SHARE
Алексей Ковалев е руски журналист, който пише за пропагандата, фалшивите новини и състоянието на медиите в Русия в своя блог noodleremover.news. След като гледа пресконференцията на Доналд Тръмп, той решава да даде няколко съвета на американските журналисти за това какво е да си журналист във време на диктатори.

Предупреждение към американските медии от един руски журналист, отразяващ Путин.

Честито, американски медии! Току-що отразихте първата си пресконференция на авторитарен лидер с огромно его и дълбока неприязън към вашия занаят и всичко, което цените. За нас в Русия такова е положението от 12 години вече – с кратко прекъсване, когато нашият лидер не бе технически нашият лидер – та по този повод няколко неща от пресконференцията на Доналд Тръмп събудиха спомени.

Годишното ПКФ на Владимир Путин се смята за медийното събитие на годината. Обикновено тя се провежда в края на декември, около Коледа, по грегорианския календар (ние, православните християни, празнуваме Коледа две седмици по-късно, но тържествата не са нещо особено за разлика от тези по Нова година). Това навярно обяснява защо ПКФ-тата на Путин не получават голям международен отзвук освен от сравнително малката ниша на наблюдатели на Русия. Тези ПКФ-та се излъчват на живо по всички руски канали и на тях присъстват всякакви медии – национални агенции, малки местни издания и чуждестранни репортери, базирани в Москва – и целта е да се засенчи всяко друго събитие в Русия и отвъд нея.

Тези неща са внимателно инсценирани, обикновено не продължават по-малко от четири часа и Путин винаги излиза всезнаещият и благороден водач, обгрижващ стадото от непокорни, но очарователни дечица. Имайки се предвид, че навярно Путин е модел за подражание на Тръмп, не е никаква изненада, че заимства от неговите игри. Имам няколко наблюдения, които да споделя с американските си колеги. Така ще бъде поне за следващите четири години и ще търпите онова, което руските журналисти търпят вече от две десетилетия. Говоря за Путин, но вижте дали не може да приложите същите неща за собствения си лидер.

Добре дошли в епохата на булшита

Фактите нямат значение. Няма как да му нанесете удар с факти и разум. Той винаги ще ви  надиграе. Ще намери откъде да пробие добре изпипания словесен капан, който му готвите. Каквото и да каже, вие няма да можете да го предизвикате. Те винаги идват заредени с безсмислени “факти” (Путин обича да залива въпросите, които не харесва, в скучни, непотвърждаеми  данни, статистики и проценти), клишета, търсене на несъществуваща морална еквивалентност или право в очите да ви разкрие някой неподправен булшит. Той знае, че това е еднопосочна комуникация, а не интервю. Няма как да го предизвикате и заради това той хвърля всичко по вас в отговора си, а на вас не ви остава друго, освен да го преглътнете. Някои журналисти ще се опитат да решат проблема, като задават по два въпроса наведнъж, дори и срещу недоволството на колегите им, които също чакат да получат внимание. Тогава той просто ще отговори на онзи въпрос, който си е мислил, че е по-лесен, и ще забрави за другия.

Други журналисти ще приложат тактиката на дългото изявление, което донякъде изглежда на въпрос. Но това също е лош ход, защото липсата на въпрос води до липсата на отговор. Той ще ви се подиграва за ядливото мрънкане, а ако повдигате сериозен въпрос – ще отговори с неясно, необвързащо го с нищо изявление: На въпроса “Г-н президент, коментарът ви за тези ужасни нарушения на човешки права в страната ви?”, отговорът ще бъде “Благодаря ви, г-жо, това наистина е много сериозен въпрос. Всички трябва да уважат върховенството на закона. И между другото не се ли случват нарушения на човешкото право и в други страни? Следващия въпрос, моля”.

Но колегите ще се притекат на помощ, нали? Все пак всички сте заедно?

Грешка.

Не я чакайте дружбата

Тези хора не са ви съдружници или братя по оръжие. Те са ви съперници в един жестоко конкурентен пазар и точно сега единствената валута в него е онова, което човекът от сцената каже. Който е късметлия, задава въпрос и ако първи предаде отговора на останалата част на света – печели. Не очаквахте солидарност или подкрепа от тях. Ако на въпроса ви не е било отговорено, не очаквайте някой съперник да развее знамето и да се бие във ваше име. В интерес на този човек е да ви настройва едни срещу други, за да се борите за дреболии като разположение в залата, време за задаване на въпрос и, разбира се, неговото влияние. Напоследък става все по-абсурдно и репортерите започнаха да идват с големи, ярки плакати с цел да се привлече вниманието на президента към региона, от който са, или определена тема. Ето така изглеждат те:

screen-shot-2017-01-13-at-10-08-40-amОсвен това там има хора, чиято цел не е да задават въпроси.

Очаквахте доста подлизурство и лесни въпросчета от “колегите” към лидера

Основата на пресконференциите на Путин са, разбира се, лесните въпросчета. По случайност те са любими и на Путин. “Г-н президент, сърцето Ви бие ли за някого? С кого ще празнувате Нова година? Коя Ви е любимата храна?” Тези “въпроси” безспорно разтапят Путиновото сърце и обикновено ги задават дами от малки регионални вестници. Друга категория от същия вид са “изявленията-въпроси”, които са зададени от човек, който обожава лидера и миловидно ще попита нещо от сорта на “Г-н президент, съгласен ли сте, че медиите не се отнасят честно към Вас?”.

Друг тип “леки толки” са хиперлокалните въпроси, с които един президент дори не следва да се занимава. “Г-н президент, по пътя ни има много дупки и местните власти не правят нищо по въпроса. Г-н президент, цистерната протече. Г-н президент, какво мислите за клуб по шах в нашето село?” Това е златна възможност за Путин да блесне – той ще нахока местните власти, за да се построи пътят. Разбира се, всичко е инсценирано предварително.

Също така на тези събития има хора, които обожават лидера и след всеки отговор ентусиазирано ръкопляскат. Има хора от издания, които нямат друга причина за съществуване, освен да хвалят него и атакуват враговете му. И винаги ще се намери някой поставен критик, който ще зададе “труден” въпрос само за да получи безмерно количество глупости като отговор и човекът на сцената да излезе победител. (“Виждате ли? Уважавам медиите и свободата на словото.”)

Вие винаги губите

Той владее играта. Той отлично знае, че той е новината и вие не можете да го игнорирате. Винаги ще играете по неговите правила – които той може да промени по всяко време без предупреждение. В случая на Путин не можете да водите кампания да бъде свален от власт. Читателите ви намаляват, а рекламодателите се топят – докато неговите рейтинги се покачват, и ако искате изданието ви да се харесва, ще трябва да отразявате всичко, което Путин казва, и то в момента, в който го казва, при това без никакъв анализ и проверка фактите. Така или иначе: 1) на феновете му не им пука дали не ги лъже право в очите и 2) докато се занимавате с това да проверявате факти, той вече е изговорил една камара нови глупости, които са изместили фокуса.

Мога да продължавам още и още, но мисля, че вече разбрахте накъде бия. Помислете дали ви се навяват спомени, като сте на следващото ПКФ на Тръмп или го гледате онлайн.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.