SHARE

Насред изказванията на президента Тръмп, че САЩ ще бъдат победители вследствие на протекционистката си политика, New York Times решават да се върнат назад в историята и да видят дали подобни търговски войни всъщност имат победители. 

Докато президентът Тръмп налага внезапни нови мита на вноса на стомана и алуминий (това се случи в четвъртък) и търговските партньори на Америка заплашват да отвърнат подобаващо, изглежда все едно, че г-н Тръмп ще получи търговската война, на която се надява, и че изглежда той мисли, че ще бъде “лесно” за САЩ да спечели.

“Търговските войни не са толкова лоши”, каза той в Белия дом в сряда.

Което ме накара да се замисля: за кои търговски войни си мисли г-н Тръмп?

Най-значимата търговска война на ХХ век е започната от закона за митата Смуут-Хоули през 1930, който налага данъци на близо 20 000 вносни стоки. Начело с Канада, търговските партньори на Америка отговарят с мита над изнасяни от САЩ стоки, като износът спада с 61% между 1929 и 1933. Митата са премахнати през 1934 г.

Историците и икономистите продължават да водят дебати относно мащаба на щетите над глобалната икономика, но са единодушни, че Смуут-Хоули и последвалата го търговска война влошават значително и удължават трудностите, предизвикани от Голямата депресия. Много историци продължават да твърдят, че законът е допринесъл за надигането на нацизма и фашистките партии. И съществува консенсус, че никой не “печели” тази търговска война.

Смуут-Хоули е “такова бедствие, че повлиява на търговската политика на Америка над 80 години”, казва Джошуа Мелцер, старши сътрудник в Института “Брукингс”, който преподава международно търговско право в университета “Джон Хопкинс”. “Никой не иска това да се повтори.”

Той определя коментарите на г-н Тръмп за търговските войни като “драматично отклонение” от ортодоксалната икономика.

Що се отнася до въпроса кой печели, “лесният отговор е, че никой не печели търговските войни”, казва Марк-Уилям Пейлън, професор по история в университета “Екстър” в Британия и автор на “Конспирацията” на свободната търговия”, в която разглежда търговското съперничество между САЩ и Британската империя през ХIХ в. “Колкото повече разсъждавам по темата, толкова повече изглежда, че победителите са онези, които не се включват във войната.”

Професор Пейлън цитира търговските войни от късния XIX век между Канада и САЩ, които причиняват рязък спад в канадския износ за Америка и провокират Канада да търси пазари в Британия. “Британската империя е победителят”, казва той.

Друг “голям победител” от търговската война, в която не е вземал участие, казва Пейлън, е Съветска Русия, която е в по-голямата си част изолирана от западните търговски партньори след революцията през 1917 г. и надигането на комунизма, и която отчаяно се нуждае от твърда валута. Митата Смуут-Хоули провокират държави като Италия да изоставят американските вносни стоки и да подновят търговията със СССР, създавайки търговски връзки, които съществуват и днес, казва професор Пейлън.

Случай по учебник на държава, “спечелила” търговска война, може да видим по време на късния XIX век, когато новообединената Италия налага големи мита на вноса от Франция, за да стимулира местната индустриализация. Франция, която винаги е била много по-богата и силна, отговаря с мита срещу Италия и италианският износ към Франция рухва. Дори след като Италия изоставя митата, Франция продължава да я наказва в продължение на години с високи данъци.

“Франция печели в този смисъл, че търговската война е брутална за италианците”, казва Джон Конибеър, почетен професор по политически науки в университета в Айова, автор на книгата “Търговски войни”.

Професор Конибеър заявява, че златно правило в търговските конфликти е, че ако има огромна икономическа пропаст в икономическата сила на две страни, по-силната вероятно ще победи. “Тръмп вероятно си мисли, че мащабите на пазара на САЩ дават на страната сила за преговори в какъвто и да било търговски спор”, казва той.

И докато това може да е истина, що се отнася до много по-малки и по слаби държави, случаят не е такъв с търговски партньори с равна или дори по-голяма сила, например Европейският съюз и Китай. “При липсата на голямо несъответствие в икономическата сила и двете страни губят”, казва професор Конибеър.

