SHARE

Тазвечершните новини са по-различни. Те няма да ви разсмеят, нито ще ви разплачат. Те просто ще констатират една истина, която всички ние усещаме, но към която сетивата са се притъпили от обстоятелствата, в които съществуваме.

Това не е нормално. 

Сутрин, когато се събудим и погледнем умореното си лице в огледалото: Това не е нормално. 

Докато цялото ни общество съществува, заобиколено от ненормалното, то някак позволява на ненормалността да се превърне в норма. Затова, поне тази вечер, кажете на себе си: Това не е нормално. 

Дочули от новините поредният абсурд в държавата, не го подминавайте с лека ръка, защото… да, познахте: Това не е нормално. 

Усещайки гражданската си апатия и позволявайки на малцината други да се борят вместо вас срещу онези, които живеят за ваша сметка, кажете си: Това не е нормално. 

Защото когато нормализираме ненормалното прекалено дълго, държавността си отива.

Арестуват се журналисти произволно, а обясненията за нарушаването на правата им, съшити с бели конци, са подигравка към обществото.

Всъщност какво значение има истината и какво значение има човешкото достойнство, когато силните на деня са купили властта да определят кое е истина и кое – не? Има значение. Стига съвестта да ви казва, че това не е нормално.

Защото се завръщаме във време, в което малкото останали инакомислещи и носители на истината се притискат и заглушават чрез партийни рупори, а лидерите на “светлото бъдеще” обикалят стадиони, партийни конференции и симпозиуми и обясняват колко точно е светло то. У дома сме на режим на истината, която се “пуска” за масова консумация само тогава, когато поредният неудобен трябва да изхвърчи от играта на тронове. Или да бъде ползван за кратко като плашило в разградения двор. 

Когато нормализираме ненормалното, позволяваме поголовното западане и разлагане на образователните си институции, продаването на медиите и журналистите си, загниването на правните институции и норми, системни пропуски в стандартите и основните клаузи на социалния договор, когато забравяме историята си; когато заставаме до жестокостта и алчността в света, а не до стремежите към по-светли идеали; тогава всъщност печелят те. Властта, която не спира да смуче от трупа на собствената си държава. Власт, която използва немотията, отчаянието и ниското гражданско самочувствие, за да създава театър на сенките, в който алтернатива на тъмнината няма и важните решения съвпадат зад кулисите, единодушно.

Зад всяко изречение в тазвечершния ни бюлетин стои по един пример от деня. И това е само един ден! А преди него отмина още един, и още един. Капка по капка, след него ще изтекат още много. И колелото продължава да се върти, без да сме сигурни дали кръгът ще се затвори.  Защото от нас зависи като общество. Затова не нормализирайте ненормалното!

И не се поддавайте на гражданска апатия, защото тя струва скъпо; проблеми има всяко едно общество, било и то развито. Но за да работят лостовете, с които то бори злото, трябва да работи и самото общество: независимо дали става дума за правосъдието като възмездие за корупцията и лъжата или за заклеймяване на жестокостта, мръсните политически игри и наказване на виновните.

Защото всяка история има своите тъмни години. Но онези, които искат да променят своите ценности и курс, признават открито и достойно своите грешки и понасят последствията за тях. А жадните за власт продължават да живеят в лъжа, която неизб рано или късно се срутва върху им.

За пореден път се доказва и днес, че България е изправена пред избор на ценностите и своя път. Единственият начин да направим правилния избор? Време е да спрем да нормализираме ненормалното.

Снимка: Нова “грамада на недоволството” струпаха тази вечер пред сградата на варненската общинска администрация протестиращи заради смъртта на прегазения в понеделник на пешеходна пътека в града Мартин Чикалов. Протести имаше и в София пред Министерския съвет. Анелия Николова за “Дневник”

 

 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.