SHARE

Терминал 3 започва поредица от разследващи статии, които ще разкриват схеми на корупция, измами и нередности.
Вярваме, че обществото е водено от т.нар. “нужда да знаем” и единствено гражданският натиск може да доведе до реална промяна в онези сфери, в които корупцията прави невъзможна нормалността.

Битката за административен ръководител на Специализираната прокуратура просто не се състоя. На 5 юли т.г. единият от двамата кандидати – Андрей Андреев се оттегли от „надпреварата“. Така в „играта“ остава само Иван Гешев. Той придоби печална известност покрай разследването за КТБ, което наблюдава.

Кариерата започва

Шеметната кариера на Гешев в съдебната власт стартира през 1996 година. До 2002 година той заема длъжността следовател в 02 районна следствена служба на СтСлС. След 1998 година звеното е под ръководството на небезизвестния Ясен Тодоров, който към днешна дата е член на ВСС. От 2002 г. Гешев е следовател в 03 районна следствена служба. По това време ръководител на звеното е кума на Ясен Тодоров от втория му брак – Любомир Георгиев. През 2004 г. Георгиев поема след Тодоров ръководството на 02 Районна следствена служба, защото кумецът му става началник на 6-та.

Докато е служител на 03 районна следствена служба, Гешев е в един кабинет с Любка Кабзималска. В момента тя е инспектор в инспектора на ВСС. Избрана е от квотата на ДПС. Лютви Местан (тогава формален лидер на ДПС) я номинира лично за съдебен инспектор. От 2009 г. Гешев е командирован в СГП, а през 2013 г. е назначен официално в звеното. По ирония на съдбата и кариерата на Андрей Андреев започва в 02 РПУ, а от там в 02 РСС. Първоначално през 2003 г. той е назначен за дознател. През 2005-та година вече е следовател в 02 РСС при Столичното следствие. Както вече стана дума, началник по това време там е кумът на Ясен Тодоров – Любомир Георгиев. През 2006 г., след като е встъпил като следовател, Андреев е преназначен за прокурор в СРП. Дали защото е показал изумителни качества или по друга причина, историята мълчи, но Андреев е командирован в СГП.

По това време, за назначение в Градската прокуратура се изискват 8 години стаж. Той успява да достигне до назначение там след едва три години стаж. От 2013-та година Андреев е кадруван в Специализиранта прокуратура. Същата година около името му започват да избухват шумни скандали. Тогавашният началник на спец. прокуратурата Светлозар Костов го предлага за освобождаване. По това време се проваля и делото “САПАРД” и става ясно, че Андреев го е разследвал доста неуспешно. То се води срещу Марио Николов, Людмил Стойков и други по обвинение за злоупотреби с евросредства.

Според членове от съдийската квота на ВСС, на практика Андреев е „минирал“ делото. През 2014 г. Светлозар Костов иска от ВСС освобождаването на Андреев с мотиви, че това е прокурорът с най-много върнати дела. Андреев изпъква и по друго дело – за източване на ДДС срещу Гриша Ганчев. Разследването срещу боса на “Литекс” се забави порядъчно, а съдебните заседания, които все още текат, са истински цирк. По време на кабинета „Орешарски”, Цветлин Йовчев, в ролята си на вътрешен министър, обяви че задържанията по делото “Захар” са били незаконни. Въпреки изявлението му, никой в прокуратурата не търси отговорност от Андреев.

Когато Светлозар Костов поиска „освобождаването“ на провиниля се магистрат, Сотир Цацаров се застъпи за него пред ВСС. За „подвизите“ си Андреев дори е изпратен да обменя опит с американските си колеги.

Фактите сочат, че Гешев и Андреев се „учат на занаят“ от Ясен Тодоров и кума му Любомир Георгиев. Може би този “дребен детайл“ обяснява „успехите“, които жънат двамата магистрати. Който и от тях да беше оглавил специализираната прокуратура, печелившият щеше да е кръга около Ясен Тодоров.

Рекет и изнудване

Малко известен факт е, че Андрей Андреев на два пъти се опитва да прекрати разследването по дело срещу „неизвестен извършител“, който в случая е доведеният син на бившия социален министър, Емилия Масларова. Досъдебното производство е образувано от спец. прокуратурата за рекет над Станка Марангозова. Жената е финансист. Занимава се с управлението на ценни книжа. Кошмарът за нея започва през март 2009 година. Тогава нейният клиент, Красимир Атанасов, я запознава с Иво Масларов – Маслара. Към онзи момент Марангозова е постигнала ”прилична“ по думите й доходност по управлявания от нея портфейл от финансови инструменти на Атанасов.

Масларов и Марангозова решават да работят заедно. Новият клиент решава да й повери 150 000 EUR. Финансовият посредник поставя условие да бъде сключен „Договор за доверително управление“ и Масларов приема. Контрактът е оформен и подписан на 12 март 2009 година. Марангозова получава в брой от Масларов първо 120 000 EUR, а няколко дни по-късно и остатъка от 30 000 EUR.

