SHARE

Премиерът Бойко Борисов се среща с финансовия министър на Германия Волфганг Шойбле, като по думите на премиера разговорите ще бъдат съсредоточени върху пътя към членство на България в еврозоната. На срещата присъства и президентът Росен Плевнелиев (2011-2017).

Премиерът също така ще се срещне с представители в рамките на традиционния годишен форум на семейния бизнес. Дискусиите са с акцент предимствата на България като инвестиционна дестинация, а във форума участват над 40 средни и големи фирми.

Правителството прехвърли отговорността за най-скъпата сделка за модернизиране на армията ни на стойност милиард и половина лева на служебния кабинет. Той обяви, че покупката на осем самолета “Грипен” е предопределена, тъй като президентът Радев и служебното правителство са го класирали на първо място. Досега Борисов твърдеше, че решението е необвързващо и че правителството му ще прегледа отново целия проект. Той бе приет в последните дни на служебния кабинет на Огнян Герджиков. Пришпорването на сделката с “Грипен”, за което открито пледира президентът Радев, е очевидно предварително съгласувано между Борисов и Каракачанов, тъй като в четвъртък последният внесе предложение в МС да се започнат преговори, а ден по-късно Борисов бе на среща с шведския министър-председател Щефан Льовен, с когото говореха за шведските изтребители.

Огромни разлики в разхода за лечение на един онкоболен в болниците в страната отчете НЗОК. Оказва се, че доходоносната дейност е особено скъпа в някои определени клиники, сред които не са водещи държавни университетски болници, а по-малки частни онкологии. Незнайно как се оказва, че в тези клиники случайността и старателният подбор са изпратили пациенти, които се нуждаят от най-скъпото възможно лечение. Така малките частни онкологии, които лекуват малък брой пациенти, изпреварват сериозно големите държавни болници по приходи от здравната каса за лекарства. Такива примери са болници “Сердика” и болници “Надежда” в София, които отчитат най-скъпите онкоболни в държавата заедно с Александровска болница, която лекува едва 230 пациенти годишно. Средната стойност за лечение на онкоболен на година е 8384 лв., а двете болници отчитат средна стойност от 16 273 лв. и 14 535 лв., почти двойно. Държавната онкология е под средната стойност със 7464 лв. на пациент за година.

Главният прокурор Сотир Цацаров поиска имунитетите на лидера на “Воля” Веселин Марешки и депутатите Пламен Христов и Кръстина Таскова по повод дело срещу тримата за изнудване на седем собственици на аптеки във Варна между 2012 г. и 2015 г. По-късно Христов обяви в парламента, че с колегите му са готови да се откажат от наказателната си неприкосновеност. “Сега г-н Цацаров е преценил, че може да започне нови действия срещу нас. Ние сме на разположение да отговаряме и да дадем всичко необходимо, за да не възпрепятстваме следствието. Нямаме никакво притеснение”, декларира депутатът.

Румънците получават с 27% по-високи доходи от българите, предава Евростат. За последната година доходите в северната ни съседка са се увеличили с над 14%, а долната камара на парламента е гласувала драстично увеличаване на заплатите на лекари и учители до 2019 г., като лекарските заплати ще стигнат до около 2500 евро за шеф на отделение. И в двете държави най-високи са доходите в сектора на информационните технологии, но румънците в този сектор печелят средно 3250 лв., а българите – 2159 лв.

Арабските държави поставиха ултиматум на Катар, в който изискват затварянето на телевизия “Ал Джазира”, намаляване на връзките с Иран, затваряне на руска база и плащане на репарации. Вероятността Доха да се подчини е малка. Саудитска Арабия, Египет, Бахрейн и ОАЕ са изпрадили списък с 13 изисквяния, които да разрушат интервенционистката политика на техния малък, но богат съсед, предава Ройтерс. От Катар обявиха, че няма да преговарят, докато блокадата над страната не бъде вдигната.

Гражданите на ЕС, които са живели в продължение на пет години в Обединеното кралство,  да получат специален “статус на установени в Обединеното кралство” лица, това предложи Тереза Мей на Брюксел. С този статус те ще могат да останат  в страната и да имат достъп до здравните, образователните и други услуги. Ако предложението бъде прието, то 3,2 милиона граждани на ЕС ще получат такъв статус, като се предполага, че същите права ще бъдат дадени на британските граждани, живеещи в ЕС.

От Брюксел обаче заявиха, че предложението не е достатъчно добро, като в последните часове германският канцлер Ангела Меркел заяви, че не е “постигнат пробив” по отношение на статуса на гражданите.

Пекин затяга мерките относно онлайн видеоуслуги, предлагани от три популярни китайски сайта. От Китай обясняват мерките като цел да се предостави чисто интернет пространство, което да е безопасно за онлайн потребителите. Така социалните мрежи ще трябва да се съобразяват с държавните норми за това кое да се излъчва и кое не. Въпреки че се очаква ходът да разтърси онлайн индустрията в Китай, анализатори предвиждат, че социалните мрежи и медиите ще се адаптират към по-строгите мерки, въпреки че ще предлагат по-ограничено съдържание. Пекин контролира усърдно интернет пространството и забранява съдържание, за което се смята, че е политически уронващо престижа на Китай.

За бюлетина е използвана информация от “Медиапул”, Marianne и Reuters.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.