Той посочва за пример събитие, което днес познаваме като “пилешки войни” в началото на 60-те години на ХХ век, когато търговски спор започва, след като Германия и Франция налагат мита на американското пиле. САЩ отговарят, като налагат мита на цяла гама стоки, включително френско бренди, камиони и автобуси “Фолксваген”. САЩ дори заплашват да намалят броя на войските си в Европа. Въпреки този натиск новосформираната европейска икономическа общност не поддава и в този смисъл САЩ “губят” войната.

Истинските губещи обаче са американските и европейските потребители, които са лишени от избор на пазара и са принудени да плащат по-високи цени за наличните стоки.

Съществуват също така и непредвидени последствия. Американските производители на автомобили – изолирани от чужда конкуренция поради митата, не успяват да се модернизират и да подобрят качеството, нито да намалят цените, полагайки основите на десетилетия спад, който за “Крайслер” и “Дженеръл Мотърс” завършва с фалит.

Същото може да бъде казано и за стоманената индустрия в САЩ, която от Втората световна война насам вероятно получава повече защита от мита и квоти, отколкото която и да било друга индустрия. “Те използват протекционизма, за да вдигнат цените, да пожънат по-дебели печалби, да платят повече на изпълнителните директори и да избегнат автоматизирането и намаляването на разхода”, казва профсор Конибеър. “Те не се възползват по никакъв начин от спечелената преднина, за да се модернизират. Огромна част от стоманената индустрия в САЩ използват остаряла технология, именно заради което не могат да бъдат конкурентоспособни.”

Десетилетия протекция с мита не са допринесли особено за подобряване на състоянието на индустрията. Работните места в сферата на стоманената промишленост в САЩ са паднали от 135 000 през 2000 г. на 83 600 през 2016 според данни на Бюрото на труда.

Подобно на г-н Тръмп, президентът Джордж Буш се отклони от републиканската доктрина за свободен пазар през 2002 г., когато наложи мита на близо 30% на определени стоманени стоки, за да противодейства на това, което той определяше като вълна от вносни продукти (Канада, Мексико и други развити страни не бяха подложени на мярката). Въпреки че митата бяха заклеймени от множество републиканци, политици от щатите с висока продукция на стомана подкрепиха хода, а демократи протекционисти като Ричард Гефард от Мисури твърдяха, че тези мерки не са достатъчни.

Европейският съюз заведе иск в Световната търговска организация, която отсъди, че митата са незаконни и дискриминационни и разреши мерки в отговор, които да достигат до 2 милиарда долара. ЕС заплаши с мита на различни американски стоки, включително автомобили и портокали от Флорида.

Г-н Буш изостави митата през декември 2003 г. Той заяви, че те са изпълнили необходимото, но проучвания показаха, че не са имали никакво влияние над пазара на труда в индустрията и са довели до загубата на стотици хиляди работни места в индустрии, които използват стоманата като суровина.

Възклицанията на г-н Тръмп от тази седмица “звучат като изключително архаични доводи от XIX век”, казва професор Пейлън, говорейки за време, в което протекционизмът е бил традиционен за репуликанците и Уилям Макинли от Охайо, който по-късно става и президент, успешно промотира Закона за тарифите от 1890 г., който увеличава средното мито над вносните стоки с близо 50%.

Законът е считан от историците за бедствие, което води до по-високи цени за потребителите и инфлация и което провокира гнева на избирателите. Републиканците губят мнозинството си през 1890, губят Белия дом и двете камари на Конгреса през 1892. Законът е отменен през 1894 г.

Във всяка една търговска война, както доказват примерите, “истинската загуба е за потребителите или по-голямата част от обществото”, казва професор Пейлън. “Някои индустрии могат да се пожънат ползи, но загубилите за много повече от победителите. И бедните губят най-много. Хора като Тръмп не се впечатляват от факта, че ще платят няколко долара в повече. Но много хора не могат да си позволят подобен лукс.”

Снимка: Карикатура на Брус Планти, “Тръмп и търговската война” 
Диалог: “Към Търговските войни, последвайте ме!”
             “Може би това имаше предвид, когато каза, че ще се уморим от печелене.”

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.