SHARE

Вчера Алексей Навални организира протести в над 90 руски града под мотото “Той не ни е цар”. На тях по последни данни са арестувани над 1600 души от полицията. 

Повод за протестите: Встъпването в длъжност на Владимир Владимирович на 7 май като президент на Русия за четвърти път (пети, ако броим “президента Медведев”). Ако Путин завърши този си шестгодишен мандат, той ще е стоял начело на Русия 24 години – повече от Брежнев и всички съветски владетели освен Сталин и задминаващ голяма част от руските царе. 

 

Навални бе арестуван, но по-късно през деня съобщи в twitter, че полицията го е освободила до съдебното заседание.

Публикуваме коментара на опозиционера Илия Яшин, който се кандидатира за кмет на Москва на предстоящите местни избори. 

Няколко мисли по провелите се вчера протести:

1. След президентските избори социолозите за пореден път отчетоха “рекордно ниски протестни настроения в Русия”. Вчера видяхме реалната цена на тези изследвания. Протестните настроения в Русия изобщо не са изчезнали: хиляди души из цялата страна са готови да излязат на площада, прекрасно осъзнавайки личния риск. Те буквално излизат изпод полицейски палки, готови да отстояват убежденията си.

2. Също така е важно – протестът остана мирен. “Диванните бунтари” ни критикуват затова и стоейки в безопасна имиграция, пишат как трябва да щурмуваме Кремъл, а не да се разхождаме с плакати.

А аз съм убеден, че единствено ненасилственият протест ще ни даде шанс да се борим за умовете на мнозинството граждани на Русия. Тъй като, ако мирно отстояваме своето, то ще покажем твърдост в убежденията си. А в противен случай ще насадим страх и раздразнение у обществото.

3. Протестите станаха по-млади и това мен ме вдъхновява. Помня времето, когато на тези акции бе трудно да се срещне човек под 50-те, а сега първи на шествието са онези, на които в буквален смисъл принадлежи бъдещето на Русия. Властта, разбира се, отново ще засвири добре познатия рефрен как вкарваме деца в политиката. А истината е, че самата власт ги вкарва – у подрастващите има обострено чувство за справедливост, това е нормално – те виждат и усещат лицемерието на системата и активно изразяват несъгласието си.

Не искате тийнейджърите да протестират? Дайте ни държава със смяна на властта, нормална икономика и атмосфера на свобода.

4. Отделно искат да кажа няколко думи за действията на полицията. Това, в което властта превърна правоохранителните органи, е катастрофа. Тях просто ги изпращат срещу младежите – и полицаите, наместо да се разбунтуват, демонстативно извиват ръцете на подрастващите, бият ги с палки и ги мятат по полицейските камионетки.

Този садизъм е потресаващ. При това мотивацията е примитивна: полицията знае, че за борбата с несъгласните се дава премия. На кого заплата, но кого квартира. Именно затова и те са толкова изпълнителни.

5. Даже не искам да споря с онези, които оправдават полицейската жестокост и пишат как те просто са действали по инструкции. Спомнете си несанкционирания протест на кадировци при посолството на Мианмар в Москва. Къде им бяха инструкциите тогава? Полицията след това се опита да се скрие в улиците, за да не привлича вниманието на агресивните планинари. А като извиват ръцете на хлапета – са герои.

6. Още един глупав аргумент – как на Запад разгонват протестиращите по-жестоко: с газ, водомети и палки. Не слушайте подобна идиотска пропаганда – в нито една цивилизована страна не разгонват мирни протести. Полицията използва сила само когато протеста приеме обществено опасна форма – когато хората започнат да чупят витрини или коли, да действат с насилие. У нас няма нищо подобно – нито едно стъкло не е разбито, всичко е строго в рамките на чл. 31 на Конституцията – мирно и без оръжия. Поради това действията на полицията са незаконни.

7. И накрая основният въпрос – попротестирахме, изразихме несъгласие, а сега какво? Моя отговор: съпротивление и продължаване на нашата линия. Улицата е и ще си остане важен участък на политическата борба за бъдещето на страната. Важен, но не и единствен.

Важно е също и просвещението: помагайте да разпространим независими доклади за корупцията, видеоматериалите и разследванията, които изготвя опозицията, разпространявайте до хората истината, убеждавайте привържениците на властта.

Участвайте в избори: като доброволци, като кандидати, като наблюдатели. Всичко това в своята съвкупност ще донесе промяната.

8. И най-важното – спрете да се тръшкате и жалвате. За великите промени се изисква мъжество и търпение.

 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.