SHARE

Когато френското правителство оряза данъците и направи редица реформи, благоприятни за бизнеса, протестите не закъсняха. Но обещанието бе, че всичко се прави в името на по-голям растеж и отваряне на нови работни места. Бюджетът за 2019 г. обещава още от същото – орязване на данъци, намаляване на харчовете в сферата на социалното подпомагане, намаляване на пенсиите и свиване на масивния публичен сектор на страната.

Предвиждат се нови данъчни облекчения за бизнеса и домакинствата, като за последните те възлизат на стойност 6 милиарда евро, а в бизнеса – 19 милиарда евро.

Междувременно Брюксел и Международният валутен фонд очакват Франция да намали публичните разходи, в която категория държавата традиционно е сред първите на Запад. Премиерът Едуар Филип обеща, че ще продължава да полага усилия да намали огромния обществен сектор, орязвайки 4500 държавни работни места през 2019 и над 10 000 през 2020 г.

Всичко това се случва на фона на по-бавен растеж, отколкото се очакваше – 1.7% вместо предвидените през април 1.9%, като се очаква и вероятна промяна в бюджетния дефицит на Франция, за който предвижданите стойности бяха 2.3%, но според различни източници правителството ще се цели в стойности от 2.6% за тази година. 

На 22 юни т.г. Съветът на ЕС прекрати процедурата за прекомерен дефицит относно Франция и потвърди, че страната е намалила дефицита си под референтните стойности за Европейския съюз, или 3% от БВП. Ако тази година стойностите се задържат на 2.6%, то те ще бъдат същите като през 2017 г., но през 2019 г. могат отново да скочат до 3%. Европейските правила предполагат държавите членки да не допускат прекомерен бюджетен дефицит. За момента прогнозата на Европейската комисия от тази пролет предвижда дефицит 2.8% от БВП за 2019 г., с надежда той да остане под референтната стойност.

И така – къде са резултатите, пита критичното френско общество, което традиционно не щади политиците си. Самият Еманюел Макрон системно твърди, че трябва да изтекат поне две-три години от петгодишния му мандат, за да може материалният ефект от реформите му, в някои сектори радикални, да бъде усетен. Именно затова президентът води много от най-тежките си битки в началото на мандата, с надеждата резултатите да бъдат усетени навреме за следващите избори през 2022 г.

Проблемът е, че предстоят други избори, и то едва догодина – тези за Европейския парламент. Франция не прави изключение от повечето европейски държави през последните години, където лявото и дясното са сериозно наелектризирани и изтикани в радикалните краища на политическия спектър.

Както Марин льо Пен (крайнодясно), така и Жан-Люк Меленшон (крайноляво) водят в едногласие своята активна кампания с Макрон като главен злодей. И двамата лидери се целят в избирателите, които бяха най-тежко ударени през последните години: т.нар. “работническа класа”, на които допълнително Макрон премахва социалните привилегии и обезопасяващи механизми един по един; и младите, които са ударени от рекордна безработица в един ригиден пазар на труда.

Заглавията за “рекордно ниският рейтинг” на Макрон отново наводниха в частност англо-саксонската преса, която традиционно приема всяка масирана френска стачка и “афера” за неизбежно начало на VI република. “Рекордно нисък” рейтинг откриваме за Ширак, а драматична информация може да получим и за падението на Митеран. Действителността е далеч по-малко турбулентна, макар и много, много френска.

И тъй като всеки френски президент има своята “афера”, Макрон може би ще се раздели със своя вътрешен министър Жерар Колон. Това се случва след скандала с Александър Бенала, служител на Елисейския дворец, който бе заснет по време на физически сблъсък с протестиращи в Париж. Първоначалният план бе Колон да напусне правителството през 2019 г., тъй като министърът планира кандидатура за кмет на Лион.

Стилът на управление на младия президент често е критикуван, като любимата карикатура на опозицията е да го рисува като “Крал на богаташите”. През последните месеци комуникационната стратегия на Макрон не жъне положителни реакции, като приближените на президента неведнъж са изразявали опасенията си, че неговата самоувереност, амбиция и арогантност вредят на политическия му имидж.

Далеч от тези характерни за френската политика сблъсъци, конфликти и афери стоят предстоящи амбициозни реформи в здравеопазването и образованието. Франция започва своята “работна” нова година през септември. Каквито и сблъсъци, остри реплики и политически скандали да произведе тя, не се заблуждавайте: Франция се променя. И това е едва началото.

Снимка: europe1.fr 

SHARE
Завършва френска гимназия "Антоан дьо Сент Екзюпери" в Пловдив, след което заминава за САЩ, където живее и работи в продължение на две години. В момента следва хуманитарни науки в Париж, Франция, където е и част от екипа на американската библиотека. (Не обича да пише дълги автобиографии, затова се надява тези три реда да стигнат. )