SHARE

Все повече доктори и медицински сестри се местят от една държава в друга, отколкото представители на всяка друга строго регулирана професия в ЕС. Нещо повече – потокът в повечето случаи е насочен от Изток на Запад, от по-бедните страни членки към онези, които предлагат по-добро заплащане за медицински работници, разказва анализ на POLITICO. А на картата ясно се вижда, че границата върви по старите очертания на Източния блок.

За пример от изданието разказват историята на естонски лекар, който би печелил едва 600 евро, оставайки на щат като медицинско лице в Естония, но само 200 километра преместване към една от по-развитите северни държави дава разлика между 2000 и 3000 евро за млади лекари. Проучвания показват, че повече от половината работещи в Естония медицински лица смятат да работят извън граница. Страната разполага с 4000 практикуващи лекари през 2004, а около 1800 са подали молба за международно признаване на квалификацията им оттогава насам. Но Естония не е сама.

Румъния е загубила повече от половината си лекари между 2009 и 2015. Година след присъединяването на Полша към ЕС повече от 60% от завършващите студенти заявяват, че смятат да работят извън страната. Същата картина е и в Словакия – около 4000 от общо 15 000 практикуващи лекари са подали молба за работа в чужбина. Най-зле е положението в новите членки на ЕС – Румъния и България, както и в Португалия и Гърция в съчетание с икономическата криза.

Миграцията на Запад се захранва най-вече от млади професионалисти във времена, в които средната възраст на европейските лекари се покачва, казват от изданието. Един на всеки трима лекари в ЕС е над 55-годишна възраст през 2014 г. В някои държави последствията са осезаеми – 10% от румънската популация не се ползва от медицински грижи.

Европейската комисия смята да улесни процеса още повече – миналата година например уебсайт, който да помага на медицинските лица да намерят работа, е въведен в употреба. Просто разглеждаш критериите на всяка една държава, качваш резюмето и нужните документи онлайн и плащаш регистрационна такса, след което страната приемник те наема и започвш работа. Нещо повече – ако приемникът пропусне крайния срок за отговор, апликацията се счита за автоматично одобрена. Засега проектът е забавен не само поради съображения за сигурността на пациентите и чисто технически аспекти, но и поради “политическата чувствителност” към наличието на такава програма, при положение че в Източна Европа лекари масово не достигат.

 

 

Как стоят нещата в България?

Източник: OECD

По данни на Националния статистически институт средната лекарска заплата за второто тримесечие на 2017 г. за страната е около 1000 лв. Тук може да проверите каква е концентрацията от специалисти в областта в България, в която живеете, като повишена концентрация има единствено в столицата. Тук може да проверите какъв е ръстът на миграцията за последните години.

И докато медицинското ни образование остава едно от най-скъпите в ЕС извън държавната поръчка, нивото пада все по-стремглаво. Хронична мизерия, бедност, агресия спрямо лекарите, недостатъчна материална база и остарели технологии, измамни корупционни схеми с епикризи и направления, бюрокрация… това е само част от ежедневието на лекарите, някои от които трябва да поемат и втора работа, за да могат да издържат семействата си. Това е реалността – без изглед за ефективни реформи в близкото бъдеще.

Снимка: Politico 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.