Вечерен бюлетин – 21 февруари 2019 г.

SHARE

В бюлетина правим преглед на най-важното и интересното от медиите, на които ние вярваме, от деня и затова няма как да не започнем с коментара на “Терминал 3” за консерватизма, ценностите и начина, по който тези, които се самоопределят като консерватори, ги защитават. Ако сте го пропуснали, сега е моментът да наваксате!

Първото гласуване в процедурата за избор на европейски главен прокурор изведе като фаворит Жан-Франсоа Бонер от Франция. След него са Лаура Кьовеши и Андрес Ритер, съобщи кореспондентът на Радио “Свободна Европа” в Брюксел. Това гласуване обаче не е финално и определя фаворита на Съвета на ЕС, който след това трябва да бъде съгласуван с Европейския парламент. Гласуването е проведено от постоянните представители в ЕС на тези страни членки, които участват във формирането на европейската прокуратура. От представителството на България в ЕС отказаха да уточнят как е гласувал българският представител. Резултатът на Бонер е 50 точки, а сочената за фаворит на комисията по избора на европейски главен прокурор Кьовеши и Ритер имат по 29, съобщиха дипломати пред Радио “Свободна Европа”.

Административният съд София-област е отхвърлил жалбите на чешката енергийна група ЧЕЗ и българската фирма “Инерком” срещу последното решение на Комисията за защита на конкуренцията от декември 2018 г., с което се спира производството по оценка на сделката за електроразпределителната мрежа в Западна България и доставчика на ток до произнасяне на Върховния административен съд (ВАС) по иска срещу първото решение на КЗК за забрана на сделката. Информацията е на “Медиапул“.

И още от медията: американската компания “Локхийд Мартин” обяви, че продължава да работи с правителствата на България и Съединените щати за “идентифициране на възможностите за намаляване на разходите за F-16 Block 70”, но все още няма публична информация каква отстъпка в цената е възможна. България преговаря със САЩ за закупуването на 8 изтребителя, но първоначалната оферта на американците надвишаваше заложения бюджет от 1.8 млрд. лева с ДДС. Парламентът обаче гласува възможност сделката да се отклони от това изискване и двете страни започнага преговори за техническите и финансовите параметри на бъдещия договор.

Продължава сагата “има ме, няма ме” в парламента. Лидерът на БСП Корнелия Нинова съобщи с писмо до председателя на Народното събрание Цвета Караянчева, че депутатите от левицата се отказват от заплатите си за периода, в който ще отсъстват от парламента, четем в “Дневник“. Писмото е внесено днес, а повод за реакцията на социалистите е днешното решение на ГЕРБ и “Атака” да помислят как да променят парламентарния правилник, за да лишат депутатите от БСП от тази една трета от заплатите им, която получават, въпреки че не присъстват на заседания. Депутатите на БСП напуснаха парламента в знак на протест срещу промените в Изборния кодекс миналата седмица. След това заявиха, че няма да се връщат в Народното събрание, а искат предсрочни избори. Ако изпълнят намеренията си, управляващите може да оставят без остатъчната му заплата и депутата от ДПС Делян Пеевски, който не е идвал в парламента от полагането на клетвата, която му осигурява имунитет.

Още политически новини, които чудесно описват #територията. Управляващите ще прехвърлят отговорността на президента Румен Радев за казуса с “обрастването” на новата Централна избирателна комисия (ЦИК). Намерението им е 18-те членове на ЦИК, колкото трябва да бъде съставът на комисията по закон, да бъдат разпределени от партиите, представени в парламента. Президентът ще трябва да реши дали да даде допълнително по едно място на коалициите Реформаторски блок и “България без цензура”, които също имат право на един член в ЦИК.

Всичко това се случва в навечерието на европейските избори, които, понякога си мислим, остават единственият знак, че сме член на съюза, защото по нищо друго не личи.

Microsoft хвана хакерска кампания, насочена към демократичните институции преди изборите за Европейски съюз тази година, организирана от група, за която се смята, че е спонсорирана от руското правителство. Атаките са насочени към служители на политически кампании, както и към мозъчни тръстове и организации с нестопанска цел, работещи по теми, свързани с демокрацията и избирателния интегритет. Това е същият подход, който е бил използван за насочване към Националния комитет на Демократическата партия преди президентските избори в САЩ през 2016 г. Подробностите четете в “Терминал 3“.

Оставаме на тема “ЕС” с второто по значимост събитие след предстоящите избори – Brexit.

