SHARE

Продължаваме с отразяването на най-важните теми, които вълнуват близкоизточните медии. Бюлетинът е изготвен от Джауад Хамдани.

 

Арабската среща на върха се проведе в Нуакшот със слабо присъствие на арабските лидери

В понеделник, на 25 юли, беше открита срещата на върха на Лигата на арабските държави (ЛАД), която в крайна сметка се проведе за един, вместо за два дни, тъй като присъстваха само шестима арабски лидери, след като лидерите на Египет и Саудитска Арабия се оттеглиха. На срещата се явиха лидерите на Йемен, Судан, Джибути, Катар и Кувейт, които бяха посрещнати от президента на Мавритания Мухаммад Уилд Абдулазиз. Генералният секретар на ООН Бан Ки-Мун, който активно участва в арабските срещи на върха, не присъства и упълномощи своя пратеник в Йемен Исмаил Уилд Шейх Ахмед да го представлява и да говори от негово име. Беше обявено участието на краля на Саудитска Арабия Салман, но след това оповестено, че няма да присъства „по здравословни причини“. Египетският президент Абдулфатах Сиси (председател на предишната сесия) оттегли участието си, поради причини, свързани с “вътрешен дневен ред, натоварен със срещи“, съобщи източник от генералния секретариат на ЛАД, която включва 22 държави. Според информацията, основната причина за извинението на президента на Египет за неучастието му на арабската среща на върха е слабата сигурност в мавританската столица Нуакшот и съществуването на уязвимост в сигурността на мястото за провеждането на срещата, и вероятността да бъде извършен опит за покушение, докато според  египетски медии става въпрос за заговор за убийството му, разкрит от службите за сигурност, предава панарабският електронен вестник “Илаф”.

Срещата обсъди дневен ред от 16 точки и прие проекта „Декларацията на Нуакшот“, изготвена в опит за избягване на различията, като това само подчерта позициите по обичайните въпроси в дневния ред на срещата и нямаше нови предложения или инициативи. Декларацията потвърждава придържането на арабите към „развитието на механизми за борба с тероризма.“ и също „Палестинската кауза продължава да бъде в центъра на арабската дейност“, Приветства се френската инициатива за мир и се призова към „политическо решение“ на сирийската криза, което да запази държавата и институциите й.

Мавританският президент обяви в края на заседанията, че лично се ангажира за стриктното изпълнение на резолюциите, с което се позволява да се възстанови ролята на арабите. Резолюциите от срещата на върха настояха за прекратяване на интервенциите във вътрешните работи на арабските страни, по-специално намесата на Иран, както и турското нахлуване в Северен Ирак. Беше потвърдена отново и продължаващата подкрепа за законната и конституционна власт в Йемен на президента Абдурабх Мансур Хади, обръща внимание вестник “Шарк ал-Аусат”.

По отношение на Сирия арабските лидери приветстваха международните усилия, целящи да осигурят подходящи условия за възстановяване на преговорите между опозицията и сирийското правителство, целящи да оформят ръководен орган за временно управление с правомощия за цялостна власт, съгласно конференцията „Женева 1“. От генералния секретар на ЛАД беше изискано да продължи консултациите си и връзките си с генералния секретар на ООН и специалния пратеник Стафан де Мистура. Що се отнася до Либия, резолюцията приветства  директното стартиране на работата на председателския съвет на правителството на националното съгласие в столицата Триполи, подновявайки призива към държавите-членки за предоставянето на политическа, морална и финансова подкрепа за правителството в качеството му на единственото законно правителство на Либия.

Относно Сомалия, резолюцията потвърждава спешната помощ за сомалийското правителство за преустройството и реконструкцията на институциите за сигурност и отбрана, призовавайки  Съвета за сигурност да отмени ембаргото за снабдяването с оръжия за смятаната за официална власт и опрощаването на натрупаните дългове на Република Сомалия, за да й се позволи да получи нужната подкрепа от международните институции и организации, особено от МВФ. В специалния параграф за турската инвазия в Ирак резолюцията потвърди, държавите-членки в ЛАД са отправили призив към Турция да „изтегли силите си от иракската територия“. Туррското правителство е призовано и да не се намесва във вътрешните работи на Ирак, както и да се въздържа от провокационни действия, които подкопават изграждането на доверие и представляват заплаха за сигурността и стабилността на региона“.

За Палестина резолюцията определя параграфи за подкрепата за разрешаване на палестинския проблем, подкрепата за международните и арабските усилия, целящи да прекратят израелската окупация. Акцентира се на  френската инициатива, с проведено в рамките й международно министерско заседание в Париж, на което беше издадена съвместна декларация, постановяваща пълното прекратяване на израелската окупация и решаването на всички проблеми в  сегашното статукво на основата на резолюциите на Съвета за сигурност и важността от изпълнението на арабската инициатива за мир.

