни изненада, а сега накъде?

Ако някой ви каже, че Фейсбук няма алтернатива, това вероятно е така – за самия него. Както всеки продукт и социалната мрежа се крепи на пазарен модел, при който търсенето определя предлагането. И въпреки уверенията на Зукърбърг, че потребителите ползват поне 8 социални мрежи, то той притежава четири от тях, а останалите три са… така да го кажем старомодни. Така че имаме монопол, но това не означава, че нямаме решения и че трябва да се готвим за бъдеще в стил „Прекрасният нов свят“ или 1984. Поне не засега. 

Все повече потребители проявяват интерес към платформите извън Фейсбук. Такъв е случаят например с Mastodon, който, въпреки че се заформя като сериозен конкурент на Туитър с отворен код, може да се приема и за алтернатива на Фейсбук. Създателите го описват като социална мрежа с отворен код, която е децентрализирана – например като електронната поща.

“Вие сте човек, а не продукт”, казват създателите. “Без реклами, без копаене на дата, без прегради. Няма централна власт. Учейки се от провалите на други мрежи, “Мастодон” се опитва да направи етичния избор относно дизайна си и да се бори със злоупотребата със социалните медии.”

Подобна е концепцията и на Vero, социална мрежа, базирана на модела на абонамента – в който потребителят е клиент, а не продукт. Тази платформа също не рекламира и не събира данни за тази цел. Приложението е само за мобилни телефони, които събират данни за това как ползвате продукта, но ви осигуряват директен достъп до тях и лесната опция да откажете такива изобщо да бъдат ползвани. Поради силния интерес само първият милион потребители получават безплатен достъп доживот.

“Естествено е за хората да търсят връзка. Именно това е причината социалните мрежи да са толкова търсени през последните десет години. Те предложиха обещанието за постоянна връзка и средствата, чрез които да сме свързани с приятелите си и да споделяме случващото се в живота си. Но с минаването на времето започна да се формира дисбаланс между интересите на платформите и това, което е най-добро за потребителите. И фалшивото чувство за свързаност ни остави по-самотни от всякога.

Затова те решават да създадат нещо по-автентично, разказват от “Веро”, откъдето идва и името им – “истина”. Вижте цялата им позиция на английски тук. И побързайте – златните билети са на изчерпване.

Решения има и за онези, които използват социалните мрежи, за да получават информация, а не за да харесват селфитата на приятелите си или да гледат снимки на котки. Примерите тук са много, но от Fossbytes изкарват на преден план платформата Digg, тъй като начинът на подбиране на информацията е изключително добър – тя изкарва най-важните истории и видеа от различни медийни източници. Нещо повече – може да я ползвате, без дори да се регистрирате. Други опции са Flipboard, Feedly, Google News и разбира се Apple News, както и Medium, където за разлика от останалите вие самия създавате текстове и четете тези на свои приятели, познати и хора, от чието мнение се интересувате.

Друга впечатляваща идея е diaspora*, която прави потребителя собственик на данните, в правото си да избира с кого споделя информацията, свободен е да избира идентичността си (рисков елемент с оглед на зловредната активност в интернет), която също така е напълно децентрализирана, като може да създадете и свой “поток”. Подобна функция, между другото, предлага и “Мастодон”. “Диаспора” отива една стъпка отвъд описаното дотук, като позволява на потребителите да ползват услугите на Tor.onion, скривайки локацията си и следата си в мрежата.

Алтернативен вариант, в по-голяма част за творците и може би като еквивалент на Инстаграм е Ello, “от творци и за творци”, където запазвате пълните права над снимките и творенията си, без да се притеснявате, че те ще бъдат използвани от трети страни без лиценз. Безспорна алтернатива на Инстаграм е EyeEm, вече с над двайсет милиона потребители – платформата има право да продава снимките ви, като вие получавате дял от приходите. Това прави платформата не просто галерия за снимки, но и потенциална възможност да генерирате доход. Основана в Берлин, “АйЕм” е подчинена на стриктните германски закони за защита на данните.

Що се отнася до приложенията за съобщения, Signal, Telegram и iMessage остават най-надеждни, що се отнася до данните ви. Те не са социални мрежи, но са алтернатива на придобития от Фейсбук WhatsApp. Съобщенията в първите две са криптирани.

Удобството и козът на Фейсбук остава това, че е централизирана платформа, на която споделяте всичко – от снимки до лични разговори. Това, разбира се, не подлежи на осъждане, стига да знаете какъв риск поемате и колко точно информация сте склонни да продадете – защото това е бизнес моделът, а вие сте продуктът. Мащабът на последствията от това как се използва тази информация видяхме с “Кеймбридж Аналитика” – случай, за който разбрахме от вътрешни служители, решили да се изправят срещу грозната практика след дълги години мълчание – включително и от страна на Фейсбук.

Същевременно всяка технология носи риск, а алтернативата не означава утопия – но тя съществува и е почти сигурно, че в нея е бъдещето. Интернет и социалните мрежи са изключително ново явление и както всяко подобно историческо такова изискват време, за да се “опитомят”. Това се случва все повече и все повече, а възможностите тепърва предстоят – за радост.

И ако не вярвате, че Фейсбук може да бъде заменен – бъдете спокойни. Така са се чувствали всички в историята. Когато пресата на Гутенберг започва да печата на хартия, опитни мъдреци твърдо заявяват, че папирусът никога няма да бъде заменен от тази лесно разградима структура – та той е толкова солиден, издръжлив и удобен!

Карикатура: “Политически кампании”, Нейт Бийлър

 

SHARE
Завършва френска гимназия "Антоан дьо Сент Екзюпери" в Пловдив, след което заминава за САЩ, където живее и работи в продължение на две години. В момента следва хуманитарни науки в Париж, Франция, където е и част от екипа на американската библиотека. (Не обича да пише дълги автобиографии, затова се надява тези три реда да стигнат. )