SHARE

Кремъл разпространява пропаганда, страни се оплакват, че руснаците извършват хакерски атаки над техните институции, Путин реши да се намеси в сирийския конфликт и заедно с Башар Асад да опустошат Алепо и дори според западните правителства да нападнат хуманитарен конвой на ООН. Русия реши, че може да нахлуе в Украйна, да превземе нейна територия и вече втора година да продължава поддържането на въоръжени сепаратиски групировки в страната.

Всичко това се случи пред погледа на Обама, който, воден от политиката си на оттегляне от глобалната външна роля на САЩ, рядко преприемаше решителни стъпки. Тази му нерешителност доведе до увереността у Путин, че може да анексира европейски полуостров и да му се размине. И чак след това последваха санкции, но те не обуздаха руския президент по никакъв начин. И така до днес, когато Обама излезе с остър отговор заради хакерските атаки на Русия, целящи да окажат влияние на американските избори.

Обама изгони 35 руски дипломати, затвори два обекта, използвани от руското разузнаване в щатите Ню Йорк и Мериленд, и разшири обхвата на санкциите срещу Русия, като прибави служители и лица, свързани с руското разузнаване и контраразузнаване, както и санкции към самите институции – Главното разузнавателно управление (ГРУ) и Федералната служба за сигурност.

Американските служби също така разпространиха разсекретена техническа информация за това как действат руското цивилно и военно разузнаване.

“През октомври администрацията ми оповести оценката си, че Русия предприема действия, целящи да окажат влияние на изборния процес в САЩ. Тази кражба на информация и дейността по нейното разпространение може единствено да е била извършена от най-високите нива на руското правителство”, пише в изявлението на президента, но Обама уточнява, че с това не се затваря страницата.

“Тези действия не представят цялостния отговор към агресивните действия на Русия. Ще продължим да предприемаме най-разнообразни действия, когато и където преценим и някои от тях няма да станат обществено достояние.”

Тези действия обаче идват няма и месец, преди Обама да напусне Белия дом и на негово място да дойде друг, далеч по-благосклонно разположен към Русия президент. Достатъчен е само фактът, че номинация на Тръмп за държавен секретар е изпълнителният директор на ExxonMobil Рекс Тилърсън, който има множество общи проекти с руската държава и е носител на едно от най-високите отличия за чуждестранни граждани – “Орден на дружбата”, връчен лично от Владимир Путин.

Предвид възхвалите на Тръмп за Путин и обвързаността на Рекс Тилърсън с руски държавни и бизнес интереси навярно през 2017 г. ще видим коренно различно отношение на Вашингтон към Москва.

Въпреки това в американския Конгрес се надига желание за по-остра политика към Русия. Републиканският сенатор Джон Маккейн и неговият колега Линдзи Греъм обявиха вчера, че ще търсят мнозинство от демократи и републиканци в Конгреса за налагане на нови санкции срещу Кремъл.

„Владимир Путин е мутра, хулиган и убиец. Той разбира от сила и това е всичко, от което разбира“, заяви Маккейн, който през 2008 г. бе кандидатът на републиканците за президент и загуби от Обама.

Неговият колега сенатор Греъм допълни, че санкциите ще бъдат не само за намесата в американските избори, но и за руските „опити за намеса в демократичните избори по цял свят, включително и в балтийските страни“.

През 2012 г. по време на втората президентска кампания на Обама неговият опонент, републиканецът Мит Ромни, заяви, че Русия e “геополитически съперник номер едно” на САЩ. Тогава Обама пренебрежително му отговори, че “Студената война приключи преди 20 години”. 

Днес изглежда позакъсняло Обама да осъзнава, че отказът му да види амбициите на Путин не му е помогнал с нищо да ги обуздае. И санкциите в последния момент няма да променят въшнополитическото му наследство – един по-несигурен свят.

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.