SHARE

Макс Буут е военен историк и въшнополитически съветник на републиканците Джон Маккейн, Мит Ромни и Марко Рубио, който участва в президентските им кампании. Буут е един от най-влиятелните гласове за външна политика в Републиканската партия, докато изборът на Доналд Тръмп не го принуждава да напусне. За Washington Post той коментира последните събития около бруталното измъчване, разчленяване и убийство на колумниста на вестника Джамал Хашоги

“Той може да е кучи син, но е нашият кучи син.”

Тази максима понякога е приписвана на президента Франклин Рузвелт и често е служила за кредо на външната политика на САЩ. По време на Студената война Съединените щати обединяваха усилия с твърде много диктатори, за да бъдат изброени. Част от тях са: Фулхенсио Батиста, Анастасио Сомоза, Фердинанд Маркос, Мобуту Сесе Секо, Аугусту Пиночет, Мохамед Реза Пахлави (бившия шах на Иран), Мохамед Зия ул Хак, Синман Ри и Сухарто.

Но Съединените щати също така са били най-големият двигател на свободата през изминалия век. Те не само помогнаха за отхвърлянето на тираниите във враждебни страни – фашистките диктатури в Япония, Италия и Германия, комунистическите диктатури в Русия и Източна Европа, но също така – понякога – в съюзнически страни като Филипините, Египет, Панама, Южна Корея и Тайван.

Та, кога “кучият син” преминава границите и поведението му прави невъзможна продължаващата подкрепа от САЩ?

Този въпрос се повдига от две скорошни убийства – едното в Истанбул, другото в Кандахар, Афганистан. Ужасяващото измъчване и убийство в Истанбул на колумниста на Washington Post Джамал Хашоги хвърли сянка по човека на администрацията на Тръмп в Рияд, престолонаследникъта Мохамед бин Салман, който е заподозрян за поръчване на това зло деяние.

Убийството в Кандахар на шефа на полицията – ген.-лейт. .Абдул Разик, на провинциалния губернатор и водачите на разузнаването хвърля също толкова мрачна светлина към това как САЩ прехвърлиха войната в Афганистан на брутални и корумпирани военни.

И двамата бяха – а престолонаследникът все още е – ценен съюзник на САЩ, но методите им не се понасят от хората със сърца.

Както Декстър Филкинс разкри за New Yorker, Мохамед бин Салман, който сега наричаме MBS, и преди е използвал спорни методи, за да разрешава спорове. Когато служител на кадастъра се е колебаел дали да му помогне да получи парцел земя, “MBS му праща куршум в плик, за да му помогне да размисли. На саудитските улици MBS е известен като Абу Разаса – “бащата на куршума”. 

MBS също нарежда военната интервенция в Йемен, която досега е убила поне 16 хил. цивилни, бе отвлечен премиерът на Ливан, бе наложена блоката на Катар и 5 хил. от най-богатите души в саудитското кралство бяха държани за заложници, за да ги рекетира за милиарди долари. Мнозина от задържаните бяха физически насилствани. 

Разик е много по-малък злодеятел от MBS, но на негова територия може да е дори по-жесток. От Atlantic му направиха ценен профил през 2011 г.: репортерът Матю Айкинс взе интервю от две момчета, които са били измъчвани от хората на Разик, защото грешно са ги подозирали в кражба на храна за талибаните; в друг случай Разик стои зад клането на 16 души в племенен спор, а после той ги представя за талибански бунтовници, убити в битка. И това е само малка извадка за престъпленията му.

Въпреки това както Обама, така и Тръмп се правиха, че не забелязват човешките престъпления на Разик или връзките му с търговията с наркотици, защото силният му юмрик държеше Кандахар спокоен. “Ако ти трябва бясно куче на каишка, то той не е лош вариант”, каза един американски служител през 2010 г. 

Винаги съм имал съмнения за тази реалполитика. През 2010 г. бях част от екип цивилни, съветващи ген. Дейвид Патреус – командира в Кабул. Заключението ни бе, че основната причина талибаните да набират сили в региона са жестокостите и корупцията на афганистанския режим. Разик бе Пример No. 1: Дори за афганистанските стандарти той бе жесток кучи син. Но Съединените щати продължаваха да подкрепят до смъртта му този вторник, скоро след срещата му с ген-лейт. Остин “Скот” Милър, понастоящем командир на САЩ в Афганистан.

Това не е най-благородният подход, но е разбираем. За всичките си грехове Разик бе за предпочитане пред талибаните и не е ясно дали някой друг може да поддържа дори йота от стабилността в юга. Който и да замени Разик, навярно ще бъде също толкова безкрупулен, защото афганистанската страна е толкова слаба, че продължава да зависи от военни.

Но е различна историята в Саудитска Арабия. Там държавата е далеч по-силна и далеч по-малко зависима от един човек – бил той и престолонаследник.

Ако MBS наистина е замесен в убийството на Кашоги и бъде принуден да се откаже от властта, това няма да сложи край нито на монархията, нито на съюза между САЩ и Саудитска Арабия. MBS стана министър на отбраната само през 2015 г, а престолонаследник през 2017 г.

Саудитска Арабия e съществувала 83 години без MBS нa висок пост и не е като да и липстват по-стари и опитни принцове, които с радост ще го отстранят – точно както той отстрани тях.

Макар MBS да прокра някои дълго бавени либерализации – позволи на жените да шофира например – той също така действа далеч по-безрасъдно както във, така и отвъд кралството, отколкото си позволяват саудитските владетели, които управляват с повече сдържаност и търсене на консенсус.

Ако той е поръчал смъртта и разлченяването на човек, който живее в САЩ, който е писал за американски вестник, MBS най-сетне отиде твърде далеч. Това е престъпление, което грабна общественото внимание по света и което дори президентът Тръмп не може да пренебрегне, колкото и да му се иска.

Може да си позволим да държим под отговорност MBS. Той е един кучи син, с когото не е нужно да живеем.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.