SHARE

Французите казват “la comparaison n’est pas raison” , т.е. “сравнението не е основание”. И наистина в личен план сравненията могат да помагат, но по-често вредят, защото всеки човек си има цел, път, съдба, която е за неговата личност.

Така ли е обаче, когато става дума не за сравнение на хора, а за държави?

Отговорът на историята е отрицателен. Винаги е имало някакъв количествен критерий за величието на една държава. По-рано е била контролираната територия, която обуславя изграждането на велики империи; по-късно броят на населението, освен територията; след това започват икономическите критерии – злато, аграрна продукция, манифактура и т.н. до днешната плеяда от класации , като почнем от БВП/ глава до индекс на щастието.

Сравненията обаче са полезни в свободните и демократични общества, в които управлението в полза на хората може да взема решения и прилага политики, които да увеличават благосъстоянието. В несвободните общества такива класации се пренебрегват, изопачават или направо крият.

При комунизма примерно България се гордееше с най-много мотокари на глава от населението, предвид специализацията ни в рамките на СИВ, а СССР – с най-голяма военна мощ.

Разбира се, индикатори за жизнения стандарт бегло се споменаваха само в сравнение с миналото – любимо занимание на автократи и диктатори.

Сравненията между държавите имат чудодейната сила за ориентация в координатна система на света и ясно разкриват силата или слабостите на едно управление.
Това често се забравя от хората, критикувайки една държава или нейна система, без да могат да посочат пример от друга държава или нейна система.

Чудесен пример е критиката към либералната демокрация. Коя друга система е по- добра, с какво, какво повече получават гражданите в нея? Това са опасни въпроси към политиците, които предлагат избавяне от “либералите”, защото едно е да критикуваш, друго да даваш смислени примери.

Унгария днес стана страна – еталон за този тип политици. Но никой не ги пита какво щеше да е Унгария без еврофондовете, без чуждите инвестиции, без членството си в ЕС? И със свободни медии и независима съдебна система?

Защо те пречат?

Но най- вече – ако сме недоволни от статуквото, защо не направим реформи, които да ни доближат до Скандинавия, Нидерландия, Австрия и т.н., а поемаме пътя на една малко по-богата държава като Унгария? Да не говорим за по- бедната Русия, знаме на много българи.

Защо хората не питат?

SHARE
Доктор по икономика, управляващ съдружник на инвестиционна консултантска компания "Маконис". В дългогодишната си кариера на инвестиционен консултант е ръководил голям брой проекти за сливания и придобивания, бизнес оценки и финансирания в редица страни от Източна Европа и Ирландия.