Министерският син първоначално настоява да получава дивидентите си кеш, но впоследствие е принуден да си открие разплащателна сметка в избрана от него банка. Единствено по този начин Марангозова може да докаже с точност кога и какви пари е получил клиентът й от нея. Първоначално Масларов декларира, че приема условията в договора. Две седмици по-късно обаче започва да тормози Марангозова. Тя разбира, че терминът „загуба“ на борсата му е изключително чужд. Жената няма право дори хипотетично да допуска, че подобно нещо може да се случи. В обичайната практика, класическото доверително управление ползва за база 3-месечен период, като след изтичането му се прави преоценка на инвестиционния портфейл. Едва тогава – в рамките на месец – се пристъпва към освобождаване на средства и то само в случай, че изобщо е генерирана доходност. Масларов обаче решава, че утвърдената практика не го устройва и управлението трябва да се прави на 30 дни. Поставя норми на доходност, които са непостижими. Още първият месец започва ежедневно звънене по телефона и да иска срещи. Според Марангозова целта на това представление е било тя да бъде респектирана. Жената решава, че единственият вариант да получи спокойствие е като компенсира Масларов със собствени средства. След като си изяснява, че “лицето е от криминалния контингент” потърпевшата решава, че ще приключи възможно най-деликатно отношенията си с него. През месец май същата година, Марангозова съобщава на „клиента“, че й предстоят няколко месеца, в които няма да работи активно, защото е повече от наложително да отдели време и внимание на свой здравословен проблем. Обявява още, че не може да прогнозира продължителността на лечението си и затова иска да прекрати процесния договор. На 12 юни 2009 година договорните отношения са приключени и жената възстановява на няколко вноски 150 000 EUR на Масларов.

Марангозова естествено не се оттегля от борсовите операции. Тя продължава да работи активно. В началото на юни Масларов изненадващо се появява в офиса й на ”Раковски”. Мъжът се държи, като „закъсняла мутра“ и иска обяснение защо го е излъгала. Под натиск се стига до подписването на нов Договор за доверително управление от 15 юни 2009 г. В документите обаче изрично е записано, че сумата по него – в случая 425 000 лева, трябва да бъде преведена по банков път. Преводът не се случва. Масларов не се появява почти месец в офиса й и Марангозова няма никакви основания да счита процесния договор за влязъл в сила. Един хубав ден обаче „клиентът“ я вика във фитнеса, където тренира. Там й съобщава, че очаква отчисления. Твърди, че си има договор, а тя има задължения. Ситуацията е абсурдна, но доводите на Марангозова са посрещнати с насмешка.

Масларов заплашва, че ще разгони клиентите й, ако не започне да получава пари. В онзи момент Марангозова има сериозни приходи и се примирява, че ще му плаща някакъв рекет. Силовакът очаква отчетност по ден и час. Жертвата не споделя с никого. Надява се с мълчание да предпази своите близки. От юли 2009 – а до септември 2011 г.  Станка Марангозова плаща на Масларов над 2 милиона.

През лятото на 2011 г. за Марангозова започва най-критичния етап от тази история. Тогава в схемата се появяват лицата Веселин Първанов Денков и Радослав Димитров Иванов, които са от „приятелския кръг на Иво Масларов.

Денков и Масларов са познат за прокуратурата „тандем“. Двамата са последните, които виждат жив Борис Йорданов, преди той да се застреля пред офиса на ПИБ на бул. Драган Цанков. Строителният предприемач е баща на детето на телевизионния и радио водещ, Диана Найденова. Срещу мъжете е образувано дело, но то е прекратено в последствие от прокурора от СГП Иван Тасков.

През лятото на 2011 година Марангозова обявява на Масларов и компания, че няма какво повече да им предложи. Те са я докарали до фалит. Тогава рекетьорите решават, че ще сложат ръка върху имотите и колите на семейството ѝ. С принуда и заплахи Масларов и Денков принуждава Станка и мъжът, с когото тя живее на семейни начала, да сключат договори за заем. През септември 201-та година двамата са принудени да подпишат два договора.  В документите със „заемодател” е отбелязан Иво Масларов. По силата им доведеният син на Емилия Масларова претендира, че е предоставил през януари 2011 г. 200 000 лева на 2 транша на Марангозова. Парадоксалното е, че банковите извлечения от предходните години сочат, че единствения видим източник на средства за „кредитора“ са парите, които Марангозова му превежда. На 13 октомври 2011 г. чрез договор за цесия Маслара прехвърля вземането си на Веселина Първанова Денкова. Пак през октомври 2011 г. Масларов „назначава“ Радослав Димитров Иванов за личен шофьор на жертвата си, за да я следи. Иванов управлява колата на жената. Това прави силно впечатление на колегите й. Марангозова е известна с това, че не позволява друг да й кара колата. На 14 октомври Станка и мъжът й са принудени да сключат договор за ипотека в полза на фирмата на Весо Брадата – Мършъл кредит груп ООД. За да гарантират парите, които му дължат по цесията.

