SHARE

Две исторически дати за Армения – днес на 24 април е денят, в който страната възпоменава арменския геноцид, извършен през 1915 г. Тогава между 600 хил. и 1,2 млн. арменци загиват по време на Medz Yeghern – Голямото престъпление.

Но може би до тази дата ще се нареди друг исторически момент – 23 април 2018 г. – денят, в който постсъветският владетел на страната подаде оставка под натиска на многохилядни протести.

След разпада на Съветския съюз страната тръгва на трудно приключение.

Историята на постсъветска Армения е определяна от два конфликта – дипломатическата мисия по признаването на арменския геноцид и военния конфликт с Азербайджан за територията Нагорни Карабах.

Макар отделена от Москва, тя остава зависима от руските интереси, а международните наблюдатели отчитат, че няма нито един избор в страната, който да е бил свободен и честен. 

Армения е най-бедната страна в Кавказкия регион и десетилетията след разпадането на комунизма я остават единствено с далечната надежда тя един ден да се присъедини към европейското семейство.

Само 8 години след началото на прехода страната е овладяна от политически размирици. През 1999 г. е убит нейният премиер и започва дълъг период на политически убийства и нестабилност, кулминирали в избора на Серж Саркисян през 2008 г. за президент. Изборът води до масови протести, в които загиват поне 10 души.

През 2013 г. Саркисян отново е преизбран, като международните наблюдатели определят изборите за нечестни и отново изборът му предизвиква масови протести.

Но Сакрисян не губи време – във външнополитически план той се отказва от идеята Армения да търси сближаване и дори евентуално членство с Европейския съюз и започва да търси сближаване с Русия. През 2015 г. страната става и член на новосформирания Евразийски икономически съюз, с който Путин я слага в своята сфера на влияние.

Същата година Саркисян – на който това е последният възможен мандат като президент – прави промени в конституцията и прехвърля изпълнителната власт в ръцете на министър-председателя. Позиция, която зае 2018 г. и след която започнаха масовите протести в страната.

Армения продължава да бъде в орбитата на Кремъл – в нея е разположена руска военна база. Години Москва гледа с притеснение безредиците в Ереван.

“Мирното падение на политик, който иска да остане на власт с години, идва като шамар по лицето на външната политика на Москва”, казва руският журналист Константин вон Егерт пред DW.

REUTERS/Vahram Baghdasaryan

Какво следва оттук е въпросът, който не само арменци, но и международните наблюдатели си задават. Дали Кремъл и управляващата в Армения Републиканска партия ще обвинят по добре познатия ни сценарии Запада, Сорос и световния елит – което ще предизвика намеса на Русия, такава, каквато видяхме в Украйна?

Или научили урок от предишния път, руснаците и техните местни апаратчици ще се опитат тихо и без резки движения да продължат своя захват?

Понастоящем официалната позиция на Кремъл е, че тя няма да се намеси във вътрешните работи на Армения. Бързата оставка, която видяхме на Саркисян – навярно от страх да не последва съдбата на украинския диктатор Виктор Янукович, – говори, че може би този път ще бъде направен опит за мирното оставане на власт на арменското статукво.

Какъвто и да е изходът е ясно, че битката на арменците тепърва предстои – дали те ще успеят да се преборят за по-свободни и честни избори и дали опозицията им ще има реална воля да промени курса на страната не е предрешен факт.

“Вятърът на промяната” обаче се усеща от арменския народ, който след множество протести и огромна бедност е гневен на своя режим.

Днес арменският геноцид е в трагичното минало на този народ, но те държат в ръцете си и своето бъдеще.

 

SHARE