SHARE

Изглежда, разговорът за медиите в България скоро няма да приключи.

Наскоро прочетох едно мнение, че наистина изпофалираха разни свински медии, но че там работели някои много добри журналисти.

Няма да споря, от визираните в мнението имена (на които няма да се спирам и които конкретно няма да обсъждам) съм чел наистина впечатляващи журналистически материали.

Но ето каква е ситуацията – от средата на 2013 г., от началото на протестите срещу правителството на Орешарски, върху мен и върху голяма част от приятелите и съмишлениците ми (с част от които продължихме, организирайки се в “Протестна мрежа”) се изсипа кална вълна от най-фантастични обвинения и инсинуации.

Кална вълна, продължаваща до днес, с най-разнообразни лъжи и клевети. От много тежки – от обвинения в престъпления по Особената част на НК, глава първа „Престъпления срещу републиката“ , раздел I „Измяна“, раздел II „Предателство и шпионство“, през обвинения в платено участие в протести (поради което четирима човека бяхме обект на прокурорска и данъчна проверка) до недоказуеми хейтърски квалификации като „морална полиция“, „истина от последна инстанция“, през обвинения в лобиране за икономически интереси и накрая до обвинения в подривно политическо поведение от вида „като съборите тоя, ще дойде оня“.

Искам да подчертая, че много рядко някой (а на практика не помня нито един случай), включително и част от талантливите пера в тия предприятия, са искали мнението ми и това на моите приятели, преди да изсипят по нас поредната ароматна кофа.

Сигурно някой ще коментира – „какво пък толкова, нали сте живи и здрави и не сте в затвора, радвайте се и на толкова“. То аслъ трябваше и в кауша да влезем, изглежда, за да задоволим нуждите от сюжети и действащи лица за коментаторите на българския обществено-политически живот.

Смешно е нали – в разговора за качествената журналистика да слушаме призиви да си снижим критериите и очакванията към нея?

Доста от калта полепна – в България е пълно с читатели и зрители (включително и измежду най-близките ми роднини), които са се поддали на горните лъжи и клевети и смятат, че участието ни в протестите е било платено, че протестите са били в услуга на и направлявани от външни сили, че хората, които най-активно участвахме там, сме извлекли големи материални облаги от тях.

Засега много малко можем да направим, за да опровергаем тия лайна. Очевидното е, че както материалното ни положение, така и професионалното ни развитие, което се вижда от всички, не подкрепят горните твърдения. Но очевидното, изглежда, не е достатъчно!

Бихме могли да ползваме и помощта на качествени журналисти, за да хвърлят светлина върху истината. Ако някой има интерес, да заповяда за подробности.

Разбирам, ако на големи и малки журналистически имена, работещи в кофти медии, им се е налагало да хвърлят тази кал по нас, за да хранят децата си или да си плащат кредитите. Един отговорен човек трябва да направи всичко, за да се погрижи за семейството и дома си. Не е красиво или благородно, но поне материалният дълг се превръща в морален, който се плаща доживот, там вноските не свършват. Съчувствам им, ако са загубили работата си.

И ще ги разбера, ако кажат открито – „Да, клеветихме ви, но трябваше да си храним децата и да си плащаме кредитите“. Тогава съм готов да поживея още с новопридобитата си „репутация“ на национален предател, данъчен измамник, продажник и лобист.

Но никой нищо не казва и остава едно такова чувство.

*Текстът първоначално е публикуван в блога на автора. 

SHARE
Константин Павлов-Комитата – инженер, автор, активист. В момента овладява социологията и настройките на WordPress.