SHARE

От Сара Кей за The Independent 

Чрез Лайра Маккий виждах и разбирах надеждите и мечтите на “Поколението на примирието”. Лайра видя журналистиката такава, каквато тя трябва да бъде фундаментално: да дава достъп на истината, средство за защита отвъд традиционните институции и връщането на гласа на онези, които вече не могат да говорят. Тя винаги е била толкова скромна в контекста на изключителната си кариера. Тя направи това, което вярваше, че трябва да бъде направено. И то не беше и не можеше да бъде направено от никой друг.

Срещнахме се през 2014 г. чрез социалните медии, както е обичайно за нашето поколение. Беше ми изпратила съобщение след статия, която публикувах, и в която споменах, че споделяме един и същ роден град – Белфаст, с възклицанието: „хубаво е да видиш едно местно момиче, което прави добро!“ Тя беше изумена, че от полицейския час и от стените на мира може да произлезе адвокат по човешки права, който прекарва половината от времето си в Ню Йорк. След това прекарахме много време, за да говорим за Белфаст, и как той се е променил след Споразумението от Разпети петък (Good Friday Agreement) по време на детството ни.

Лайра идва от републиканския анклав в Северен Белфаст, но това никога не я е спирало да иска друго бъдеще за Северна Ирландия: без стени, без сектантство, Северна Ирландия, която приобщава, интегрира и прогресира. Всичко, което Лайра правеше беше мотивирано от любов към нейния регион, към нейната общност и към човешките права.

Не е чудно, че събитията в четвъртък вечер доведоха до изблик не само на толкова скръб, но и на гняв. Лайра беше над политическото разделение. Тя е пламенна LGBTQ + активистка, ангажиран писател, любознателен журналист и защитник на правата на човека. Тя беше способна да се справи с много теми едновременно; тя е в състояние да вижда отвъд архитектурните и социални ограничения, които характеризират моето поколение. Тя се надяваше толкова много за Северна Ирландия, но самата тя беше тази надежда.

Тя олицетворяваше поколението, което изправено гледа напред, осмисляйки свободата си на движение, поколение, което вече не се разпознава в границите на изключително тесни възможности. “Генерацията от прекратяването на огъня” никога няма да се върне към времето, когато страхът от паравоенната активност доминира психиката, когато календарът на парадите и годишнините парализира цели градове. И въпреки това Лайра умря в ръцете на дисидентска републиканска група, отбелязваща Великденските бунтове (въоръжени бунтове по време на Великденската седмица през април 1916 г. Въстанието е организирано от Ирландски републиканци, за да отхвърлят британското управление в Ирландия и да основат Независима Ирландска република, по времето, в което Обединеното кралство е изцяло заето с военното си участие в Първата световна война. Въпреки това въстанието е потушено напълно от британските власти и завършва с безусловната капитулация на бунтовниците).

Но ако твърдя, че надеждата е умряла с нея, това би направило живота й безсмислен. Цялата й кариера не може да бъде унищожена с един замах. Лайра работеше по два въпроса, които заслужават внимание: забравените безследно изчезнали в резултат на конфликта; и психическото здраве на нейните връстници, които не са пряко засегнати от полицейските действия, които моето поколение преживя (аз съм на 35 години, а Лайра е на 29), но наследява същата травма, умира от самоубийство в числа, които са безбройни. Лайра искаше тези „ангели със сини лица“, както се нарича и нейната книга, да имат имена; да бъдат извадени от забрава, да бъдат помнени и пространството, което някога са заемали да бъдат напълно възстановено.

Журналистиката е защитена професия, защото играе значителна роля в демократичното общество. Лайра трябва да оцелее чрез работата си и чрез хората, които обича. Това включва нейната невероятна приятелка Сара и майка й, за които Лайра основно се грижеше и нейният изключително голям кръг от приятели. Смъртта на Лайра носи голяма болка, но също и огомна надежда за единство на всички общности, които тя докосна, от Белфаст до Дери. Тази надежда е светлина.

Този Великденски уикенд и след това бих искала онези, чийто живот е бил докоснат от Лайра, да запазят светлината; да продължим да работим за по-добра и по-силна Северна Ирландия, като осигурим безопасно бъдеще за нашите деца, като се грижим за по-възрастните ни граждани и като искаме повече за себе си. Пазете светлината!

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.