SHARE

Историята на правоприемството на бившите съветски републики в Централна Азия с независими държави в тази част на света показва едни и същи черти на преобразуване. Съюзните републики остават в ръцете на комунистическата партия и службите за сигурност, обхванати от корупция, затворени за света и притиснати от деспотизма и авторитаризма на бивши съветски номенклатурчици, които запазват в ръцете си и тези на семействата си богатствата на съответните държави, разпореждайки се с националното богатство.

Припомняме на читателите, че всъщност всички бивши съветски републики в Централна Азия, наричани на английски език събирателно “становете” – Казахстан, Узбекистан, Таджикистан, Киргизстан и Туркменистан, заедно с каспийската държава Азербайджан, имат много сходна съдба във вътрешнополитическо отношение при разпадането на Съветския съюз.

През 1990/91 година тези държави получиха независимост, но останаха в ръцете на хората, които ги ръководеха по времето на СССР. Оттогава в тях продължава да властва авторитарен режим на семейни начала. В поредица от 6 статии ще ви разкажем историята на “становете” преди и сега.

Премиерът Бойко Борисов се срещна с президент на Туркменистан Гурбангули Бердимухамедов по време на иконочически форум в Аваза по-рано тази седмица

Туркменистан

Това е безспорно един от най-екзотичните примери за посоката, която централноазиатските съветски републики избраха след разпадането на СССР през 1990/91 г. Отново, както и в другите нови независими, съседни на Туркменистан държави, водеща е ролята на комунистическата партия на Туркменската съветска социалистическа република (ТССР), както и на последния й ръководител – Сапармурат Ниязов. На 22 години, през 1962 г. Ниязов става член на КПСС и постепенно след завършването на следването се издига до шеф на отдел в градската партийна организация в столицата на ТССР – Ашхабад, който пост заема до 1979 г. Тогава опитният вече бюрократ и партократ става първи секретар на ашхабадския градския комитет. През 1984 г. продължава кариерата си в Москва, където за кратко е част вездесъщия апарат на ЦК на КПСС и по този начин си гарантира връщането през следващата година като първи секретар на комунистическата партия на ТССР. Предшественикът му в партията на ТССР е заподозрян от Михаил Горбачов в корупционни сделки и отстранен.

Казахстан на Нурсултан

Намирайки се най-близо до тогавашния съветски лидер, Ниязов е естественият избор за ръководител на партията, която под негово ръководство става една от най-известните с корупцията и ретроградността си партия в рамките на КПСС. Новият първи секретар получава и членско място в ЦК на КПСС и дори в периода 1990/91 г. става част от самата светая светих – Политбюро на ЦК на КПСС. В края на 1990 г. Сапармурат Ниязов е избран за председател на Върховния съвет на ТССР – върховния законодателен орган в съюзната република. През следващата година партийният и държавен бос подкрепя августовския пуч на хардлайнерите в Москва, но след неуспеха на крайните комунисти във въоръжените сили, партията и КГБ се възползва от процесите на разпад в СССР и възприема спасителната националистическа стратегия за обявяване на независимост на Туркменистан. Избран е от Върховния съвет на ТССР за първи президент на независимата република и насрочва първи директни и “демократични” избори на държавата за следващата година. Тогава Сапармурат Ниязов е… единственият кандидат и разбираемо ги печели. Толкова е главозамаян от собствените си постижения, че още през 1992 г. се самопровъзгласява за “Туркменбаши” (“Водач на всички търкмени”). През 1994 г. “водачът” провежда плебисцит, с който иска да му се даде възможност да управлява до 2002 г., за да завърши свой 10-годишен план за развитие. Печели референдума с убедителните 99.9%, но преди да дочака края на мандата си, през 1999 г. е провъзгласен за доживотен президент на Туркменистан. Разбира се, преди това Ниязов лично е подбрал всички членове на парламента и буквално “за парлама” е провел бутафорни парламентарни избори. До смъртта си “Туркменбаши” управлява като азиатски деспот в една авторитарна държава, в която няма политически плурализъм, няма защита на човешки, граждански и политически права. В режима му има и някои ексцентрични случки, които го характеризират и като човек, страдащ от сериозни психически проблеми. Ниязов например забранява отглеждането на кучета като домашни любимци в столицата Ашхабад заради тяхната “отвратителна миризма”. След като “бащата на нацията” е принуден да спре тютюнопушенето през 1997 след сърдечна операция, той го забранява и за всички други в страната на публични места и задължава държавните служители да не пушат тютюн въобще. През 2001 година забранява операта, балета и цирка, защото били “решително нетюркменски по природа”. По-късно забранява мъжете в страната да носят дълги коси и бради, а на телевизионните репортери и водещи – да носят грим. Отменя употребата на тюркменската дума за “хляб”, заменяйки я с “Гурбансултан” – името на собствената му майка. На нея нарича и месец в календара – април. Въобще променя имената на всички месеци и дни от седмицата, като ги нарича на случки от собствената си, издадена в книга автобиография. Четенето й, от своя страна, е задължително в цялата система на образование, както и при прием на работници и служители в държавната администрация и държавно-контролираната администрация. Една година преди смъртта си Ниязов затваря всички болници извън столицата и заявява, че който е болен, може да идва да се лекува в Ашхабад. А това е държава, в която повече от половината от хората живеят в села, а не в градове и само 20% от малко над 5-милионното население живее в столицата. Уволнени са 15 000 медици, работещи в здравеопазването на страната – лекари, медицински сестри, акушери, санитари и т.н. Затворени са всички публични библиотеки, защото според президента всички туркмени могат да се задоволят с четенето на Корана и биографията на самия Ниязов. В началото на 2006 година се предприемат “реформи” и в пенсионното осигуряване – на 1/3 от пенсионерите пенсиите се спират, а на други 200 000 се намаляват. В същото време се нарежда на всички пенсионери да изплатят обратно на държавата пенсиите, които са получили през последните 2 години.

