SHARE

Новият председател на новата антикорупционна комисия Пламен Георгиев побърза да покаже какво му е отношението към правото. В синхрон с медиите на Пеевски той поде атака срещу сидия, осмелил се да отправи напълно обичайното преюдициално запитване към Съда на ЕС. Въпросът, който съдията отправи, също е интересен – дали процедурата по отнемане на имущество може да започне само на базата на това, че някой е обвинен в престъпление – но далеч по-жестоки са атаките върху институциите. Публикуваме реакцията на съдия Мирослава Тодорова:

С извинение за нуждата да се припомнят очевидности, но има една базова предпоставка, която всеки, който под една или друга форма упражнява държавна власт, трябва да знае и да се държи в публичната си функция така, че това съобразяване да е видимо за гражданите.

Спор на държавен орган със съд не може да има в правовата държава.

Думата на съда винаги е последна и това не е лична работа или професионален егоцентризъм, а гаранция за върховенството на правото. Когато има спор (дело) между държавна институция и гражданин, не може да се очаква априори тезата на държавната институция да бъде по-близка на съда от тази на другата страна.

Страните, независимо какви са – бедни, богати, популярни или не, с добра или лоша репутация, свързани с държавата или не, са равнопостоставени в очите на съда. Утвърждаването на тази роля на съда не е негова лична грижа, а на всички, особено на лицата с властнически правомощия.

Това положение е конституционно установено и когато бъде поставяно под съмнение или компрометирано от представители на другите власти, се създава опасност за правовия ред изобщо. Няма никаква, дори и най-краткосрочна обществена полза от обругаването на съда или от опитите да бъде сплашен.

Страхлив съд или такъв, който се автоцензурира в полза на “силовата” страна, не е съд, а привидност в някаква държавна организация, която няма общо с конституционно прогласената. И последно уточнение за здравия разум – отправянето на преюдициално запитване до Съда на ЕС е законово правомощие на българския съд, т.е. това е правосъдие, а не правонарушение.

Правонарушение е правосъдието да бъде възпрепятствано, включително чрез ерозиране на общественето доверие в него. Затова именно и авторитетът на правосъдието е възведен в едно от конституционните и конвенционалните ограничения на свободното изразяване. Освен това свободата е за гражданите, не за органите на власт.

Автор: Мирослава Тодорова
Текстът е препубликуван от фейсбук профила на автора. Заглавието и акцентите са на редакцията на “Терминал 3”.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.