SHARE

Колебанията от последната седмица отминаха. Вече е сигурно – Надежда Савченко (Надія Савченко), героинята, военен пилот на Украйна, която прекара около две години в руски арести и затвори и триумфално се завърна в родната си страна, официално заяви на пресконференция политическите си амбиции:

„Украинци, ако желаете да ви бъда президент, ще стана президент!“

Парадоксално, но присъствието ѝ в руски плен не беше в ничий интерес, а и свободата ѝ също не беше много желана.

За Украйна и украинските граждани е ясно – те смятаха залавянето ѝ на територията на окупираните от Русия части от Донецка и Луганска области и нелегалното ѝ прехвърляне в Русия за висша несправедливост и за доказателство за най–лошите си опасения за мотивацията на кремълския режим.

Вероятно цялата история е започнала елементарно, „от нищо нещо“, защото вместо да бъде просто един от множеството военнопленници, които биват разменяни периодично с ръмжене между двете воюващи страни, кремълските щабове ѝ определиха централна роля в шумен пропаганден сценарий на хибридната война. Тя беше обвинена в съучастничество при убийството на двама руски журналисти, загинали от минохвъргачен обстрел на руско–украинския фронт, недалеч от мястото на залавянето ѝ.

Вероятно пропагандистите със садистка закалка и със златно–сини пагони са си я представяли като идеалния пропаганден материал. Савченко е жена, тя ще бъде пречупена лесно да признае каквото и да е, а общественото мнение би могло да бъде лесно дообработено, в каквато и да е посока и в публичното пространство ще може да се пробутат всякакви „факти“ за украинския „фашизъм“.

Но сметките излизат криви – първо, съдебният процес е съшит с бели конци и главните „доказателства“ на обвинението мигновено издишат. По време на смъртта на руските журналисти, за която уж е отговорна, Савченко е вече пленена, а версията че е пътувала сама на автостоп, за да стигне до Русия (вероятно водена от силно подсъзнателно желание за да бъде заловена и съдена там), не вдъхна особено доверие на никого извън роботизирания съд. Второ – неочаквано твърдото и безкомпромисно поведение на Савченко, стигащо до суха гладна стачка, доведе до твърде много публичност и интерес от световните медии, който нанесе огромни репутационни щети за режима в Москва. И трето – външният натиск за приключване на случая вероятно е станал нетърпим.

Савченко беше осъдена в процес, напомнящ шумните сталински процеси от 30–те години на 20–ти век по две неща – по степента на фалшифициране и на пълно пренебрежение към фактите и към закона, и по пропагандната буря, която като артилерийски обстрел го съпровождаше.

Само че, вместо да произведе позитивен пропаганден ефект и медиен материал за хибридните въоръжени сили на Москва, случаят “Савченко” донесе на режима неизброими имиджови проблеми. Особено след като стана ясно, че тя е готова да умре, но не и да се включи в долнопробните игри на Кремъл, дори при заплаха за живота си.

Прибирането на Савченко в Украйна може да е хепиенд и облекчение за украинците и за всички хора по света, които вярват в съществуването на висша справедливост, но не това е случаят за украинската политическа сцена, където включването в политическите игри на героинята от войната е способно да развали множество пасианси.

Като начало, Савченко е избрана за депутат от коалицията на Юлия Тимошенко „Отечество“ (Батьківщина), а Тимошенко носи тежко политическо наследство на гърба си. След като беше лице на Оранжевата революция от 2004 г. и министър–председател на независима Украйна между 2007 и 2010 г., на нея се падна да разрешава газовата криза с Русия и да се съгласява с невъзможни компромиси с Кремъл, за да съхрани себе си и украинската независимост.

Именно заради газовите си компромиси, след мандата тя влезе в затвора по обвинения в злоупотреба с власт и излезе на свобода чак по време на революцията от 2014 г., когато не беше приемана насериозно като политик от новото поколение политици, родени от протестите.  Освен това, за общественото мнение съпартийката ѝ Савченко е по–заслужила от нея по всички линии – правила е по–малко компромиси, не е участвала в политиката, била е затворник в много по–страшна ситуация, за много по–нееднозначна кауза и е имала много по–достойно поведение зад решетките. А и щом излезе от самолета, Савченко отказа букета с цветя от Тимошенко и стъпи боса на украинска земя.

