SHARE

Провалът на тол-системата е симптоматичен за управлението при цар Бойко. Честно казано, ако същите хора трябваше да въвеждат електронното гласуване, вероятността да го съсипят и дискредитират беше огромна. Живеем в диктатура на посредствеността.

Случайни хора на високи позиции и в АПИ, и в министерства и начело на кабинета. Управлението не предполага всеки началник да знае всичко, а да следва технологична матрица, която оценява рисковете, управлява ги и най-вече ги комуникира в рамките на стратегия.

Сега се работи “на парче”, несистемно. Тъй като цялата тол-система е направена не за да реши проблем, а за да изземе огромен паричен ресурс от населението през тол-такси, които след това се раздават на свои фирми, които строят и поддържат пътища, цялата енергия на управляващите се насочва към харченето, или готвене на “рибата”, а не към нейното улавяне.

Факт е, че има логика да се въведат контролни системи, защото много водачи минават гратис и не плащат винетки. Управленският въпрос обаче е дали е по-изгодно и ефективно справедливостта да се въздаде през акциза за горивата – повече караш, повече плащаш – при това системата не предполага по-големи разходи, просто акцизите отиват целево във фонд на АПИ, а за свръхтежките въвеждат тази система – защото е едно да контролираш една десета от трафика, друго е целия трафик. Да не говорим че има и данъци за колите, екотакси и т.н.

Скандално е, че държавата не знае колко ще струва поддържането на системата – как тези “идиоти” влизат в проект за стотици милиони, без да са си направили сметка колко са всички разходи, включително експлоатационните разходи. Е, как тогава сметнаха, че изобщо си струва да се въведе системата.

И най-важното, грешките в началото на тол-системата алармират за “потенциала от проблемност” след това, които вие ще плащате, защото посредствеността не е временно или инцидентно явление. Вместо да увеличат размера на таксите на границата и събираемостта, включително като изземат свръхприходите на картела в горивата, това, което получихте, е повече администрация, повече разходи и повече доказателства за некомпетентност. Повече харчове, приходите ще ги вземат от вас.

Описах много точно какво ще следва – тъй като няма професионално и независимо изготвен бизнес план, с приходи и разходи, ТЕ не знаят колко ще струва системата, не знаят и какъв ще бъде финансовият ефект, т.е. дали ще могат да съберат приходи и накрая ще се окаже както винаги приходите много под очакваните (това, че няма да съберат 1,2 милиарда лева е ясно и днес), разходите над и кой покрива сметката – населението.

Калинка до калинка, какво да очакваш?

Ако само за няколко дни в началото на 2019 година ви сурвакаха с толкова “постижения”, представете си какво ни чака през останали 362 дни.

Стабилността като застой – Брежневи времена.

SHARE
Член на УС на Центъра за балкански и черномоски изседвания, Управляващ партньор на „Иновейтив Енерджи Солюшънс", блогър, Почетен председател на Българския икономически форум, Координатор, Софийско Бизнес Училище. Бивш посланик на Република България в Русия.