SHARE

„Закачката“ между младия, успял мъж Делян Пеевски и дружеството “Глориент Инвестмънт БГ” OOД (“Глориент”) навлиза в нов етап. След като се превърна в основен акционер в “Техномаркет България” АД (дружеството, управляващо бизнеса на магазините с търговска марка “Техномаркет” – по-нататък наричано само “Техномаркет”), Пеевски отказа да плаща наем на собственика “Глориент” за имотите, в които се помещават магазините от веригата Техномаркет. Бизнесменът-депутат, действайки чрез своите търговски представители и пълномощници обяви, че всъщност имотите са си на „Техномаркет“ и поиска от съда да прогласи нищожността на сделките, с които през 2006 година „К енд К Електроникс“ ЕАД (бивш едноличен собственик на капитала на  Техномаркет) е продала имотите на “Глориент”. В процесуалната сага по темата се появи нов елемент. Той засяга засега само складовата база на бул. “Цариградско шосе” № 361, но вероятно скоро ще е част от всички дела за имоти, които се водят между двата юридически субекта. Адвокатите на Техномаркет искат прогласяването на нищожността и на договора за наем на склад от 21 000 м2 разгъната застроена площ и съответно връщане на получените от “Глориент” средства, в размер на над 1 млн. евро, за споменатата складова база на бул. Цариградско шосе. На 20 юли 2016 г. Софийският градски съд (“СГС”) е допуснал обезпечение на бъдещ иск от страна на Техномаркет срещу Глориент. С този акт СГС практически спира изпълнително дело срещу Техномаркет за дължимите от същото дружество наемни плащания за складовата база.

Преди седмици от “Глориент”, където инвеститор с дял от 40% е международния фонд East Balkan Properties открито обявиха, че се прави опит да бъде открадната тяхната собственост. В East Balkan Properties, под формата на доверително управление, средства са инвестирали финасови институции като BNY MELLON, BNP PARIBAS, DEUTSCHE BANK и CITIBANK. През 2006 година Глориент купува 13 обекта от „К енд К Електоникс“ ЕАД (“К енд К”). Днес, обаче, Техномаркет отказва да напусне 14 обекта, дори и такива, които не са купени от К енд К – магазините в Севлиево, Кърджали и Пазаджик. От компанията на Пеевски твърдят, че договорът от 2006 е бил фиктивен и че по него не е имало реални плащания. Въпросният договор е изготвен от утвърдена лондонска адвокатска кантора. След сключването му “Глориент” получава банкови кредити срещу обезпечения върху закупените имоти. Тези факти хвърлят допълнително съмнение върху тезата на Пеевски. Дори да приемем, че тя е достоверна (а това би трябвало да се докаже някак), пак липсва обяснение защо компанията му отказва да плаща на “Глориент” наем за обекти, които тя е придобила от трето лице (а не от Техномаркет). Има и друг „дребен“ детайл. За магазините в Бургас, Сандански и Благовеград на предходен етап от Техномаркет са подписали анекси за предварително прекратяване на договорите за наем. По една или друга причина, от веригата са се съгласили да освободят помещениета преди изтичане на договора за наем. Но това е преди влизането на Пеевски като акционер там. Сега положението е друго – хем не плащаме, хем не освобождаваме помещенията.

Завръзката

На 17 октомври 2014 година дружеството „Е. Миролио“ ЕАД (“Миролио”) под формата на прехвърляне на вземане (т.нар. “цесия”), получава дял от Техномаркет. Използван е фактът, че Миролио има изискуеми вземания към Корпортивна търговска банка, а пък Техномаркет са длъжник на същата тази банка. На практика Миролио, които имат над 90 милиона лева депозити в КТБ (Едоардо Миролио – като физическо лице – около 25 млн. лв., като Е. Миролио ЕАД – около 66 млн. лв. и като Е. Miroglio Finance SA – 0.7 млн. лв.), получава дял от задълженията на Техномаркет към КТБ в размер на 8 700 000 евро. На базата на това задължение италианският индустриалец придобива 50 % от веригата за бяла и черна техника. За „Е. Миролио“ ЕАД цесията е подписана от Гаетано Римини, от Техномаркет договорът е сключен от Евгений Гълъбов и Цветан Фидански.