Алепо ще се превърне в „гробище“ на намиране на политическо решение, твърдят западни посланици в ООН

Посланиците на Франция и Великобритания в Съвета за сигурност призоваха към обявяване на незабавно хуманитарно примирие в Алепо, прекратяване на атаките и отварянето на пътя „Алкастело“ към регионите на опозицията в източните квартали на града. Американският посланик Саманта Бауър призова Русия да „отговори на призива за изпълнение на примирието до 48 часа“, на фона на предупрежденията, че Алепо ще се превърне в „гробище на политическия процес“, а международният пратеник Стафан де Мистура, руски и американски длъжностни лица проведоха тристранна среща в Женева, синхронизирана със срещата на американския държавен секретар Джон Кери и руския му колега Сергей Лавров в Лаос. Цел на срещата бе да се обсъди подписването на споразумение за военно сътрудничество и да се възобновят преговорите през идния месец.

Британският посланик Рикрофт  призова Русия към „упражняването на влияние, не само за повторното отваряне на пътя „Алкастело“, но и за подсигуряването на пълното преминаване на хуманитарните доставки по устойчив начин“ към Алепо, изразявайки мнение, че въоръжените сили на президента Башар Ал-Асад „продължават да нехаят за прекратяването на бойните действия и игнорират решенията на Съвета за сигурност и групата за международна подкрепа за Сирия.“

Руският посланик в ООН Виталий Чуркин защити сирийското правителство и каза, че то „се бие с терористите, които използват гражданите като човешки щитове.“ Според него пътят „Алкастело“ „се използва за превоза на оръжия и коли бомби от терористите“, но посочи: „Каквото и да е положението в Алепо, ние трябва да избегнем хуманитарна катастрофа в града.“ Египетският посланик Амр абу Ата призова към „спирането на продължаващите безпрецедентни чужди намеси в Сирия, тъй като международната общност е неспособна да сложи край на кризата, някои сили ще възпрепятстват края на конфликта и ще се погрижат за превръщането на Сирия в развъдник за наемници и  терористи, в светилище за религиозното съперничество и анархията“, добавя вестник “Ал-Хаят”.

Д-р Рияд Насан Ага (бивш сирийски министър на културата и бивш посланик в Оман и ОАЕ и в момента член на Върховната комисия за преговори на сирийската опозиция) публикува статия, озаглавена „Започна ли план „Б“ в Сирия?“ във вестник „Ал-Иттихад“, в която обяснява реалната ситуация в Сирия:

„Не вярвам в съществуването на план „Б“, въпреки честите разговори за това и планирането му за август, но неяснотата, която придружава споразумението между САЩ и Русия (последното) и показването му пред ЕС, ни напомня какво е било казано за плана. Прочетох какво е написано в медиите за новото споразумение, което стана ясно чрез трагичните събития с ужасните кланета в Манбидж и Атраб, а след тях и в Идлиб, който ще стане арена на ежедневни кланета като военен обект на организациите „Джабхат Ал-Нусра“ и „Джейш Ал-Фатх“.

Парадоксът е, че светът преди не беше съгласен с предложението на Турция за създаването на безопасна зона, в която жителите да си осигурят убежище. САЩ и Русия отхвърлиха това предложение Всъщност Русия поиска затварянето на границите на Сирия с Турция, когато ескалираха руските бомбардировки в подкрепа на режима и съюзниците му, броят на  цивилните жертви е огромен и се използват забранени оръжия. Появи се най-голямата нужда от сигурни зони и беше предложен строежът им далече от турските граници, така че могат да бъдат между Идлиб и Хама.

Ние от Върховната комисия изпратихме писмо до Бан Ки-Мун, изисквайки от него да има международна намеса за защита на гражданите. Точно те са тези, които чувстват, че са застрашени от унищожение, и ако войниците могат да побягнат към околните планини и към сигурни места, то жителите на градовете и селата, предимно жени, деца, старци и болни, ще се превърнат в мишена на военните, както се случва всеки ден. Докато руско-американското споразумение обещава на сирийците сериозно да започнат преговори, имаща за цел създаване на  орган за преходно управление и приключването на ролята на Асад в бъдеще, кръвта, в която ще потъне Сирия под знамето на борбата срещу тероризма, няма да позволи преговорите да продължат, защото те се нуждаят от благоприятна среда за развитие, а това не може да  бъде постигнато с рева на самолети, с експлозии, с миризмата на трупове под развалините. И това се знае от режима и неговите съюзници, като техните нападения срещу гражданите ескалират с началото на всеки кръг от преговори до провала им.

Според Рияд Ага борбата срещу тероризма трябва да се разглежда в рамките на зрял план за защита на  цивилното население, а ангажираните държави да се стремят към приключване на най-опасния проблем, именно политическото решение, което ще завърши трагедията и злочестието на сирийците и на народа ще бъде позволено да диша свободно от 6 години насам. След това този проблем ще се превърне само в борба с тероризма и реконструкция, като задачата трябва да се възложи на военния съвет, който се предполага, че ще бъде създаден от органа на временната власт, възлагаща изпълнителни правомощия, и то без ролята на Асад.

