SHARE

„…тъй от дните робски и хайдушки
сме изяли много люти чушки.
Затова ни е лютив езика…
И тежкó му – кой ни предизвика.”

(Пролог към „Люти чушки”, сборник с епиграми от Радой Ралин с илюстрации от художника Борис Димовски, издаден през 1968 г., иззет от книжарниците и изгорен, забранен за разпространение по времето на комунизма)

Свещ. Стоян Иванов

Възлюблени братя и сестри,

Бидох упрекнат, че Ви пиша с твърде ясен, разбираем и несвойствен за православен духовник тон, затова реших да се вразумя и променя. Като начало обаче припомням как започва мъничката книжка „Люти чушки”. Въпреки че комунистите я бяха забранили и направили всичко възможно да я унищожат, един екземпляр беше стигнал и до наше село и се пазеше като очите от татко на скришно място. За по-сигурно книжлето не се изваждаше на светло, а подобно на „451 градуса по Фаренхайт” баща ми – старият свещеник – я беше наизустил и често-често пускаше в разговор някоя от тези звучащи като народни пословици епиграми. Така и аз отраснах с тях и с подигравката към тъпотата на властимащите. Независимо в коя сфера бяха те.

Пък и ние сме комитско село. Мáкедонско. Знаем и робство, и комитство. И езикът ни е лют. Също като чушките в градината и в салатата. А по наш’те села турци не са замръквали. Инак нямаме грижи с братята мюсюлмани в съседство. Но то всичко си е с причина на тоя свят.

Днес било „Хелоуин”. Тая дума, докато я изпиша, и се препотявам. Та значи много хора взели да се възмущават. Особено събратя свещеници. Един даже искал да води насила децата по гробищата да видели колко е гадно. За да им е гадно?

Аман от хора, които се чудят как да си оправдаят мързела и наместо да започнат да вършат доховната си работа, се чудят какъв враг външен да си изфабрикуват само и само, за да не се трудят. То не бяха йоги, то не бяха опери „Джизъс Крайст суперстар”, то не беше концерт на Мадона. За “Слейър” и “Кис” обаче нищо не казаха, що ли? Въобще, както казва народът: цялата Мара втасала, с Хелоуин се „зафанала”.

И защо някои хора си мислят, че светът започва с тях и свършва с тях? Ами, не! Гордост е това. Долнопробна и пагубна. Особено за духовника.

Когато ние бяхме още студенти по Софията и комунизмът вече беше тръгнал да си ходи, ама не съвсем, имаше една немска групичка рошави хеви метъли, която се казваше “Хелоин”. Нали се сещате това, че сме от село, не означава, че слушаме Лепа Брена и Илия Луков. Тях пък въобще не им даваме да се обаждат. Та тези немски рошльовци от “Хелоин”, освен че правеха симпатична музика, си рисуваха някаква смешна тиква на надписа. И ние оттогава знаем за тоя Хелоуин. И за хероин знаем – от него умря барабанистът на същата тая рок група. И тия фенери от тикви са ни известни още оттогава. И не се плашим. Повече ме е страх като пусна телевизора вечер и видя кандидатите за президент, да ви кажа честно. Тогава ми идва да се прекръстя с две ръце да ни опази Господ.

Дайте да не се плашим обаче. За всичко на тоя свят си има и решение и обяснение. Ето – за уплаха от кандидат-президенти например помага малко мисъл при участието „в изборния процес”. За уплаха от всичко чуждо и непознато също си има цяр. Нарича се грамотност и се приема на увеличаващи се дози под формата на книги. В наше време вече и под формата на текстове с тоя интернет.

Сега да си изясним и друго. Не, тоя Хелоуин не е келтски празник. За да е ясно. Това е католическата Задушница. Тя е веднъж в годината и се нарича Вси души. Католиците възпоменават своите покойници в деня преди празника на Вси светии, който е на първи ноември. При нас, православните, всички светци се честват в първата неделя след Петдесетница и понеже всяка година Великден е на различна дата, но винаги в неделя, затова и този празник се мести. На следващата неделя пък имаме уникален си наш български празник – тогава отбелязваме паметта на всички знайни и незнайни български светци. Църквата ни е отредила да си припомняме с молитва за покойниците ни на трите Задушници – Месопустна преди началото на Великия пост за Великден, Архангелова – преди началото на Коледните пости, и Черешова – преди Петдесетница. Така че остава въпросът, дали ние празнуваме три пъти Хелоуин или не?

Задушниците са винаги в събота. Защото още в по-старата църковна традиция съботата е деня от седмицата, „отреден” за спомен на покойниците. И тук, ако се разтърсим, ще намерим отново колко са преплетени всички наши културни и традиционни връзки. На практика няма общество или култура, която по някакъв начин да не отдава почит към своите умрели. Затова и казах по-горе, че Хелоуин не е само келтски празник. Във всяка една култура и цивилизация, която по някакъв начин или е била в досег с нашата, или ѝ е влияла, или е била претопена от нея, има подобни дни за спомен и молитва за мъртвите. И при келти, и при римляни и древни гърци и в Книга на мъртвите от Древния Египет. И това е съвсем естествено. Както е естествен страхът от смъртта, така е естествено и желанието да не забравяме своите покойници.

