SHARE

Регулирането на обществени процеси е нещо много по-сложно от PR номера, разни форми на байганьовщина и обикновен бандитлък, облечен в дрехите на държавната власт. Далеч по-сложно нещо е и от трепетното преследване на кариерните планове на по-добре и не толкова добре прикрити кариеристи, придружени със селфита и постове във фейсбук и туитър.

Публичното регулиране в България се срива, проядено от корупция, изпълнено с хора, които възприемат и разбират властта като корупционнен пазар, заобиколени от лакеи, за които властта е стълба за гола кариерa и от маса откровени глупаци, тяхна естествена хранителна среда и здрава опора. Глупаци, изпълнили държавни институции, които вече дори не могат да говорят членоразделно, с ясно изразени думи, на правилен български, камо ли да поддържат ясна нишка на логика и приницпи в отношенията си с други хора.

Всички основни системни на регулиране не работят или отдавна произвеждат резултати, обратни на причината да съществуват. Коренът за това не е само масовата корупция, но също масовата некомпетентност, превърната в обичайно състояние на работа. Възприета за нормалност. Съчетанието между предните два фактора и най-вече твърде дългото “управление” на публичните системи без ясна логика и връзка с необходимостта да се решават проблемите, които съществуват пред българското общество, без мащаб на мислене и конкретно действие за тяхното решаване и с единствените цели да захраним обръчите от фирми и хранени хора, да докараме нещата до следващите избори и да запазим парчето от баницата, до което сме се докопали, обрича България на нова катастрофа, съпоставима с кризите от 90-те.

Потокът на информация от последните дни идва, за да ни напомни, че сред тежко поразените от гниенето на българската държава системи особено опасно е положението освен в правосъдието и вътрешните работи може би преди всичко в здравеопазването и образованието. Както здравеопазването, така и образованието от години потъват все по-дълбоко и по-дълбоко в неефективни структури и организация, в пробити форми на работа. В липса на рационалност в решаването на което и да било ниво на работа. Във все по-мащабни практики на отклоняване на публичен ресурс чрез по-добре прикрити или откровени злоупотреби.

Замитането под килима на проблемите не води до решаването им. Никога и никъде по света. Затова е полезно да се познава историята, тази толкова “излишна” в ера на меркантилизъм, остойностяване и технологично възприемане на действителността наука. Историята обаче е изпълнена с примери, че когато не се решават, бавно, но сигурно проблемите се задълбочават, стават все по-големи, докато накрая не сринат системата, в която съществуват.

Здравеопазването и образованието са се устремили към срив. И ако не бъде предотвратен, този срив ще е тежък и страшен, с много дългосрочни последици за българското общество. С изключително неблагоприятни финансови, социални, икономически ефекти.

Междувременно можем да продължаваме да се занимаваме с всякакви глупости в държавно организирана форма и с любезното седействие на псевдомедии и обикновени лайномети, които вече господстват в България. Да борим “джендъри” и да лапаме като рибки руските хибридни въдички за този толкова лош, лош ЕС/Запад, дето ни е отклонил от чутовния ни недостижим и неповторим национално-патриотично-панславяно-православен идиотски път…

Очевидно от известно време насам историческият смисъл на съществуването ни като държава и общество е да докажам, че няма върхове във всеобщата глупост, които ние, българите, не можем да задминем.

SHARE
Христо Христев е преподавател по Право на ЕС в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Завършил е право в Софийския университет и право на ЕС в Университета в Нанси, Франция. Доктор по публичноправни науки и право на ЕС от Университета в Нанси.