Европейският съюз и Великобритания напредват към отделна правна формулировка, в която ЕС ще изтъкне отново временния характер на т. нар. предпазен механизъм за ирландската граница, казаха дипломати в Брюксел, цитирани от Ройтерс. Те споменаха за “паралелна декларация” или “тълкувателен инструмент” за предпазната мярка – ден след като британската премиерка Тереза Мей и председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер се срещнаха в Брюксел, за да потърсят изход от задънената улица около Брекзит. “Опитваме се също да осъвременим декларацията за бъдещите отношения между ЕС и Обединеното кралство след Брекзит, за да подчертаем допълнително “алтернативните решения”, към които се стреми Великобритания”, каза европейски дипломат, който участва в процеса и е добре запознат с него. Той обаче отбеляза, че “Мей няма да се сдобие с твърда формулировка преди 28 февруари”. Тези детайли научаваме от “Медиапул”.

Днес следим коментарите по повод продължаващите процеси на традиционните британски партии от вчера. Предизвиканите от Брекзит пукнатини в политическата партийна система на Великобритания станаха още по-големи, след като трима проевропейски депутати напуснаха управляващите консерватори, за да се присъединят към нова центристка група на независими. Всички те са против решимостта на консервативното правителство да изведе Великобритания от Европейския съюз със или без сделка за развод. Ана Субри, Хайди Алън и Сара Уоластън напуснаха Консервативната партия, за да се присъединят към осем бивши депутати лейбъристи в съюз, наречен Независима група. Това са съвсем малка част от 650-те депутати в Камарата на общините. Напусканията обаче представляват най-голямата промяна за политическите партии във Великобритания от десетилетия. Отцепилите се депутати се надяват да привлекат членове сред недоволните проевропейски политици както от Лейбъристката, така и от Консервативната партия и да изградят нова сила в центъра на британската политика. Те донякъде са вдъхновени от движението на френския президент Еманюел Макрон, което доминираше на последните президентски и парламентарни избори във Франция за сметка на партиите от основното течение в страната. Коментарите четем в “Дневник”.

В същото време днес стана ясно, че международната рейтингова агенция “Фич” (Fitch) може да понижи кредитния рейтинг на Великобритания, който в момента е на равнище АА, предадоха агенциите Франс прес и Ройтерс.

От ЕС се местим в Северна Корея. За да оценим крайностите.

Севернокорейски дипломати ветерани бяха отстранени от преговорите за ядрената програма на страната преди втората среща на върха със САЩ, в момент, когато неотдавнашни бягства на дипломати и твърдения за шпионаж подкопават доверието на севернокорейския лидер Ким Чен-ун, казват представители на южнокорейските власти и експерти. Ким направи чистка и смени много водещи дипломати и функционери, служили на баща му и на дядо му, с нови, по-млади съветници, на фона на подготовката на срещата му с американския президент Доналд Тръмп във Виетнам следващата седмица.

От Северна Корея по естествен път насочваме поглед към… Унгария, която е приела стотици бежанци с унгарски произход от Венецуела в рамките на програма, включваща местна благотворителна организация, предаде Ройтерс, позовавайки се на сайта index.hu, цитирана от “Дневник”. Според него Унгария е започнала програмата преди близо година с помощта на унгарската благотворителна фондация към Малтийския орден, която е уредила прехвърлянето на търсещи убежище от Венецуела в Унгария. По думите на служител в правителството заради унгарския произход на бежанците няма противоречие между дългогодишната политическа кампания на премиера Виктор Орбан срещу имиграцията в Европа и венецуелската програма. “Те, както всички други унгарци, имат правото да се завърнат у дома”, заяви шефът на кабинета на Орбан Гергели Гюлаш, като уточни, че първите бежанци по програмата са пристигнали в Унгария миналата година.

Когато говорим за Унгария и случващото се там, винаги избиват паралели с България.

Речта на омразата, идваща от членове на правителството, включително от министъра на отбраната Красимир Каракачанов, чиито противоречиви идеи за “решаване на ромския въпрос” включват безплатни аборти, не изненадват застъпника за човешки права в Европейския център за правата на ромите в унгарската столица Атанас Захариев. За него ни разказва старши кореспондентът на “Свободна Европа” Алън Кросби в специален репортаж за стратегията за интеграция на ромите в България. “Захариев и други активисти изразяват “огромна загриженост” от това, че ромите са на прицел от властимащите като “стратегия за отвличане на вниманието от корупционните скандали в България”, се казва в историята. Прочетете я цялата тук.

На този ден преди една година наемен убиец се промъква в жилището на разследващия журналист Ян Куцияк в китното селце Велка Мача, недалеч от Братислава, и изстрелва два куршума в гърдите му. Годеницата на жертвата, Мартина Кушнирова, става неволен свидетел на бруталното убийство и това предопределя и нейната съдба – куршум в главата. Тя умира на място, а любимият й издъхва няколко часа по-късно от кръвозагуба. Една година след убийството соченият за поръчител Мариян Кочнер е в затвора, но по друго обвинение за измама. Роберт Фицо не е премиер, но партията му „Посока социална демокрация“ продължава да управлява. А наблюдателите се питат дали трябва да се случи друго брутално убийство, за да се надигне отново позадрямалото гражданско общество. Вижте още тук.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.