Едоардо Миролио, обаче, се явява слабото звено в “Техномаркет”. Не липсват лостове за натиск над него, предимно от правно естество. Той се оказва редовен „клиент“ на Финансовата полиция на Апенините. Първите смущаващи информации за него в България официално се появяват през вече далечната 2008 година. Тогава БТА съобщава, че в Италия са задържани негови машини за над 3 милиона евро. Те са били предназначени за цеховете му в България. Телеграфната агенция цитира италианския вестник “Джорнале ди Виченца”. Техниката е спряна със заповед за превантивна конфискация, по хипотезата, че с нея е готвена измама. Въпросната акция е част от съдебна война между колоса “Миролио” и извънредния комисар Паоло Качари. На последния са делигирани правомощия от министерството на индустрията и от съда във Виченца да управлява обявилата неплатежоспособност група “Раумер”. Според италианската прокуратура, още през 2002 година тя започва да натрупва дългове, които през 2007 г. достигат над 150 милиона евро. Срещу “Раумер” започва разследване за умишлен фалит и фалшификация на фирмени данни. Разследването се води срещу основателя на едноименната група, Пино Раумер, както и фамилното ръководство на текстилната група “Миролио” в състав – Едоардо Миролио, неговият чичо Карло и братовчед му Джузепе, пише “Джорнале ди Виченца”.

През 2005 година “Раумер Италия”, отдава на “Раумер България трейд ООД” търговската си дейност и марката си. У нас фирмата е регистрирана през 2004 година от Миролио. До април 2008 година тя фигурира като “Раумер България трейд”, след което е преименувана на “Е. Миролио ООД”.

Според италианските следователи Едоардо Миролио се е възползвала от трудностите на “Раумер” и е изкупил дейността й на много ниска цена, чрез фирмени наеми, спестявайки 12,5 милиона евро в ущърб за кредиторите на обявената в несъстоятелност фирма. Разследващите са убедени, че машините за боядисване на текстил, конфискувани от финансовите полицаи, са щели да бъдат трансферирани в България, без да се изплатят съответните дължими суми. Около година по – късно “Миролио” се споразумява със съда в Италия и връща 7,4 милиона евро. Този акт е изтълкуван, като косвено признание, че е имало нередности. Следователите смятат, че злоупотребите с имущество на “Раумер”, включително и такова в България, достигат 42,5 милиона евро. Това са твърденията в италианската преса.

В България Едуардо Миролио оставя упорито впечатлението, че прави бизнес „по италиански“. Превръща се в част от градския фолклор на Сливен, наред със синтетичната дрога, сводниците и проститутките в града на 100-те войводи. Сициалианецът Гаетано Римини, който работи за Миролио, също заема особено важно място в слуховете. Той е спряган от запознати за човека на мафията в екипа на индустриалеца. Буйният му и арогантен нрав, както и „италианското“ шофиране засилват усещането че не всичко с него е напълно в ред. По официални данни Миролио е най-големият италиански инвеститор в България. Притежава няколко текстилни завода в Сливен, Ямбол и Свищов, сградата на “Интерпред” в София и PARK CENTRAL HOTEL в Сливен.

Преди почти 3 години Миролио е обект на разследване като евентуален участник в застрахователна измама у нас. В интервю за в. „Труд“ той разказва, че е довел още един инвеститор в Сливен за производство на конфекция, но той бил претърпял голям пожар на цеха си. „Вярвам, че застрахователната компания ще го обезщети и той ще си поднови инвестицията.“ заявява Едуардо Миролио лаконично. Всъщност дружеството, чиито цехове пламват, се казва „Текстил – груп Изток“ ЕООД. То е собственост на швейцарската офшорка „Хера холдинг унд Хандел“, управлявана от някой си Луиджи Мамели. Според запознати, зад тази офшорка стоят италиански индустриалци, придобили печална слава. Въпросните лица, спечелили обществена почъка на стойност 12 милиона евро, за да ушият дрехи за армията и карабинерите. Задължителното условие било дрехите да се ушият в Европа. Индустриалците обявяват, че ще ги шият в България и Румъния, обаче ги ушили в Китай. Това не остава незабелязано и те загубили правото да им бъде заплатено.

На 14 октомври 2013 година „Хера холдинг унд Хандел“ мести адреса на „Текстил – груп Изток“ ЕООД от административната сграда на „Е. Миролио“ ЕАД в индустриалната зона на Сливен. Реално швейцарците се появяват в Сливен в края на 2013 г. През март 2014 година цеховете пламват. Според близки до компанията, те са застраховани за 10 милиона евро. Естествено, по случая започва досъдебно производство. Обстоятелствата подозрително приличат на умишлен палеж и евентуална застрахователна измама. Експертизата открива фракции от бензин и дизел в опожареното помещение. Въпреки това към днешна дата, според запознати, застраховката на опожарените цехове е изплатена, а дело за умишлен палеж няма. Тази колоритна история, обаче, несъмнено е ефективен лост за упражняване на натиск от трето лице, което има сериозни позиции в прокуратурата.