Мечтата за присъединяването на Турция към Европейския съюз влезе в реанимацията

Арабските медии посветиха особено място на отношенията на Турция с Европа, потвърждавайки, че откакто се провали опитът за преврат в Турция, европейските медии не са спрели да следят турския въпрос, да анализират и критикуват, за което имат повече от една причина- географската близост, киберсигурността и обменът на секретна информация.

Декларацията, която беше публикувана от Федерика Могерини, комисарят за външните работи на ЕС, и Йоханес Ван Ханен, отговорник за въпросите на държавите-членки, определи ясно, че Брюксел наблюдава с притеснение случващото се в Турция и настоява за „спазването на закона и човешките права“. Това е в отговор на наложеното от парламента извънредно положение в страната и намерението на Ердоган да възстанови смъртното наказание.

ЕК се страхува от възможността да се усилят някои фактори, причинявайки нестабилност в демократизирането на Турция, нестабилност в обществото и сигурността, и което да доведе до нарастване на терористичните операции.

В действията на турските власти за арестите сред армията, Републиканската гвардия, съдебната власт, образованието, медиите и журналистите, Европа вижда отчаян опит на Ердоган да изпълни намерението си за придобиване на по-голяма власт над страната. Има опасения, че чистките, включващи около 60 хиляди работници в страната, които засегнаха всички институции, включително и университетските преподаватели, лишени с решение на властите от правото си на пътуване извън страната, може да доведат до ускоряване процеса на получаването на „абсолютната власт“ от президента на Република Турция, за която той очевидно мечтае.

“Помните ли пророчеството на бившия британски премиер Дейвид Камерън, когато беше запитан за коментар два дни преди датата на референдума за Брекзит дали е възможно Великобритания да излезе, а Турция да се присъденини в рамките на период от пет години? Тогава британският премиер заяви без колебание: „Досието за членство на Анкара е съмнително, тя няма да може да постигне всичко, което се изисква, защото гледната й точка за човешките права няма да е съвместима в краткосрочен или средносрочен план с европейската  визия“, припомня още електронното издание “Илаф”.

Абулгайт посредничи за помирение между Египет и Катар

Ахмед Абулгайт, новият генерален секретар на ЛАД (кой пое длъжността на 1 юли 2016 г.) обяви предстоящото си посещение в Катар, в рамките на стремежа му за помирение между всички арабски държави, като една от целите на посещението му е сближаването на Египет и Катар относно спорните въпроси между тях. Политически експерти и дипломати изключиха възможността Ахмед Абулгайт да успее да възстанови взаимоотношенията между Египет и Катар, напрегнати след свалянето от власт на бившия президент Мухаммад Мурси на 3 юли 2013 г. Това стана в контекста на коментар за посещението на Абулгайт в Катарската държава, обявявайки своето посредничество за помирение между Кайро и Доха. В интервю за сателитната телевизия Ал-Арабия Абулгайт заяви: „Ще отида в Катар и ще работя с тях с цялото си желание, положително настроение и откровеност, а моята длъжност е като генерален секретар и довереник за съвместната работа на арабите, и аз никога не съм изпитвал лоши чувства срещу тази страна.“

Експертите подчертават, че има големи предизвикателства пред задачата на Абулгайт за сближаването на Египет и Катар, като най-яркото от тях е безограничната подкрепа на Катар за „Мюсюлмански братя“ и постоянната катарска намеса в египетските дела, което силно смущава египетския режим.

В този контекст, посланик Салех Фахми, бивш съвестник на външния министър, смята, че обявяването на генералния секретар на ЛАД за провеждането на посещение в качеството си на помирител между Египет и Катар, е в резултат на получаването му на съгласие от президента Абдулфатах Сиси за изпълнението на тази трудна задача. Той отбеляза, че подкрепата на Катар и Турция за „Мюсюлмански братя“ пречи сериозно на египетския режим. Времето сега е много подходящо за помирение между Кайро и Доха, на фона на напрежението на турския режим след проваления опит за преврат, което ще продължи за дълъг период.

Посланик Салех Фахми заяви пред „Илаф“: „Има друго важно нещо, а то е, че Египет се стреми да постигне помирение с Катар, за да получи неговата подкрепа за подпомагането на египетската икономика, на фона на свиването на финансова подкрепа за някои държави от Залива през изминалия период. Ние не трябва да забравяме, че Катар има силни връзки с Вашингтон и Тел Авив, от които се нуждаем за рещаването на проблемите в Близкия изток, като Палестина и Сирийската криза.“ Политическият експерт изключи вероятността за успех на мисията на Абулгайт в осъществяването на помирение между Египет и Катар в близко бъдеще. Според него причина за това е, че Катар ще наложи известни условия на Египет преди прилагането на помирението: да разхлабят обръча около „Мюсюлмански братя“, режимът да предприеме мерки, които да гарантират, че може да има бъдещо помирение с „Мюсюлмански братя“, Катар да може да поиска част от икономическите проекти, като например онези при управлението на Мухаммад Мурси, като залог, за да действа като безпристрастен и справедлив медиатор.