SHARE

В България дойде водещият румънски антикорупционен прокурор и изведнъж в страната настъпи хаос. Наталазиха евродепутати/разследващи журналисти без цензура, а от ГЕРБ представиха нова програма за съдебна реформа, която включва и опит за съставяне на нова конституция. 

Единственото, което не се чу, бяха думите на Лаура Кьовеши…

Върховният касационен съд организира конференция на тема “Румънският опит: Антикорупционни институции и мерки”. В нея специално участие взе главният прокурор на Националната дирекция за борба с корупцията в Румъния Лаура Кьовеши. Тя заяви, че ефективността на борбата с корупцията по високите етажи на властта изисква наличието на независима съдебна система и спецпрокуратура. Въпреки поканите президентът Румен Радев, служебният премиер Огнян Герджиков и главният прокурор Сотир Цацаров не присъстваха, също така не бяха забелязани прокурори или представители на ръководството на държавното обвинение. Активно участие в дискусията взе председателят на ВКС Лозан Панов, който заяви, че в България има „съдебна благотворителност“ по отношение на корупционните престъпления по високите етажи на властта.

В Румъния над 90% от вкараните в съда дела за корупция завършват с влязла в сила осъдителна присъда, съобщи Кьовеши. Повишено е и качеството на обвинителните актове – през м.г. съдът е върнал за корекция едва 4. Отнетото в полза на държавата имущество пък е за общо 667 млн. евро.

“Винаги дублираме наказателното преследване с финансово разследване”, подчерта тя, след което с усмивка отбеляза, че “всъщност работим на печалба”, тъй като годишният бюджет на антикорупционната прокуратура е 40 млн. евро.

Нито тя, нито главният прокурор има правомощия да разпорежда на редови прокурор как да реши дадено дело, а полицаите в антикорупционната дирекция са независими в дейността си от министъра на вътрешните работи.

“Когато започнеш едно разследване срещу министър, депутат, държавен секретар, не трябва да има високопоставен служител, който да ти каже какво да решиш”, отбеляза Кьовеши, добавяйки, че работата на подчинената й структура се контролира едновременно от съда и от инспекторат към Висшия съвет на магистратите в Румъния.

Като друго условие за ефективността на разследванията тя посочи прозрачността, защото тя води до повишаване на общественото доверие, а оттам се увеличават и сигналите, които водят до по-ефективни разследвания.

Над 85% от делата, водени от антикорупционната прокуратура в Букурещ, са образувани по сигнали от граждани, а не по линия на сътрудничеството между институциите, отбеляза още Кьовеши.

Междувременно ГЕРБ организира днес кръгла маса по темата за правосъдието, на нея партията се обяви за постигане на политическо съгласие за изготвяне на нова конституция и за свикване на Велико народно събрание.

Централната избирателна комисия (ЦИК) спря разпространението на книгата „Крадци на демокрация. Те ограбиха България!“, която беше разпространявана безплатно заедно с в. „Телеграф“ , собственост на който е кандидат-депутатът от ДПС Делян Пеевски. Решението на ЦИК е продиктувано от жалбата на коалиция “Движение Да, България”.  Книгата съдържа материали, които накърняват честта и доброто име на част от кандидат- депутатите от коалиция „Движение Да, България“ и коалиция „Нова република“, което според ЦИК е недопустимо в условия на предизборна кампания.

Бившият здравен министър Петър Москов и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) си размениха взаимно обвинения. Москов заяви, че ще сезира прокуратурата, тъй като НЗОК е платила 20 млн. лв. на болници, приемащи пациенти без пръстова идентификация. Това според него е кражба в особено големи размери. В отговор на това НЗОК обвини Москов в клевета, във вземане на грешни решения и в упражняване на натиск върху работата й от страна на заместник-министрите и съветниците му.

През последните 5-6 г. са се увеличили близо два пъти жалбите до Комисията за защита на потребителите, това съобщи председателят на регулатора Димитър Маргаритов. Според него тези данни показват, че „хората са по-активни и по-добре информирани“, тъй като човек се обръща към институциите, когато знае, че има право на това. Една трета от жалбите са свързани с областта на телекомуникациите, като около 60% от всички случаи през миналата година са получили благоприятно за потребителите развитие.

След рекордно висока избирателна активност дясноцентристът Марк Рюте спечели парламентарните избори в Нидерландия. От 150 места в Долната камара партията на доскорощния премиер получи по последни данни най-много – 32 места. Основният му опонент, антиевропеецът Герт Вилдерс, получи 19 места, колкото и още две проевропейски партии. Вилдерс добавя 3, а Рюте губи 9 парламентарни места. Дясноцентристът приветства победата с думите, че Нидерландия е казала „стоп на грешния вид популизъм“. Рюте набра голяма популярност заради дипломатическия скандал с Турция.

Американският федерален съдия Дерик Уотсън блокира новата забрана на президента Доналд Тръмп за влизане в САЩ на пътници от шест мюсюлмански страни за период от 90 дни. Новото предложение за разлика от първото намали държавите с една, като от списъка бе премахнат Ирак. Решението на съдията бе прието няколко часа преди забраната да влезе в сила. Предишната изпълнителна заповед на Тръмп от 27 януари също бе блокирана от съдебната власт в страната.

Kралица Елизабет II одобри закона, който позволява на британския премиер Тереза Мей да активира чл. 50 от Договора за Европейския съюз за стартиране на процедурата по излизане на Великобритания от ЕС. Законът е вече одобрен и от двете камари на британския парламент. Така вече правителството може да стартира процедурата по Brexit.

Експлозия в сградата на Международния валутен фонд в Париж рани един човек. Тя е задействана от малка колетна пратка. Инцидентът става по-малко от ден след като бе открит пакет с експлозиви, изпратен до германския финансов министър Волфганг Шойбле. За опита за атентат отговорност пое крайнолявата гръцка организация „Конспирация на огнените ядра“.

*За изготвянето на този бюлетин е използвана информация от „Дневник“ и „Медиапул“.