SHARE

Държавата купува оръжейния завод “Дунарит”. Това заяви министърът на икономиката Емил Караниколов. Заводът бе собственост на мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев, а министърът е заявил, че проблемите на дружеството произтичат именно от КТБ. Преди три седмици стотици работници от военния завод “Дунарит” излязоха на протести, тъй като бе започнала процедура за отнемане на лиценза на предприятието, припомнят от “Дневник”, където може да прочетете цялата история. От близо половин година за контрола над завода се води война между “Емко” на Емилиян Гебрев (чието разрешение за търговия е временно отнето), подкрепяно от мениджърите на русенския завод – за тях се предполага, че все още са близки до собственика на КТБ Цветан Василев. Той в публичните си изяви нееднократно е казвал, че преди затварянето на банката депутатът Делян Пеевски му е поискал безвъзмездно дялове в редица предприятия, сред които и оръжейната компания. Срещу Гебрев за завода се бори регистрираната на Британските Вирджински острови Viafot, която вероятно е контролирана от политика, съобщават от изданието.

Междувременно министърът предложи самият той да оглави съвета за развитие на оръжейните предприятия. Проектът предвижда съветът да заседава редовно веднъж на три месеца, като според него институционалната подкрепа от държавата е от първа важност за стабилизирането и модернизирането на сектора.

Текстовете от новоприетия Наказателно-процесуален кодекс да бъдат обявени за противоконституционни – това ще поискат експерти от адвокатския съвет, които подготвят искане до Конституционния съд. Това потвърдиха за “Дневник” източници оттам, но не се ангажираха със срок за сезирането. Въпреки многобройните възражения, критични становища и призиви на граждански и съсловни организации до президента Радев да наложи вето той обнародва закона, който влиза в сила три месеца след публикуването му в “Държавен вестник”, тоест от 5 ноември.

Прокуратурата внесе в съда обвинителен акт срещу бившия енергиен министър Трайчо Трайков, бившия финансов министър Симеон Дянков и издателя на “Капитал” и “Дневник” Иво Прокопиев за продажбата на миноритарния пакет от акции на EVN. Няма информация за съдържаниео на обвинителния акт. Продажбата на 33% от държавния дял се е осъществила на 21 декември 2011, а държавата е получила 90 милиона лева за поръчката. По това време, припомнят от “Медиапул”, пазарните поръчки за книжата на дружеството са били на средна цена от около 1600 лв., а на електроснабдителното – 156, или близо 20% над минималната цена, обявена от агенцията по приватизация, която ги пусна на борсата.

За мащабни протести в Букурещ и в други големи градове срещу намерението на правителството на Социалдемократическата партия да подчини правосъдието, пише “Дневник”, позовавайки се на в. “Ромъния либера”. Демонстрантите са поискали оставките на лидерите на двете партии от управляващата коалиция Ливиу Драгня и Калин Попексу Търичану, както и на правосъдния министър Тудорел Тоадер. В сряда бе представен пакет от промени в правосъдната система, които предизвикаха критични реакции и протести. Идеите на правителството бяха посрещнати с безпокойство от Европейската комисия и от френския президент Еманюел Макрон, който посети страната, преди да дойде в България.

Според проучвания тол-системата не е ясна на българите, но въпреки това те възлагат надежди на нея. Новата система за таксуване по пътищата, за която правителството се опита да проведе обществена поръчка, е неразбираема за 61% от населението. Тя ще включва по-високи такси за тежкотоварните превози. 83% от българите са съгласни, че именно тези автомобили, които амортизират повече пътната настилка, трябва да плащат повече.  Най-устойчивото сред участниците в него е опасението от корупция – затова и твърдението “Новата система ще ограничи корупцията” не среща еднозначен обществен отговор и равни дялове от по 47% се съгласяват или отхвърлят, четем отново в “Дневник”.

 

По данни на НСИ недостигът на работна ръка в България се превръща във все по-сериозен проблем за бизнеса. Засечено е влошаване на бизнес климата в промишлеността и неблагоприятни очаквания за строителството през месец август. Несигурната икономическа среда продължава да бъде основен проблем за развитието в бизнеса, а недостигът на работна сила е последващ фактор, чието негативно въздействие се засилва, четем в “Медиапул”.

Бедствията на деня: ураганът “Харви” нанася сериозни щети в Хюстън, Тексас, като до момента поне петима са загиналите. Това е най-мощният ураган за последните 50 години, преминал през индустриалното ядро на САЩ. Валежите и наводненията продължават, като щетите тепърва ще бъдат изчислявани. На а о-в Закинтос, в съседна Гърциябушуват жестоки пожари, като постоянно се появяват нови огнища. Много жители отказват да напуснат домовете си, а местните власти подозират, че палежите са умишлени. Според българските власти пожарът в Кресна е екологична катастрофа, а възстановяването на гората, засегната от пожара, ще продължи с години, като се съобщава за близо 15 хиляди декара изгоряла площ. Мистериозен облак от неидентифициран газ в Източен Съсекс, Великобритания, изпрати над 150 души в болница с парене в очите, гърлото и повръщане. Мъглата е описана от очевидци като “огромна” и предизвика евакуация в района. Източникът остава неясен, предава Guardian, като свидетели описват миризма на хлор и изгоряла пластмаса.

Европейският съюз отправи предупреждение към Великобритания в зората на третия рунд от преговорите Брекзит. Преговарящият от страната на ЕС Мишел Барние заяви, че “двойствеността” на Великобритания трябва да спре, за да може да се постигне прогрес по въпросите за бъдещето на връзката между двете страни. От Острова критикуват сумата, която ЕС изисква да бъде платена за осъществяване на раздялата. Не е ясно какво ще стане и с правата на европейските граждани в Англия и на англичаните в Европа. Въпросът с ирландската граница също остава нерешен. По този въпрос преговарящият за кралството Дейвид Дейвис каза, че и двете страни трябва да покажат “гъвкавост и въображение”.

Кения въведе най-строгите закони в света по отношение на производството на полиетиленови торби за пазаруванекенийци, които продават, произвеждат или дори използват торбичките, ще бъдат изправени пред риска да лежат в затвора до четири години или да платят глоба от 40 000 щатски долара от понеделник нататък. Източноафриканската държава се присъединява към повече от 40 държави, които забраняват или слагат данък върху използването на найлонови торбички, сред които Китай, Франция, Руанда и Италия. “Ако продължим в същия дух, до 2050 ще има повече пластмасови отпадъци в океаните, отколкото риба”, казва Хабиб ел Хабр, експерт по морско замърсяване към програмата на ООН в Кения.

Френският президент Еманюел Макрон продължи традицията Елисейският дворец да си има “първо куче”. Осиновеният Немо, наречен на класиката на Жул Верн, е кръстоска между лабрадор и грифон и вече изпълни първото си официално задължение – посрещането на нигерийския президент Махамаду.

Снимка: WebCafe

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.