SHARE

Джаз. Независимо дали сте влюбени в този невероятно богат и основополагащ жанр, чието влияние ни преследва и до днес, или смятате, че тази музика е претенциозна и неразбираема – на днешния Международен ден на джаза ще се опитаме да ви преведем през историята на жанра чрез самата музика.

Той се ражда през първата половина на миналия век във врящата Америка, където Европа и Африка преплитат своите традиции, за да дадат живот на нещо ново. Никой не знае откъде идва името “джаз”. Различни теории предлагат различни етимологии – американски жаргон, африкански и арабски корени и дори френски произход.

Дълго време е трудно да се определи и какво точно е джазът. Тази музика е толкова версатилна, всепоглъщаща и бързо движеща се, че сама гони себе си и не позволява на академиците да я заключват в определения.

Традиционно джазът се асоциира с чернокожите афроамериканци, чиято история се движи също толкова бурно през ХХ век. През 20-те и 30-те той ще избухне в епохата на джаза, бендовете и суинга, приобщавайки двете култури – европейската и афроамериканската, сплитайки ги все по-силно една в друга.

Хронологията ни започва с оригиналния стил на Ню Орлиънс, чийто джаз е групова импровизация, в която всеки един музикант свири своята идея едновременно с всички останали. Един инструмент води основната линия, а всички останали импровизират около нея (обикновено това е тромпетът). King Oliver’s Creole Jazz Band е една от първите групи, която е пример за това как е изглеждал джазът в самото начало.

Следващото парче е с много по-организирано звучене. Вместо всеки да свири своята музика, хармониите стават по-прецизни и фокусът се измества върху един солист, който импровизира, вместо цялата група да го прави. Това е зародишът на суинга, който ще избухне с пълна сила малко по-късно в едноименната ера.

Преходът от суинг и биг бенд към бибоп – повече блус, по-дълги солови изпълнения, китарни рифове, около които се увива мелодията.

И тогава джазът решава да тръгне в друга посока. Бибопът се ражда от суинг музиката, като музикантите искат да излязат от калъпа на танцовия суинг. Това е музика за музиканти. На нея не се танцува, тя е неразбираема и трябва наистина да бъде слушана. Невероятно бърза, със сложни хармонии, изключително комплексни мелодии. Музика, създадена, за да отчужди “белите”. Суинг музиката вече е скучна, превърнала се е в баналност, ежедневие. А бибопът ще промени това – завинаги. Този джаз се свири от малки групи – барабани, бас, пиано, духови инструменти.

Куул джазът е пълната противоположност на бибопа. Спокоен, лек, елементи на класическа музика. Ако бибопът е огън, то куул джазът е лед.

Хард бопът събира в себе си множество влияния: госпъл, ритъм енд блус, блус, соул. Ако слушаме Лий Моргън например, дори бихме могли да кажем, че хард бопът е прадядо на фънка. Всъщност неговата Sidewinder е едно от първите произведения на хард бопа, което успява да генерира печалба. Тя жъне такъв успех, че след нея музикантите отчаяно се опитват да направят подобно парче. Дълги, дълги, дълги сола, за които не е рядкост да продължават над десет минути – така ще познаете хард бопа.

Стигаме до най-известния албум в джаза. И задължителен за слушане, дори за онези, които не са почитатели на този стил музика. Считан от множество критици за най-доброто произведение на джаза, албумът на Майлс Дейвис Kind of Blue е шедьовър. Част от модалния джаз, като музикантите от това течение ще повлияят на множество рокендрол творци по-късно.

Джазът е музика, която постоянно търси следващото ново нещо, следващата луда импровизация, като се опитва сама да надскочи себе си и константно еволюира в нещо ново и различно. Така стигаме до фрий джаза. Тотална липса на мелодия, като инструментите се държат един с друг единствено благодарение на “лепилото” на барабаните, на ритъма. Орнет Колман е основоположник на този тип джаз, който е мразен от множество фенове. Слушателите или се влюбват в него, или го ненавиждат.

Към края на 60-те години рок музиката е навсякъде и превзема сцената. Джазът, който винаги търси път напред, започва да открива рок ритъма в себе си. Майлс Дейвис решава да бъде пионер в тази област, започвайки да внася електрическа китара в бенда и дори да свързва тромпета си със специфична техника, която променя звученето из основи. Той полага основите на джаз-рок фюжъна. Това име носи течението в джаза – фюжън джаз, едно от последните големи течения в музиката, считано от много музиканти за последната голяма иновация в този жанр.

Weather Report е една от последните фюжън групи. Попът успява да се домогне до това течение на джаза заедно с рок музиката и диското, които на този етап са превзели слушателите напълно. Музиката се променя, а джазът търси своя път в съвременната история.

И ако селекцията ви е допаднала, предлагаме ви още десет парчета в плейлиста, която може да намерите тук. Приятно слушане!

 

Снимка: “Репортери без граници”: Джаз – Сто снимки за свободата на пресата, специално издание. 

 

SHARE
Завършва френска гимназия "Антоан дьо Сент Екзюпери" в Пловдив, след което заминава за САЩ, където живее и работи в продължение на две години. В момента следва хуманитарни науки в Париж, Франция, където е и част от екипа на американската библиотека. (Не обича да пише дълги автобиографии, затова се надява тези три реда да стигнат. )