“Бях принуждавана да търся всякакви начини, за да намирам още и още пари, независимо как и при какви условия. Седмица преди учредяването на ипотеката против волята ни, Радослав придружаваше сутрин Динко (мъжът на Станка) до община „Лозенец“, за да проследява дали действително сме подали документи за данъчни оценки и скица.”, разказва потърпевшата. Два дни преди сключването на ипотеката, Масларов пребива жертвата си, защото тя е извадила данъчна оценка само за гаража си. Ипотеката все пак се случва. На 21 октомври Марангозова е принудена да упълномощи Радослав Иванов да се информира за движението по банковата й сметка в Булбанк. Постъпленията в сметката се нареждат в полза на Веселин Денков и Иво Масларов. Марангозова първоначално отказва и пак е бита. На 24 октомври, след поредния побой, е прехвърлена и колата на семейството – Крайслер за около 35 000 лв.  Докато се разиграват тези събития, Марангозова е помолена да освободи офиса си. Тя го дели с друга фирма. Другите наематели заподозират, че има нещо нередно, заради натрапения й „шофьор“.

Ситуацията рязко и неочаквано се променя, когато Марангозова е задържана от ДАНС – Враца. Арестувана е на 09 ноември 2011 г. Агентите й обясняват, че знаят всичко за рекета над нея и семейството й. Твърдят, че задържането е в нейна защита, защото са имали опасения за сигурността и живота й. Първоначално разработката тръгва по сигнал, че тя „пере“ пари на свой клиент от Враца. Когато я „закачат“ и започват да слушат, контраразузнавачите установяват, че тя е рекетирана от Масларов и делото тръгва в друга посока. Докато тя е задържана, Масларов взема от мъжа ѝ Динко ключ от семейното им жилище. Същото, което е ипотекирано. То е обявено за продажба. От ареста жената излиза на 17 ноември. Докато е в килията, тя решава че ще се бори. Изведнъж й хрумва, че не е нормално да подарят жилището си на рекетьорите. Навярно за това нейно решение повлиява и новината, че ГДБОП също води разследване срещу организираната престъпна група на Масларов и Денков. То се наблюдава от новосъздадената тогава спец. прокуратура.

Разследването, което тече паралено в две звена, не пречи на фирмата на Веселин Денков да се снабди с изпълнителен лист за жилишето на потърпевшата. Това се случва през февруари 2012 г. Денков изпраща на „длъжниците“ си „Уведомление”, че сумата по ипотеката от 200 000 лева е нарастнала на 539 000 лева. Динко и Станка вече ясно осъзнават, че апартаментът им ще бъде обявен за публична продан от ЧСИ. Изпълнителното дело е образувано при Ирина Митова – Керизиева. Тя е уведомена от Марангозова на 18 октомври 2012 г, че е ползвана, като параван за извършване на престъпление. От това обаче не произтича нищо. ЧСИ-то обявява жилището на публична продан. Съвсем случайно то е придобито от брата на съпругата на Иво Масларов – Светослав Георгиев Георгиев. Докато това се случва, Марангозова атакува ипотеката пред съда. Претендира за унищожаването й. На 09 май 2013 година потърпевшата получава обезпечителна заповед от Софийския апелативен съд. С нея е спряно изпълнителното дело при Керезиева и тя не може да извърши въвод във владение на новите собственици.  2 седмици по-късно Веселин Денков прехвърля делото при ЧСИ Мариан Петков. И Петков трябва да се съобрази с решението на САС, но той игнорира обезпечителната заповед и въвежда във владение Светослав Георгиев Георгиев. Заради това е започнато разследване срещу него и е образувано досъдебно производство. Първоначално набюдаващ прокурор от СГП е Клементина Паличева. През 2015 г. тя е сменена и делото е прекратено от Благовест Байраков.

Докато Марангозова се бори в гражданския съд да отмени ипотеката, прокурорът от спец. прокуратурата Андрей Андреев на два пъти прави опит да прекрати поради липса на доказателства делото срещу ОПГ-то на Иво Масларов. През 2014 и 2015 години. И в двата случая и специализираният съд, и апелативният специализиран съд отменят постановленията на Андреев. Различни съдии единодушно постановяват, че разследването не е проведено обективно. На практика съдът, казва, че прокуратурата не си е свършила работата по една или друга причина. Открити са и процесуални нарушения, които ощетяват потърпевшите. Съдът постановява допълнително разследване и дава указания в каква посока да се води то. След втория си провален опит да прекрати разследването, Андреев се отвежда като наблюдаващ прокурор. И колегата му, Цветослав Вергов, също се проваля в опита си да прекрати делото през 2016 г.

След цялото това фиаско Андрей Андреев събира смелост да се кандидатира за административен ръководител на спец. прокуратурата. В момента, когато тезите на Светлозар Костов по отношение на Андреев изглеждат повече от адекватни. Ако това е професионалният похват на работа, който преподават Ясен Тодоров и кумът му, има просто обяснение за дефицита на правосъдие у нас. Има отговор за провалените дела и недоверието в прокуратурата. От материалите по случая се вижда отказът на прокуратурата да си свърши работата. Съдът го констатира. Упорит отказ. Как е била мотивирана тази пасивност, е въпрос на догадки. Хипотезите обаче не са много – некадърност или корупция.