Съмнения създава и начинът, по който се съхраняват и преработват отпадъците от багрилната фабрика на Миролио, която се помещава в покрайнините на Ямбол. В този факт също се крие едно от слабите места на италианския индустриалец.

В момента, в който в ръцете на Миролио попадат активи на “Техномарет” и “Дунарит”, житейскта му ситуация се променя. Рязко, при това! Източници от сектор „Сигурност“ свидетелстват за заплахи и неуспешен опит за атентат (вероятно сплашване), насочени срещу Миролио. Италианецът е принуден да проведе серия срещи с родни и чужди служби. Ситуацията истински ескалира през ноември миналата горина. Тогава Миролио едва не загина при катастрофа на магистрала “Тракия”. Инцидентът се случи край Карнобат. При катастрофа загинаха 2 жени – българка и румънка – спътнички на Миролио. ПТП-то се случва посред бял ден и при хубаво време, то не е провокирано от външна причина. Автомобилът, BMW GT, просто излиза от пътя. Една от версиите е, че шофьорът – друг италианец – е заспал зад волана. В 12 часа по обяд, обаче, да заспиш зад волана, звучи  малко вероятно. Или поне не и без чужда намеса. Именно такава намеса се подозира при тази катастрофа. Пред свои близки Миролио разказал, че не помни нищо от момента преди произшествието, събудил се, когато колата излиза от пътя. Подобни били и спомените или по-скоро липсата им, на сънародника му, който шофирал. Само коланите спасили италианците. Женита от задната седалка обаче нямали този шанс. Подозренията са, че хората в колата на Миролио са били обагазени по някакъв начин и упоени. Малко след катастрофата дяловете на италианеца от Техномаркет попадат в ръцете на Пеевски. През май тази година Миролио прехвърля и активите си в “Дунарит” АД на офшорна компания. Той имаше сключени цесии за прехвърляне на вземания с „Дунарит“ АД в размер на 22 178 000 евро, 1 774 724,39 щатски долара и 400 000 лв. Всичко това беше прехвърлено към „Виафот Инвестмънт България” ЕООД, която е собственост на регистрираната на Британските Вирджински острови офшорна компания „Виафот” ЛТД.

Че играта е загрубяла, свидетелства и друг факт от сагата на Техноматркет с “Глориент”. Фирмата “Магнум Д” прави постъпки да придобие два от обектите на “Глориент”, в които са се помещавали магазини на Техномаркет. Единият се намира в столичния квартал Божурище, другият в Благоевград. Всъщност “Магнум Д” е собственост на Делян Димитров. Фирмата притежава веригата за бяла и черна техника TechMart. На 28 януари тази година, малко след като TechMart сключват предварителен договор с Глориент за покупка на обекта в Благоевград, техни складове на улица „Суходолска“ в София пламват. На място веднага са изпратени 8 пожарни коли и огнеборци, стълба и линейка. В стихията изгаря техника за близо 6 милиона лева. Стоката, разбира се, е застрахована. След развихрянето на скандала между Техномаркет и Глориент в агенция “Блиц” се появи публикация, че полицията подозира, че въпросният пожар е умишлен, което иначе е очевидно от кадрите, които са занети тогава. Според близката до Пеевски медия с него се целяло да бъдат прикрити следите на фиктивна стока за около 300 000 лева. Да изгориш стока за 6 милиона, за да прикриеш друга за 300 000 звучи меко казано нелогично. Странно съвпадение е, че всеки който по някакъв начин застава срещу бизнес интересите на Пеевски преживява я битов, я транспортен, я индустриален инцидент.

Пожарът обаче категорично сочи едно – методите и правилата на играта се променят и тя става груба. Става силова. Това са едва първите ходове на страните в този конфликт, но те дават заявка, че в него няма да липсва агресия. Развоят на този случай вероятно ще криволичи между съдебни решение и силови изпълнения в стил – 90 – те години на ХХ век и ранния преход към демокрация.

SHARE
Димитър Стоянов е възпитаник на СУ – магистър в специалността Антропология и филология. Занимава се с разследваща журналистика от 2007 година. Работил е за БНР, НОВА и бТВ. Автор е на Биволъ. Занимава се с криминални и икономически разследвания.