SHARE

Хората не крещят в Понтеведра. Или поне много по-малко. Тъй като всякакъв трафик освен най-нужния е забранен, няма рев на двигатели или шумни клаксони, няма метално ръмжене или мотори, нито ревът на хора, които се опитват да надвикат целия този шум – нищо от обичайния съпровод на испанския град, разказва кореспондент от Понтеведра за британския “Гардиън”. 

Вместо това на улиците се чува чуруликането на птиците в камелиите, звънтенето на лъжичките за кафе в чашите и звученето на човешки гласове. Учителите подкарват стада ученици из града, без да живеят в постоянен страх, че някое от тях ще се отклони към трафика.

“Чуй”, казва ми кметът, отваряйки прозорците на офиса си. От улицата долу се надигат човешки гласове. “Преди да стана кмет, 14 000 коли минаваха по тази улица всеки ден. Повече коли минаваха през града за един ден, отколкото броя на жителите ни.”

Мигел Анксо Фернандес Лорез е кмет на галисианския град от 1999 г. Неговата философия е проста: това, че имаш кола, не ти дава право да заемаш публично пространство.

“Как така възрастните хора или децата не могат да ползват улицата заради коли?” – пита Цезар Москера, начело на инфраструктурата в града. “Как е възможно частната собственост – колата – да окупира публичното пространство?”

Лорез става кмет след 12 години като част от опозицията и само месец по-късно е превърнал в пешеходна зона всичките 300 000 квадратни метра от средновековния център, павирайки улиците с гранитни плочи.

“Историческият център беше мъртъв”, казва той. “Имаше много дрога, беше пълно с коли, беше маргинална зона. Беше западащ град, мръсен и имаше и много пътнотранспортни произшествия. Нещата бяха в застой. Голяма част от хората, които имаха възможността да напуснат, го направиха. Първо обмисляхме за подобряване на условията за трафик, но не можахме да измислим работещ план. Вместо това взехме решение да вземем обратно публичното пространство и да го дадем на гражданите и за да постигнем това, решихме да се отървем от колите.”

Карта на Понтеведра показва времето, за което може да стигнете пеша от едно място до друго.

Те спират прекосяването на града с кола и се отървават от паркирането на улицата, тъй като автомобилите, които търсят място за паркинг, са основни причинители на задръствания. Те също така закриват всички надземни паркинги в града и отварят подземни такива, както и други паркинг места в периферията на града с 1686 свободни места. След това е ред на светофарите за сметка на кръгови движения, удължена свободна от автомобили зона от стария град до зоната, датираща от ХVIII в., и използването на методи за успокояване на движението във външните зони, редуциращо максималната скорост до 30 километра в час.

Ползите са многобройни. На същите улици, където 30 души загиват в пътни инциденти от 1996 до 2006, само три са загиналите в следващите десет години и нито един от 2009 г. насам. Емисиите CO2 са спаднали със 70%, близо три четвърти от пътуването с кола се прави пеша или с велосипед, и докато другите градове в региона се свиват, централна Понтеведра се радва на 12 000 нови жители. Освен това забраната на разрешителни за строене на големи молове означава, че малките бизнеси, които на други места са неспособни да устоят на продължилата дълго в Испания икономическа криза, успяват да продължат работа.

Лорез, който е член на лявата партия Галисиански националистически блок,  е рядкост в солидно консервативния северозападен регион. Понтеведра, население 80 000, е родното място на Мариано Рахой, бившият премиер на Испания и лидер на дясната Народна партия. Въпреки това кметът казва, че Рахой никога не се е поинтересувал от градоустройството, което е донесло на родния му град многобройни награди.

Естествено нищо не се случва безпроблемно. Хората не са доволни да чуят, че не може да карат където си поискат, но Лорез твърди че въпреки факта, че хората твърдят, че това е право, всъщност става въпрос за привилегия.

“Ако някой иска да сключи брак в зона, свободна от автомобили, младоженецът и булката могат да дойдат с автомобил, но всички останали ходят пеша”, казва той. “Същото важи и за погребенията.”

Основният дефект е, че планът води до задръствания в периферията и че няма достатъчно паркоместа.

“Градът е перфектната пешеходна зона”, казва местният архитект Рогелио Карбало Солер. “Може да прекосите града за 25 минути. Има неща, които подлежат на критика, но нито едно от тях не е причина за отхвърляне на модела.”

По-късно по време на детски рожден ден група родители обсъжда плюсовете и минусите на град, в който няма автомобили. “Проблемът е, че в началото на деня в малкото улици, където са разрешени коли, има задръствания”, казва Рамиро Арместо. “Няма публичен транспорт от периферните паркинги към центъра. От друга страна, съм живял във Валенсия и Толедо, но никога не съм живял в град, толкова лесен за обитаване, колкото този.”

Ракел Гарсия казва: “Живял съм в Мадрид и на много други места и за мен това е раят. Дори когато вали, вървя навсякъде. И същите магазинери, които се оплакват са онези, които оцеляват въпреки кризата. Това е чудесно място да имаш деца.”

“Това, което ни трябва, са повече места, където може да паркираш за пет минути, за да можеш да закараш децата на училище, когато вали”, казва Виктор Прието. “Тук, ако вали – а вали доста – хората отиват да купят хляб с колата. Сега го правят по-малко. Аз почти не използвам автомобила си.”

Работата по проекта е финансирана с местни средства и не е получавала помощ от регионалното или централното правителство.

“Всъщност това са ежедневни обществени работни дейности, които изпълнихме като част от глобален проект, но те имат еквивалентна цена или са дори по-евтини”, казва Лорез. “Не сме се заели с големи проекти. Направихме това, което директно зависеше от нас.”

Снимка:  Luis Pereiro Gomez

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.