SHARE

Гласът й има сила и много нюанси. Пласидо Доминго е един от първите, които виждат в Соня Йончева бъдеща звезда на оперната сцена. Преди години, когато снимах филм за него, той ме предупреди: “Пред Соня има много сериозно бъдеще в операта. Защото освен талант тя има и характер!”. Този характер прави възможно случването на световната кариера на Соня Йончева. Момичето от Пловдив, което вярва, че всичко е постижимо. Наблюдавам я как спокойно и уверено се движи из коридорите на Кралската опера в Лондон, как общува с другите – от портиера до колегите звезди. В нея има лекотата на истинския талант. И няма значение дали пее в “Метрополитън” в Ню Йорк, “Ла Скала” в Рим или Парижката опера. Соня Йончева е 100 процента в това, което прави. Защото й е важно, защото го обича, защото се е посветила. В нея има една нормалност, така чужда на публичните личности у нас. За нейните 35 години е постигнала много, но не е забравила коя е, откъде е тръгнала и каква е цената на успеха. И затова сцената я обича, а публиката боготвори. Соня Йончева е моята България, която обичам. С която се гордея. Защото усещането е невероятно, когато препълнената зала на Кралската опера в Лондон я аплодира на крака и скандира името й. Това е най-голямото доказателство, че си е свършила работата добре. Далече от евтиния флирт със силните на деня, без казионните кошници с цветя, дори без роля в Националната ни опера. И се чудя дали някои от нашите управници се сетиха да я поздравят за това, което тази млада българка прави за България по света. Не че е важно, но е показателно. Щастлив съм, че тези дни се докоснах до таланта на Соня Йончева и станах свидетел на уважението, с което се отнасят към нея всички – от политици до артистични, спортни и телевизионни величия, които разпознах в залата на Кралската опера. На 7 ноември Соня Йончева ще има нова световна премиера – операта “Хофманови разкази” на Офенбах ще се излъчва в най-големите кинотеатри, а нейната “Травиата” ще гледаме през 2017 г . в киносалоните на България. Тогава ще е премиерата и на първия ми документален филм за нея, който снимам в момента в Лондон. Следващата година очакваме и новия албум на Йончева от Sony classics с музиката на Хендел.

И така. Соня Йончева. Дивата.

14355621_629883387192812_6666136404668249463_nСоня, защо приехте предизвикателството да пеете толкова трудна партитура, при положение че вашата колежка Анна Нетребко се отказа от тази роля?

Ами именно заради предизвикателството винаги ми е харесвало това усещане в живота да се изправяш пред трудности и много пъти в последния момент. Това е горе-долу историята на цялата ми кариера, може би и на живота ми също. Значи съм търсачка на силни усещания.

Идвате преди повече от десет години за първи път в Кралската опера, какво се случи тогава?

Ами бях спечелила конкурса на Пласидо Доминго и директорът тука Питър Катона ме нае да водя дубльор в Così fan tutte (“Така правят всички жени”, опера от Моцарт, бел. ред.).

Малко по-късно той ми написа едно писмо и каза: „Бих ви предложил през 2016 г. да пеете Царлина в “Дон Джовани“, и аз му отговорих: „Не, не мисля, че през 2016 г. ще пея Царлина в Дон Джовани“, и ето (смее се).

Пеете „Норма“ на Белини?

Да.

За това ли мечтаехте като малка в Пловдив?

Не, абсолютно не. Никога не съм си представяла живота ми да протече по този начин. Никога не съм била и въобще толкова дръзка да си представя, че пътят ми може да е толкова щедър, че животът ми може да бъде толкова щедър към мен. Радвам се на всяка една минута и се опитвам да запазя краката на земята, винаги да имам една мисъл, че в живота най-семплите неща са най-хубавите.

Кой ви поддържаше в този труден път към голямата оперна сцена?

Семейството ми – майка ми и баща ми, брат ми, поддържаше ме и също тоя силен дух, с който ние, българите, се славим навсякъде по света, винаги съм си мислела – давай, ти си българка, трябва да победиш! (Смее се.)

14344335_629900630524421_6462408143713869403_nКолко добри новини има, свързани с България, не в последните месеци, а в последните години? На тези малкото, на които се натъкнах, винаги присъства вашето име. Давате ли си сметка, че вие като артист правите много повече за България, отколкото българските политици?

Ха-ха, ами не знам дали точно е така, но за всеки случай се чувствам много горда, когато големи таблоиди, като Financial Times или New York Times, или Le Monde, всички тези големи и важни вестници отбелязват факта, че аз съм българка. Винаги съм настоявала за това.

Аз живея далече от България вече от много години, обаче никога не съм прекъснала връзката си с нашата държава и няма и как да стане, защото кръвта вода не става.

Операта отваря пред вас много врати и много важни срещи.

Много са, срещала съм се с хора от най-различни сфери, да кажем, на живота и на обществото. От много важни принцове, принцеси или кралици до портиера на някой театър, от когото съм научила някоя истина за живота.

Например срещата ми със Стинг беше много важна, когато бях само на 26 години. Той някак си промени виждането ми за артиста като цяло, защото не се страхуваше да бъде себе си на сцената и това му даваше една харизма.

Операта освен успех ви носи и любов, как срещнахте вашия съпруг?

Аз го срещнах в консерваторията на Женева, той беше маестрото на моя финален, на моя дипломен изпит всъщност.

И се срещнахме точно за няколко часа и всичко проработи много бързо, но трябваше да изчакаме шест години, за да бъдем заедно, струваше си! (Усмихва се.)

Наскоро загубихте вашия баща, човек, който много ви е поддържал. Съжалявате ли, че има нещо, което не видя и не разбра за вас, а сте искали да знае?

Да, много неща. Изключително много, но той ги гледа някъде сега. (Усмихва с.)

От горе. (Изтрива сълзите си.)

Майка ви е до вас. На какъв език говори с малкия ви син?

На бебешки. (Смее се.)

На български език. Всички говорим на български език с него във вкъщи. Баща му му говори на испански, ние двамата с мъжа ми говорим на френски, така че Матео в момента набира скорост и навлиза в живота с три много важни фактора. (Смее се.)
Три много важни култури.

14344834_1091574900925855_6966195091150056949_nЗавръщането в България за вас с какво е свързано?

Със завръщане към корените ми, към това, което съм аз всъщност. Не това, което съм адаптирала към себе си с всички тия години във всички тия страни, в които съм била, или всички тези персонажи, които съм изпяла на сцената. Харесва ми да се върна във вкъщи, да си сготвя нещо, да гледам българска телевизия, да ми звънне телефонът, да изпитам всички тези много нормални неща и да помириша парфюма на България.

 

SHARE
Георги Тошев е журналист и продуцент. Работил е за в. 24 часа и в. Дневник, сп. ЕДНО. МАХ, L'Europeo, ЛИК, БНТ, Би Ти Ви, BBC, ARTE, ZDF, RFI.Автор на 42 документални филми, създател на поредиците"Другата България" и "непознатиТЕ", продуцент на "Преди обед" и "Като на кино".