Естествено е и преплитането на всички тези културни наслоявания. Единственото, което не е естествено, е да си мислим, че всичко е само и единствено наше и че ние току-що сме го открили. Не, не сме. Просто твърде често не го знаем. Не знаем как и до днес в много от имената ни се крие името на боговете от Месопотамия и Вавилон. Названието за бог – „Ел” – което е било общо в тези много древни култури, възникнали в някои от люлките на древните цивилизации в Близкия изток, е преминало чрез първата авраамитска религия юдаизма и при нас. То се открива и в Миха-Ел, и в Рафа-ел, и в Сатана-Ел и в Ишмаел – дошли през гръцкото произношение при нас като Михаил, Рафаил и Сатана/ил/ и Исмаил. Същото това название на бога, който както почти навсякъде и например при прабългарите и при древните гърци седи в небето и размята гръмотевици и светкавици, обаче си седи скрито и във вавилонския Баал, но преиначено се спотайва и във Велзевул. Как е станало това ли? С времето.

И с още нещо: с постепенното преплитане на традиции. Ако църквата беше опитала да забрани всяка една по-стара традиция или обичай, знаете ли какво щеше да стане? Не само че нямаше да има конски кушии на Тодоровден, лазарки, курбани, кукери и мартеници. Щеше да има нескончаема война. Без оцелели.

На много места – дори при много православните гърци – стари светилища са превърнати в църкви наедно със своите предходни названия. Въпросът е, че те са осмислили по нов начин старите обичаи. Едно време хем се чудехме, хем тайничко се възхищавахме на едно младо католишко кюре, което все казваше с обезоръжаваща и непринудена усмивка, че човек трябва да използва всеки повод, независимо какъв е, за да проповядва. Но тогава бяха други времена. Католиците в Полша не се уплашиха и не спряха да проповядват вярата си. У нас ни сгънаха и пречупиха. Ще каже някой: дойде промяната! Е, дойде, ама явно свещениците ни си останахме все същите.

Ето и сега тези, които се възмущават от Хелоуин. Защо? Защото се чувстват всъщност пренебрегнати, защото децата избрали тях пред тиквите и фенерите. Тъжно. Тъжно, братя, но защо се учудвате? Какво предлагате насреща? Да, трудно се противостои на медийната пропаганда. Но защо се сещате за Хелоуин точно преди Хелоуин? Какво правихте цяла година? Направихте ли неделно училище, заведохте ли децата на екскурзия с лагерен огън, с игри на стражари и апаши? Не, нали? Какво предлагате насреща? Намръщени физиономии. Само по това си приличаме с Хелоуин. И по това, че главите на повечето от нас са празник като хелоуински тикви и нещо не можем да измислим. А, да. Да не забравя: предлагаме и безкрайно дълги църковни богослужения на неразбираем език, често с дълго стоене прав и завършващи накрая с касичка, в която се очаква да пусне човек пари. Е, при такава алтернатива защо се чудим, че децата избират карнавала?

Скъпи ревнители за чиста вяра и чист народ, замислете се, преди да се ядосвате на тиквите. Не се ли превърнахме самите ние в тикви? Знам, че ви ядосах вече. Но ще опитам да ви дам и някаква примерна рецепта. Не искате Хелоуин. Добре. Опитайте нещо друго. На първо място обърнете внимание на децата си. Кога за последно играхте с тях, кога за последно говорихте с тях и им обяснихте нещо? Очаквате всичко това да го свършат даскалите. Ония, които или бързат за вкъщи, за да дават частни уроци, или ония, които никой не търси за частни уроци и се чудят как да свържат двата края?

Ето, идва Задушница. Извадете албума със снимки и разкажете на децата си за техните починали баби и дядовци. Разкажете им историята на рода им. За да знаят корените си. Всяко семейство има своята семейна митология, изпълнена с весели или поучителни случки или дори драматични преживявания. Децата ни отиват от селото в града, от града в по-големия град, от по-големия град в мегаполиса отвъд океана. Нека знаят откъде идват. И чак след това идете с тях и на гробища – ако имате семеен гроб, ще видят снимките или имената на хората от албумите.

После идва Коледа – идете да коледувате с тия деца, научете ги на песнички. Направете им после сурвачки и им изпечете кравайчета. После идват кукерите. Ушийте им костюм. Колко много празници имаме – научете ги, като им разказвате. Ако сте свещеник, всеки повод може да използвате да вплитате и разкази и поучения към децата. Четете им. Като дойде лятото, направете им фенер. Но от диня. Не помните ли? Едно време бащите ни ни правеха фенери от дини. По тия географски ширини са правят фенери не от тикви, а от дини. Друг е въпросът, че преди това бащите с удоволствие ги инжектираха с мастика и изгребваха нетърпеливо вътрешността, а децата разнасяха дини фенери. Да ви напомня само, че динята се прорязва къде-къде по-лесно от тиквата. Прочетете им и Елин Пелин. Всичко от Елин Пелин. И най-вече разказа за печената тиква. И им опечете няколко тикви. Сега е сезонът. Пък и няма друг разказ, от който така на човек да му потекат лигите, както от страданията на Душко Добродушков.

И след година Хелоуин ще им се стори на вашите деца доста по-непривлекателен, а вероятно и скучен. Но имайте милост и обич към тях. Не останаха, тръгват си и заминават. А те са нашата надежда…

SHARE