Савченко боса на украинска земя
Савченко крачи боса на украинска земя. Снимка fakty.ictv.ua

Дори сега да се изкачи до върховете на властта, на Савченко ще ѝ се наложи да работи в съвсем различна ситуация, тъй че сравненията ще са трудни. Украйна води открита, макар и необявена отбранителна война с Русия и вече почти не зависи от руските газови доставки. Напротив, Русия става по–зависима от транзита, който минава само през украинска територия, затова и разните потоци с имена на географски посоки придобиват такава важност напоследък.

Савченко е камъче в обувката и за Петро Порошенко, сегашният президент на Украйна. Сключените под тежък диктат и съдържащи тежки компромиси с украинския суверенитет Мински споразумения винаги ще му тежат в досието. Крим засега изглежда загубен. На мястото на Луганск и Донецк зее черна дупка, поглъщаща огромна част от националната енергия и ресурси. На Порошенко не му помага и биографията на богаташ и дори олигарх.

Третият заек, който Путин се надява да уцели с куршума Савченко, е неговият стар враг – бившият грузински президент Саакашвили, който си пада малко популист, но засега няма намерение да прекратява украинската си политическа кариера. Тъй като беше лишен от грузинско гражданство през зимата на 2015 г., на Саакашвили не му остава друго, освен да продължава в Украйна, а там Савченко му е конкуренция с три важни предимства – тя е жена, стопроцентова украинка и изглежда е по–радикална дори от него в политическите си идеи.

Тя сама си го спечели – имаше сериозен принос за освобождаването си, а и украинската политика имаше нужда от оживяване. Сега вече ще разберем дали наистина е на висотата на заявките си. Следва мъчителният процес по дегероизация, който не е по силите на всеки, процесът, при който националният герой се превръща във всекидневен политик. Не всеки е Мандела.

Най–вероятно и затова Путин се съгласи на сделката Савченко срещу двамата офицери, които никого не интересуваха в Русия още от момента на залавянето им.(погледнете кадрите със скромното посрещане) Все пак, ако ще трябва да се ограничават щетите  – по–добре е да предизвика леко разтрисане на Украйна, отколкото силна дестабилизация на собствения си режим. Да, а какво да правим с всички тези приказки за „машината за убийства в рокля“, за „дъщерята на Сатаната“ и пр. в контролираните руски медии? Е, и какво толкова – вчера пропагандистите са говорили за Савченко, днес няма да говорят за нея. Както онзи ден говореха за Крим и Донецк, вчера за Сирия, а днес – за Гърция, новите газови връзки в ЕС и за сядането на Путин в трона на византийските императори. Какво ще правим и с твърденията за гражданска война в Украйна, ако всъщност се разменят военнопленници? Кремълската пропагандна машина и на това ще намери колая. Хибридната война освен война с оръжие е и война с представи. Нови представи ще бъдат произведени, това поне е сигурно. 

Не за пръв път стават такива неща в Русия. Подобен ход руските управляващи спретнаха с бившия олигарх и политически затворник Михаил Ходорковски, чието присъствие в затвора започна да става много неудобно, защото концентрира вниманието на световните медии и световното обществено мнение в много неприятни за Кремъл реалности – върху режима в затворите, върху правата, с които се ползват затворниците в руската система за изтърпяване на наказания, върху ефективността на руското правосъдие и върху справедливостта на присъдите.

Ходорковски освен като признак за мнима „либерализация“ беше освободен точно преди Сочинската олимпиада и като противотежест на набиращия висока скорост опозиционер Алексей Навални.

Савченко вече коментира възможността да бъде избрана на висок политически пост, като се позиционира като човек, следващ идеали и готов да прави жертви в тяхно име – „Просто още не вярвам, че у нас хората гласуват само за елда“.

Елдата е традиционна храна в Русия и Украйна, най–простата и базова храна за най–бедните слоеве от населението. Практиката да се купуват избори с елда там e подобна на тази у нас да се купуват избори с кебапчета и други хранителни продукти и е станала нарицателна за поквареността на политическия живот.

Ще бъде  ли Надежда Савченко президент на Украйна? Ще заеме ли друга висша длъжност? Много е възможно да разберем  по–скоро от официалния край на мандата на сегашния украински президент.

Снимка: УНИАН