Азербайджан на Алиеви

В резултат на деспотичната и авторитарна политика на вожда “Туркменбаши” населението е с най-ниска продължителност на живота в Централна Азия и остава най-бедно в региона, въпреки че е държавата с най-големи доказани залежи на нефт и газ на територията на бившия СССР след Руската федерация. След като в края на 2002 година е направен неуспешен опит за атентат срещу Ниязов, хиляди хора, за които властта твърди, че са опозиционери, заедно с членовете на техните семейства са арестувани и държани в затворите без съд и присъда за дълъг период. В същото време правозащитни организации в чужбина твърдят, че разполагат с данни за това, че туркменският президент приживе е натрупал имущество за над 3 милиарда щатски долара в западни банки.

Инфаркт застига страдащия от различни хронични заболявания и от затлъстяване и прекомерна употреба на алкохол 66-годишен Сапармурат Ниязов на 21 декември 2006 година. Към този момент туркменският доживотен премиер не е посочил на народа свой наследник и съобразно конституцията на страната това трябва да бъде Ювесгелди Атаев, председател на Националното събрание. Най-съобразителен обаче се оказва вицепремиерът на Туркменистан по това време и шеф на погребалния комитет на “Туркменбаши” – Гурбангули Бердимухамедов. Той се разправя с Атаев бързо, обвинявайки го в извършването на престъпления и предизвиквайки задържането му под стража. Бердимухамедов оттогава държи здраво властта, като печели президентските избори вече за трети мандат – през 2007 г., 2012 г. и за последен път през 2017 г. Въпреки, че ограничава реално култа към личността на Ниязов, Бердимухамедов продължава да държи изкъсо всяка форма на обществен живот в Туркменистан и просто подменя насилственото преклонение пред “Туркменбаши” с тоталното обсебване на народа със собствената си личност. Подобно на предшественика си, новият президент има своя титла – “Аркадаг” (“Защитник”). Подобно на Ниязов, той нарежда през 2015 г. да бъде издигната негова златна статуя на кон в центъра на Ашхабад. Същевременно вече обяви плановете си да премахне подобна статуя (тя дори е въртяща се!) на “Туркменбаши” в столицата. И днес, при управлението на президента Бердимухамедов, Туркменистан продължава да бъде една от най-затворените и репресивни държави в света наред със Северна Корея например.

SHARE
Румен Петров, адвокат. Магистър по право от Университета в Кеймбридж, Великобритания. Консул на България в посолството в Лондон 2000-2003 г.