SHARE

Новината бе съобщена във втората част на вечерните новини на немския канал ARD и в минутите, които последваха, беше първа новина на няколко информационни сайта. “Зепелт отказва да отиде в Русия за Световната купа.” Казано по този начин, изглежда малко неясно, но именно от това разбираме, че си имаме работа с история на звезда: само името е достатъчно, няма нужда от презиме или качества на човека, тъй като се предполага, че всеки знае за какво става въпрос, разказва френският Le Monde. 

Но кой е Хайо Зепелт, на когото се отдава такава чест? И какво е толкова специално в него, за да оправдае, че във вечерта на 13 юни медиите на страната се надпреварват да съобщават, че той ще остане в Германия в момента, в който всичките му колеги журналисти, специализирани в областта на футбола, ще бъдат пръснати из четирите краища на Русия, за да следят футболните юнаци? Ами Хайо Зепелт не е журналист като другите. Това, което го интересува във футбола и в спорта като цяло, са в по-малка степен бляскавите фасада и по-скоро мръсотията, която се крие зад нея. Вместо да гледа играчите, докато тичат след топката, той предпочита да се пита дали това, което ги прави толкова добри не се крие в епруветки. Накратко, както разбрахме, нашият човек има досадното хоби да се рови в случаите с допинг, особено в Русия, и именно за това злощастно любопитство си плаща днес.

Още през май Москва заплаши, че ще му забрани да пребивава на територията. По това време Ангела Меркел се намеси лично, а говорителят ѝ беше изумен, че Русия “пренебрегва толкова показно свободата на словото пред очите на целия свят”, като тогава всичко се нареди: благодарение на канцлера Хайо Зепелт най-накрая се сдоби с виза. Но после работата се развали.

Няколко дни преди началото на световното немският външен министър Хейко Маас съобщава на журналиста заключенията на доклад на Бундескриминаламт, федералния офис на криминалната полиция, който го информира за рисковете, на които се излага, влизайки в Русия, най-вече задържане, за да бъде изправен пред съда – в качеството си на свидетел или обвиняем – поради разследванията си. “След този разговор реших заедно с ARD – телевизията, за която работя – да не заминавам за Русия. Това е решение, над което мъдро мислих и което най-накрая взех”, обяснява той.

Реално 55-годишният син на бившия президент на Федерацията по шахмат в Берлин вече двайсетина години се интересува от въпросите, свързани с допинга. Отгледан западно от Берлинската стена, той започва да гледа какво се случва от другата страна на завесата: реализиран няколко години след обединяването на държавата, първият му документален филм разказва начина, по който допингът буквално изгражда света на плуването по времето на ГДР. Оттогава Хайо Зепелт прави филми, репортажи и книги, които разследват различните спортове в Германия, с предпочитание към атлетиката и колоезденето, а после и в други континенти, най-вече Китай и Кения. Хайо Зепелт е човекът, който разваля удоволствието на вземащите допинг и невинаги е имал, меко казано, добри отношения с работодателите си. През 2006 г. той бе уволнен от ARD, където коментира плувните състезания, след като е публикуван негов личен имейл, в който критикува плахото отношение на канала към допинга.

Изгонен от редакцията, Зепелт създава своя структура за продукция, ARD прави свое разследване за допинга и след напрегнат период журналистът, смятан за незаменим, е върнат на работа за канала, запазвайки своята независимост.

С времето разследващият журналист започва да предупреждава и за нередности начело на SportsLeaks, платформа, стартирана през 2016 г. с множество негови европейски колеги, които събират свидетелства за корупцията и допинга от света на спорта. Проблемите с Русия започват през 2014 г. по повод на доста скандалното заглавие “Тайната на допинга: Как Русия създава шампиони”.

Друг филм, “Приятелите на руския футбол”, който е пуснат тази пролет, се интересува в частност от Григорий Родченков, бившия директор на антидопинговата лаборатория в Москва. Родченков издаде системата за администриране на допинг, която е установена по време на олимпийските игри в Сочи през 2014 г. Избягал в САЩ, за ареста му има международна заповед, издадена от московския съд през есента на 2017 г.

Въпреки че не го казва, Хайо Зепелт не изглежда недоволен от медийната сензация, в която се превърна решението му да бойкотира световното. Въпреки че всъщност говорим за опити на държави и федерации да покрият допинговите скандали, това е възможност за промяна: “Намираме се в началото на колективно осъзнаване. Пътят е дълъг, труден, но съм убеден, че вървим към промяната.” Разочарованията, които е преживял наскоро, не изглежда да са угасили ентусиазма му. Напротив. “Русия, както и други държави, може да иска да ни дразни, да постави всякакви спънки по пътя, но има нещо, което тя не може да направи: да ни попречи да си вършим работата.”

Снимка: Meedia

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.